Озверелите безбожници и бездната на хаоса

Време за четене: 8 мин.

Озверели Безбожници

1154 години – толкова изминаха откакто св. Борис Покръстител започна да налага християнството в България според изчисленията на родната историография. Следейки ежедневния поток от новини, съвременният човек може да остане с впечатление, че 1154 години не са били достатъчни за мнозина българи да станат истински християни. Няма седмица, в която да няма бой на пътя, катастрофа, корупционен скандал, клевети или жестоко убийство. Последното такова се случи на 6 октомври в Русе – по гнусен начин бе прекъснат живота на една млада майка – Виктория Маринова.

Също доста гнусни са и някои от първите коментари, направени от български общественици, които без да се интересуват от оскъдността на фактите, започнаха да политиканстват, проявявайки пълно неуважение към паметта на жертвата. Едни от тях побързаха да обвинят “мафията” и “правителството”, че са извършили жестокото престъпление, защото жертвата била журналист, който си пъха носа, където не му е работа. Някои от тях отново се проявяват като ракиени революционери и призовават за кръв и революция, други побързаха да преведат своята версия на чужд език и да я разпратят на Западноевропейските медии, за да създадат балона, че в България биват убивани журналисти заради работата им. И това при все, че самата журналистка нито е правила разследване, нито е взела интервю от разследващите журналисти, както се оказва. Да не говорим колко неправдоподобно е да бъде убит точно журналист от регионална телевизия, която не се гледа от огромен брой хора.

Иронично е, че хора, които обичат да се отричат от народа и да използват изрази като “Дънинг-Крюгер” и “Бръсначът на Окъм” по негов адрес, пропуснаха да приложат втората концепция към конкретния случай – много по-вероятно е младата жена да е станала жертва само защото е привлекателна и е била на грешното място в грешното време. По-вероятно е и извършителят да е някой отхвърлен обожател отколкото изпълнител на разлютената мафия. В крайна сметка професионален килър нямаше да остави толкова много ДНК на местопрестъплението и да прояви такава бруталност. Неслучайно други носители на грантова експертиза показаха по-голяма съобразителност и отсякоха, че престъплението нямало да се случи, ако Истанбулската конвенция била приложена в България навреме. Когато фактите се изяснят, най-вероятно ще стане ясно, че извършителят е бил някой, който не чете конвенции и който не би попаднал под ударите на написаното в Конвенцията преди извършването на конкретното престъпление.

Четвърти политикани веднага извадиха етническата карта и започнаха да спекулират, че убиецът принадлежи към ромския етнос, въпреки че към момента няма нито един обществено известен факт, който да доказва такава теза. Дотук единствено не е излязла версия, че убийството е подарък за рождения ден на Путин, но докато четете тези редове, вече може да се е появила и такава. Все пак един известен русофоб преди няколко часа спекулираше как убийците влезли в страната за 2 часа, свършили си работата и излезли, а правителството в момента търсело клошар, на когото да прехвърли вината. А пък една опозиционна партия даде цяла пресконференция, в която хем обвини правителството, че отстранява неудобните журналисти, хем си призна, че фактите по случая са неизяснени. Същата тази партия преди 18 години създаде истерията “България уби дете”, вменявайки убийството на на тригодишния Пепи на… Иван Костов. В последствие се оказа, че е извършено от душевноболната майка.

Истината е, че трагедията с Виктория Маринова, както и трагедията със загиналото дете на Ивайло Московски са случаи, в които политиканите трябва да замълчат вместо да се опитват да извлекат дивиденти за себе си или за партийните си формации. Сектантското им и лъжливо поведение само отблъсква всеки нормален гражданин, който при по-адекватна комуникация от тяхна страна би ги подкрепил при воюването за някоя кауза или с глас на избори. Последните дни сякаш показват, че най-голямата загуба за жълтопаветната интелигенция е, че д-р Николай Михайлов се отчужди от нея. Истеричният и подкрепен с лъжи патос говори за остра нужда от опитен психиатър, какъвто докторът несъмнено е.

Ако сегашното правителство има някаква вина в случая, то тя е споделена с всички правителства след 9 септември 1944 г. година. А тя е, че не възпитава българските деца още от малки да уважават човешкия живот. Не ги възпитава и да уважават Божиите закони. Казано е “Не убивай”. Казано е “Не Кради”. Казано е “Не лъжесвидетелствай”. Ширещият се и войнстващ атеизъм кара мнозина да забравят, че има Един, който вижда всичко, и който рано или късно ни оставя да опитаме греховете си на собствения ни гръб. Ако знаеха някои български олигарси, че един ден престъпленията им ще ги застигнат, щяха ли да се обогатяват на гърба на българския народ през обществени поръчки? Ако знаеха агресивните шофьори, че всеки удар, който нанесат другиму, ще им се върне, нямаше ли да станат по-миролюбиви и да разрешават конфликтните ситуации с диалог? Ако знаеха, че лъжата се наказва, щяха ли някои хора да побързат да политиканстват и да се стараят лъжите им да излязат дори в чуждестранната преса? Ако знаеше моралният урод, че ще бъде проклет за убийството на Виктория Маринова, щеше ли да го извърши?

