НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

“Плесен за човека”

Време за четене: 5 мин.
„Вапцаров убил баща си с мотика”, става ясно от аналитичните наблюдения на зрелостник, явил се на кандидатстудентски изпит по български език и литература.
Това ще рече само едно, мисля си.
Отцеубиец броди из високите етажи на българската лирика.

 

„Вапцаров убил баща си с мотика”

(литературноинтерпретативно съчинение)

 

Увод: Никола Вапцаров е един от славеите на социалистическата революционна гмеж в зенита на Царство България. И така както социалистическата му рецепция низвергваше сложността и дълбочината на лирическия му „Аз” и залегналите в него индивидуали метастази на психологизъм, така и настоящият му демократичен прочит се прави на разсеян за повсеместните „тапети” на социален интернационализъм в творчеството му.

С една дума, Вапцаров живя един живот, но умря 3 пъти. Първият път, в една топла юлска привечер на 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София. Втори път, 15 септември 1946 г., когато е провъзгласена Народна република България. Трети път, на 10 ноември, 1989 г., ако приемем тази дата за символна за последващите промени в страната.

„Вапцаров убил баща си…”

Изложение: Колкото и да се правим на ощипани, успоредно с таланта му, неоспоримо е и идеологическото волеизявление на Вапцаров. Експлоатацията на онеправданите (повсеместно), колективизмът („Не бойте се, деца”), социалното инженерство („Двубой”), революционната романтика („Завод”), отказът от вярата в Бог („Имам си родина”), дори грубиянски атеизъм („Рибарски живот”) и утопизмът („Не бойте се, деца”). Макар тоталитарната еротика да не е толкова експлицитно афиширана, колкото е при Смирненски, не е и като да я няма – Фернандес е убит от испанските фашисти. За политическите ангажименти на поета към Цвятко Радойнов, ръководител на „минноподривната комисия” към ЦК на БРП(к), Вапцаров си е получил „Разстрел, и след разстрела – червеи”

Тезисно ангажиране: Та, след като Авраам вдига ръка срещу сина си Исаак, що пък един левичар да не пречука баща си?

Лирическо отклонение: Акълът не е задължителен аксесоар към таланта.

„…с мотика.”

Анализ по цитат: Няма нищо по-логично от това да е с мотика. Мотиката е символ на вкоренения в селото човек, на трудещия се върху сухата пръст и пред взора на потното слънце. Черни ръце и груба кожа, стиснали за гърлото сечивото на труда. Трудещият се не прекопава, а прави любов със земята, за да може тя да роди. Това не е картоф, а плод на любов. Мотиката е гръбнакът на екзистенцията му, на която той подпира битието си. Пръст, слънце, жажда. И много любов в чували.

Демонстрация на интердисциплинарна култура: По стечение на обстоятелствата, при партийното си строителство, българският социализъм черпи  кадровия си ресурс основно от българското селячество. Калпав капитализъм – кекава работническата класа. И като няма работници – селяни. А селяните, както се вижда от Септемврийското въстание през 1923 г., обикновено се разхождат организирано и с мотики.

Тезисно ангажиране: Та, с какъв подръчен материал би разполагал един левичар, ако не баш с мотика?

Критика: Разбира се, горната профанизация тотално рухва, изправена пред простичкия факт, че бащата на Никола Вапцаров, Иван (известен като Йонко, със силни връзки в монархическия двор и десен човек, чиято ръка често порила въздуха около главата на младия Никола, поради това, че въпросната се превръщала в кошер за идеологически бъртвежи), умира на легло от мозъчен кръвоизлив в Александровска болница. Историческите сведения сочат, че Никола Вапцаров не изглеждал особено трогнат от смъртта на баща си. Но това далеч не означава, че е размахал островръхо пособие над главата му.

Това че бащата на Вапцаров е приключил жизнения си път с мотика в главата със сигурност е едно от нещата, които карат иначе съсухрените рамене на филоложките от високите аули на СУ, клекнали под тежестта на застоялия въздух, да започнат да се тресат от смях.

Само че на какво се смеем? На тенденцията, в която всяка година все по-малко от завършилите средно образование кандидатстват във висше училище? Или на тази, че местата по хуманитарни науки стават все повече от желаещите да ги заемат? Или пък е смешно това, че българска филология се записва с 3-ка, ако си момче, и с 3.50, ако не си имал шанса да си момче? И то не защото искат да станат учители, а защото не са ги приели в Юридическия факултет. Избутват една година и се преместват журналистика, щото там не се учело.

Нали всички си даваме сметка, че няма как учениците и студентите ни да са неподготвени, ако преподавателите обезателно и винаги са? Зад раменете на всеки провален ученик не могат да се скрият всичките провалени учители.

За една фриволна интерпретация на провокативното поведение на Антигона (по Софокъл) в 8 клас авторът на тези редове бе възнаграден с двойка по литература от преподавателя си. Пет години по-късно, когато завърших, той ме извика и ми каза някои неща на четири очи.

Не пресъздавам разговори на четири очи. За последното си има Цветанка Ризова. Само ви казвам, че това бе най-скъпата двойка в живота ми. От тия двойки, които колкото и старание да полагаш, събирайки ги, никога не получаваш 6-ца.

Но разхлабената образователна система е като разхлабения стомах: Какъв резултат очаквате? И тук е потребен разговор на четири очи.

Образователната ни система е пълна с министри, целувки и грехове. Един път, от държавните чиновници към преподавателите. Учителят е унизен и смачкан. Директорите целуват г.зовте на партийни лидери. Втори път, от преподавателите към учениците. Първите гледат на вторите като на частни тарифи, докато целуват г.зовете на директорите си. Трети път, от учащите се към преподавателите. Даскалът пак е унизен, докато ученикът целува собствения си г.з.

Е как да си седнеш на тоя г.з и да учиш, когато има толкова много целувки по него?

Извод: малко разсеяност на ученическата скамейка и липсата на присъствие и авторитет на катедрата довеждат до това, че мотиката вече лети към главата на Йонко Вапцаров. Образователната ни система е плесенясала и ежедневно взима жертви. Разказът за образователната ни система е повествование на настъпената мотика. Макар да не е редно, авторите могат да бъдат политизирани, но грамотността – не.  

Потребно е малко усилие и малко внимание. И ще видите, че наместо мотиките, ще се появят запетайките.

Заключение: Иначе много лесно „Песен за човека” става „Плесен за човека”.

ПС. Госпожо, ако четете това, аз не изпълних едното си обещание. Не записах българска филология. Но изпълних другото си: никога след това не отворих учебник по математика. На изпита по икономикс преписах.

 ПС2. Освен това мисля, че бях прав за Антигона.

 ПС3. Двойка за образователната система и разговор с настойника й. Има отсъствия, които бележка от личния лекар не извиняват. Попитайте бащата на Вапцаров. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!