fbpx

Парад на лицемерието

Лицемерие №1

Знаете за какво става въпрос – за онези снимки в ПИК. Как толкова много хора научиха за тях, при положение, че никой не чете ПИК е съвсем друга тема. Същата тема, като тази, как в България не познавате нито един човек, който слуша чалга, но всички веднага научават за „дълбоките социални послания в новата песен на Азис“.

Лицемерие №2

Но това е дребното лицемерие. По-голямото е, как изведнъж политици ползващите се с огромен медиен комфорт именно от гореспоменатата жълта медия (в най-гнусните традиции на всички западни жълти медии, между другото) видяха с какво имат работа. И искрено се „възмутиха“ и „осъдиха“ това „злодеяние“. Но на изборите, пак едни пари ще потекат натам – не се съмнявайте в това.

Лицемерие №3

Злодеянието в случая е, че това се случва точно в (неофициално започнала) предизборна кампания. Сами по себе си снимките, колкото и низко да е тяхното разпространение, вече далеч не са най-скандалното нещо, което можете да намерите в класа на подобни издания. Престореното пуританско възмущение е още по-забавно – и за него има само два варианта – или става дума за обикновено лицемерие или за крайно скучен сексуален живот.

Лицемерие №4

Къде беше огромното възмущение и патетичните декларации, при други случаи? Примерно при далеч по-гнусната статия за „Спаси София“? Или за един низвергнат вече политик, на когото следяха и снимаха децата? Да, същите тези. Или там нямаше проблем, защото той не е „добрите“?

Лицемерие №5

Твърде вероятно е всеобщата „изненада“ и „възмущение“ да бъде използвана по най-грешния начин – налагане на цензура под някаква форма. Радетелите за регулиране и цензуриране (както и за диктатура) винаги правят изключително грешното допускане, че точно те ще са тези, които налагат цензурата и в никакъв случай няма да са от другата страна на тоягата. Обикновено се оказва точно обратното, A l’exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants.

Лицемерие №6

Като заговорихме за диктатури – има групички, които ежедневно и открито призовават към „твърда ръка“, „диктатура“, „Бай Тошово време“, „Народен съд“, „геноцид“, „Хитлер“ и т.н. но пък горкичките изведнъж бяха „отвратени“ от „гнусния начин по който се води политиката“. Как е сега, hubavo ли е? Щом можете да се уплашите от жълт вестник, как точно ще я въвеждате тази диктатура, пухишляпчета? Или реалният, политически живот е различен от писането в социалните мрежи, а?

Лицемерие №7

Може би най-важното – декларацията за чисти медии. На всичките онези, които лъжат ежедневно, но тръгват да поставят етични норми за журналистика. Всичките онези, които си опаковате лъжите (включително и за нас) в лъскав целофан, недомлъвки и „твърдения на запознати“ – вие нямате право да заявите „Днес е денят“. Жълтите парцали са жриците от околовръстно, а вие сте елитните проститутки със собствен терен и инстаграм профил. Заради това не вярвам във вашата декларация и няма да я подпиша.

Най-тъжното е, че се случи точно в деня преди честването на Съединението. Тогава обслужваните с пълна програма и екстри лицемерно се възмутиха от това, колко точно са гнусни тези, които ги обслужват. Тогава се оказа и, че българите са най-големите пуритани – на думи. Тогава се оказа, че никой не ги чете, но пък всички знаят.

Тогава изведнъж жълтите медии се оказаха проблем. Тогава, но само до изборите. Парадът на лицемерието ще продължи.

Споделете:
Default image
Николай Облаков
Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.