През последните 100 години българското общество редовно озверява. В момента отново сме в период, в който хората се овълчват едни срещу други. Време е да си вземем поука от негативния опит на миналото и да разберем, че спасението на България и на българския период не минава нито през Румънски модели, нито през Инстанбулски конвенции, а чрез прилагане на християнските принципи. Ежедневно. Българи, бъдете добри и честни и не забравяйте, че нито едно престъпление няма да остане незабелязано и ненаказано!

Хората имат право да бъдат гневни

Изминаха повече от два дни от жестокото убийство на журналиста Виктория Маринова. Не завиждам ни най-малко на колегите журналисти от новинарските агенции, които трябваше да отразяват събитието и реакциите около него, тъй като те нямат избора и лукса да изчакат поне малко от ужавежение към близките, познатите и приятелите на жертвата.

Макар и вярно, че дежурните лица от парламентарната и непарламентарната опозиция изчакаха дори по-кратко, за да извлекат политически опоненти, те далеч не бяха единствените (този път).

Истината е, че хората имат право да са гневни. Не защото убийството е извършено по-особено ужасяващ и жесток начин (а то е) и не защото е извършено срещу журналист и като такова е възможно да се третира като посегателство срещу свободата на словото.

А защото и двата варианта за евентуални мотиви са зловещи. Значителна част от опозицията побърза да свърже престъплението с първото и за съжаление последно издание на предаването на убитата журналистка – това разбира се винаги е логичен мотив, когато става въпрос за представител на медиите, макар и първите изнесени доказателства да не го потвърждават, към момента. Това разбира се би означавало огромно посегателство срещу свободата на словото и би замесило G.P. Group в огромен скандал, които би трябвало да унищожат всичко и всеки свързан с тях. Завинаги. На свой ред това би осветлило редица зависимости на политическата сцена.

Макар и зловещо и изключително показателно за редица проблеми в държавата – това всъщност е далеч по-малко ужасяващия вариант. Това би била студена, безкромпромисна, безчовечна и мутренска, но все пак някаква логика в хаоса в на насилието.

Какъв е другият вариант?

Другият вариант означава пълна абдикация на държавата от нейната най-основна, базисна и императивна функция – да защитава живота и здравето на своите граждани. Това е изискването и причината за обществото – отделният индивид да бъде предпазен от всички вътрешни и външни сили. Без него сме просто животни, единаци, в които оцеляват – чисто физически – само тези, които могат.

Често на злодеите – исторически фигури, серийни убийци се приписват дехуманизиращи елементи или елементи, които да ги направят по-различни от нас – психологическо разстройство, физическа деформация. Че нормален човек, не би бил способен на подобни действия. Това е начин да се справим с ужасяващата истина, че всъщност е възможно те да са абсолютно всеки един от хората, с които се разминавате по улицата. Че те са нашето огледало – точно както политиците, които избираме са огледалото на обществото ни.

Само мисълта за това е смразяваща, нали?

Именно заради това ни е нужно обществото с неговите институции – за да ни дава усещането за закрила и сигурност, без което със сигурност бихме „откачили“.

Вариантът Виктория Маринова да е жертва на случаен изверг, който броди на свобода, безнаказан, без най-раздутия щат на министерство на вътрешните работи в Европа, да има поне най-малка представа или оперативен интерес (видимо до нула на брой арести за заподозрени към тази дата) е спирала към бездната. Бездната на хаоса, в който няма логика, няма причини, а само хищници и жертви.

Че това може да се случи на всеки един от нас или нашите близки, без никаква защита или смисъл. Далеч по-голямо доказателство за безсилието на институциите с нулево обществено доверие да изпълнят призванието си за което им се плаща – и то прещедро.

Това би казало далеч повече за обществото ни, държавата и цялостният ценностен разпад от всеки мафиотски мотив свързан със злоупотреби и източване на еврофондове – за които така или иначе всички знаем, но държавата се оказва неспособна вече толкова години да се справи или да ги осветли.

Хората са гневни, защото се чувстват изоставени, сами и беззащитни – и това е далеч по-страшно от всеки един политически назначен бизнесмен.

Макар, че наистина всички ще бъдем съдени от най-висшата инстанция, която е възможна, ние сме длъжни да подредим дома си и страната си преди това, защото не можем просто да седим и да чакаме него. Заради това съществуват човешките закони – защото другото правосъдие, макар и неизбежно и крайно е твърде отдалечено във времето. За съжаление не за всички ни.

Помнете Виктория Маринова – не оставяйте да тя да бъде забравена, каквато и да се окаже истината накрая. Нека това не бъде поредната сензация и „чудо за три дни“.

Хората имат право да са гневни – оставете им поне това.

Защото то остава единственият признак, че не сме примирени и не сме се отказали.

От себе си като народ и от вярата, че можем да се справим по-добре.

И от себе си като цивилизовано общество.

Оригинална публикация

Георги Заяков

Георги Заяков

редакционен съвет

Възпитаник на 91-ва НЕГ "Професор Константин Гълъбов". Завършил с отличие магистратура по Бизнес Администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Владее немски, английски и френски. Освен от икономика се интересува и от история.

Тест

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This