НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Пеевски ще успее и в Европа. Въпросът е дали Европа ще успее с Пеевски

Време за четене: 4 мин.

По-малко от година след като предизвика масови протести срещу правителството на БСП, ДПС и „Атака“ медийният магнат Делян Пеевски е на път да влезе на избираемо място в евролистата на партията на Ахмед Доган. Ако всичко се развие по план и той бъде избран, култовият му образ ще украси групата на либералния интернационал в Европейския парламент и с това проблемът „Пеевски“ вече няма да е само наш, но и общоевропейски. Би ми било интересно да видя как неуспелият кандидат за председател на ДАНС защитава гей браковете и свободата на словото наравно с някоя холандска феминистка от групата на либералите, която е отдала живота си на каузата, да обяснява колко е лош и недемократичен унгарският премиер Виктор Орбан например. За тези, които не знаят ще кажа, че Орбан е враг номер едно на либералната селищна система в ЕС и често е обвиняван във всички смъртни грехове, само защото реши да се съобразява с народа си и неговите традиции. След избирането на Пеевски за евродепутат обаче, европейският либерален вектор ще трябва да потъне в мълчание по тази теми и това ще е по-скоро добра новина.

Нямайте съмнение обаче, че Пеевски ще седне съвсем спокойно в евродепутатското си кресло и ще бъде търпян безропотно от иначе защитаващите всичко що се нарича свобода европейски либерали. За него е казано всичко. Ползвам образа му само, за да подчертая, колко е лесно един български проблем да се интегрира и да бъде приет в цялата си пълнота в пейзажа на онова, което днес наричаме институции на Европейския съюз. Естествено, че Пеевски няма да е нито първият, нито последният бандюга, който ще се настани в евродепутатско кресло, но със сигурност ще бъде един от най-видимите. Едва ли вече ще се впечатляваме, когато Европейският парламент или избраната от него Европейска комисия ни каже, че сме корумпирани и изоставащи в развитието си. Вече ще знаем, че това са само думи, които нищо не значат.

„Пеевски“ е симптом, който избива не само в България, но и в Европа. Това е резултатът от обществената деградация, в която отношението към доброто и злото е въпрос на търговия и гледна точка. Не само България, и Европа потъва все повече в заниманието си да руши последователно религиозния си светоглед в името на политическата коректност и модерния атеизъм. На мястото на традиционните религии обаче няма да дойдат всеобщите свобода и толерантност, а арогантността и провалът. Така се случи в България. След като комунистическият атеизъм и неговата вяра в светлото бъдеще вършаха 45 години и ни модернизираха, не дойде земният рай, както ни уверяваха партийните секретари, а дойде Пеевски.

Този разговор е много по-сериозен и по-европейски от разговора за еврофондовете и лакардиите за „Европа 2020“, които и без това никой не слуша. Това е разговор за морала. Не за онзи „морал в политиката“, който се развяваше цяло лято по българските площади под формата на пърформанси и смешки, а за морала в обществото, който стои в основата на човешкия смисъл и щастие. Пеевски не е депутат от ДПС, а проявление на българското нещастие, което се храни от загубената вяра в Бога. В този смисъл търпимостта към подобни явления е напълно обяснима. Това нещастие отдавна пълзи и към Европа и по всичко личи, че там ще бъде посрещнато с отворени обятия. След като загуби смисъла си, европейският комунизъм бавно, но сигурно предава знамето на безсмислието си на зелената и либералната кауза, които достойно ще продължат борбата за разрушаване на хилядолетни ценности като семейството, вярата и свободата в нейния християнски вид. Защото зелените и либералите притежават най-важния атрибут на марксизма, а именно да поставят човешката личност най-малкото на второ място в подреждането на ценностите си – първите я поставят след дърветата и животните, а вторите след търговията.

Надеждата идва от факта, че след Световната финансова криза, която се считаше за предвестник на някакъв нов социализъм от редица леви анализатори, хората в Европа започнаха да се връщат към корените си. Преди дни унгарците за втори път дадоха две трети мнозинство в парламента на Виктор Орбан, който постави религията на водещо място по време на първия си мандат и успя да тласне страната си от ръба на фалита към икономически растеж. Бъдете сигурни, че между тези неща има много силна връзка. В същото време французите забиха звучен шамар на социалистическия си президент Франсоа Оланд по време на местните избори и дадоха ясен знак, че френската левица ще се върне в агонията, от която беше извадена за кратко. Пиша всичко това, защото е време разговорът за вярата и атеизма да започне да се води и в България. Изходът от този разговор ще даде отговор на въпроса, до кога ще се лутаме в безпътицата на прехода и колко дълго ще продължи икономическата криза, от която така и не успяваме да излезем. Този разговор не бива да бъде оставян нито на бутафорните български радикали, нито на пресметливите атеисти. Инициативата в него, за пръв път от много години насам трябва да имат вярващите, независимо коя от традиционните религии изповядват. И бъдете сигурни, когато въпросът за посоката, която трябва да поемем като общество бъде решен, симптомът „Пеевски” ще изчезне от само себе си. Кризите, в които се лутаме също.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!