По Бай Сюлейманово време

Драги българи, мили сънародници и другари!

Тази година празнуваме 622 години от освобождаването на България от монархо-феодално робство. През 1396 г. братската, освободителна османска армия изкара и последната част от народа ни – този във Видинско, от експлоатацията и жестокия гнет на монархо-феодализма, болярите, царчетата и мракобесната, средновековна православна църква.

Османците завариха една съсипаната, бедна, изостанала, чумава страна на селяни, газещи в калта и боляри, експлоатиращи труда им. Остави развита, просперираща, процъфтяваща страна с читалища, занаятчийство, пътища и прекрасни Възрожденски градове. Когато османците идват в България тук например няма нито една фабрика! А колко са те, когато си тръгват?

Населението ни е под 400,000 души в края на XIV век, в следствие на чумата и непрестанните войни и национални катастрофи, в които царчетата и феодалите ни вкарват. След векове на мир и просперитет (имаше хляб за народа) османците ни направиха от 400,000 – над 4 милиона! Десетократно увеличение! Това ли е „робство“, „окупация“ и „престъпен режим“ ми кажете?

Имахе достъп до необятните пазари на най-голямата империя на света! От Стамбул до Александрия и от Белград до Багдад!

Да, нямаше някои лични права и свободи, но това ли е най-важното? Имаше преди всичко спокойствие – докато навсякъде другаде се вилнееха войни, инквизиции, религиозни конфликти, коалиции, обсади, разрушения – тук се живееше мирно. Имаше ред. Здраво държеше султана, построеното от когото днешните дори да боядисат не могат. Наказвани бяха само разбойниците, които вдигаха бунтове, а не мирните, обикновени хора, които си гледаха работата.

Нещо повече – този строй даде за първи път в историята ни възможност за изкачване на социалната стълбица – нещо невъзможно при предишния монархо-феодален ред. Синовете дори на най-бедните селяни имаха възможността, с малко късмет, да бъдат избрани за честта да служат в еничарската гвардия на султана, където вместо бедни земеделци цял живот, получаваха първокласно (и безплатно!) образование, военно обучение и възможността да се издигнат до върховете на бюрокрацията и обществото. Кога е имало такова нещо при мракобесния, експлоататорски режим на феодалите преди 1396-та, когато само болярчета и царчета, родени в правилните семейства имаха тази възможност? Никога!

Затова и народа си обичаше строя, в който живя спокойно и мирно 5 века, преди чужди световни сили да им го вземат. Ние, обаче, помним и няма да оставим да ни вземат и историята! Няма да си дадем паметниците и даже ще построим нови – там, пред Софийския университет трябва, и ще има, паметник на освободителния, османски войник, от признателния български народ!

*Следващият път, когато попаднете на соцнасталгик – покажете му това 😉

Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършва бакалавър „История“ в Ковънтри, Англия, както и магистратура „Европеистика и политика“ в Католическия университет в Льовен, Белгия. Правил стаж в посолството на Полша в София, прави стажове в постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел, след което се завръща в България, където започва кариера в сферата на финансите и търговията.

Share This