Свещеният Граал на американските държавници в последните четири десетилетия – от Ричард Никсън до Барак Обама, беше енергийната независимост. Благодарение на петрола и шистовия газ тази мечта може да се сбъдне много скоро и САЩ да постигнат енергийна независимост до 2035 г. Такова е мнението на Международната агенция за енергия (МАЕ) и на петролния гигант BP, се посочва в анализ на ВВС.
В речта си от тази година за състоянието на ЕС Обама заяви: “След като години наред говорехме за това, най-сетне сме на път да контролираме нашето енергийно бъдеще. Никой не твърди, че за една нощ САЩ ще спрат да внасят суров петрол, но постигането практически на самодостатъчност в енергийната област може да има дълбоки последици не само за американците, но и за останалия свят.“
Американската икономика
Миналата година Вашингтон похарчи около 300 млрд. долара за внос на петрол. Това съставляваше почти две трети от целия търговски дефицит на страната. Така вносът на суров петрол отнема от икономиката милиарди долари на година. Както отбелязва МАЕ, трайният търговски дефицит може да се превърне в препятствие за икономическия растеж, промишлеността и заетостта.
Ако САЩ постигнат енергийна независимост, не само ще харчат много по-малко за по-евтина вътрешна енергия, но и тези пари ще отиват главно в джобовете на националните производители на енергия. Разходите за внос на петрол представляват около 2% от годишния икономически растеж на страната. Тъй като средният растеж е 2% на година, всъщност САЩ ще постига безплатен ежегоден растеж, коментира BBC.
Пол Дейлс от „Кепитъл Икономикс“ казва, че тъй като този растеж ще бъде разпределен в период от 10-20 години, ежегодните печалби ще бъдат значително по-малки – в този случай от порядъка на 0,2-0,1%. Това е вярно, но сравнявайки сегашния момент с енергийната независимост, стимулът за американската икономика, който ще даде краят на вноса на суров петрол, ще бъде значителен, смятат анализаторите.
Американската промишленост
Енергийната независимост ще се постигне само чрез изобилие на евтин петрол и шистов газ, които могат да поставят началото на златна ера в промишлеността на САЩ. Цените на енергията в щатите са много по-ниски от тези в Европа или Япония и този факт в комбинация с повишаването на заплатите в Китай и на производителността във фабриките в САЩ означава, че много американски компании се стремят да върнат производството си в страната.
Редица компании, включително Dow Chemical, General Electric, Ford, BASF и Caterpillar, обявиха, че ще инвестират стотици милиони долари в нови заводи или в повторното откриване на заводи, които са били затворени. Дори Епъл обяви, че открива нова фабрика в Аризона – повече от десет години, след като затвори последния си завод в САЩ. Впрочем, между 2010 и края на март 2013 г. бяха обявени почти 100 индустриални химически проекти на стойност около 7,2 милиарда долара, сочат данни на Химическия съвет на САЩ.
Изследване на счетоводната компания Pricewaterhouse Coopers пък показва, че до 2025 г. могат да се създадат 1 милион работни места в промишлеността благодарение на ниските цени на енергията и търсенето в сектора на шистовия газ. Друг анализ на компанията Boston Consulting предвижда повишаване на износа на американски промишлени стоки. Стимулирането на производството в американската промишленост ще увеличи още повече цялостния икономически растеж.
И благоприятните последици от това вече се усещат, посочва BBC. Доста икономисти са на мнение, че по-евтините горива са една от причините за по-голямото от очакваното намаляване на дълга на САЩ в последните години.
Промишлеността в Европа
Само преди четири години цените на газа в Европа бяха почти еднакви с тези в САЩ. Сега са три пъти по-високи и МАЕ прогнозира, че могат да се удвоят през 2035 г. Boston Consulting очаква догодина щатите да имат предимство в стойността на износа с между 5 и 25% пред Германия, Италия, Франция, Великобритания и Япония в редица индустрии, включително производството на пластмаса и каучук, машиностроене, компютри и електроника.
Редица европейски компании вече се стремят да инвестират интензивно в САЩ. Холандската петролна компания Royal Dutch Shell обяви изграждането на химически завод в богатата на газ зона в планинската верига Апалачи. Френският промишлен гигант Vallourec инвестира над 1 млрд. долара в нов завод в Охайо. А австрийската компания за производство на стомана Voestalpine инвестира 750 милиона долара в нова фабрика в Тексас.
Тази опасност не остава незабелязана от европейските политици. Миналата година президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви: “Всички лидери съзнават, че евтината енергия е ключът към запазването на заводите и работните места в Европа. Промишлеността среща затруднения в конкуренцията с чуждестранни компании, които плащат наполовина за електричество като в САЩ”. Европейската комисия също спомена темата за деиндустриализацията на Европа заради високата цена на енергията.
Износителите на петрол
Редица страни изнасят огромни количества суров петрол към САЩ, който обаче буквално ще изчезне, ако щатите постигнат енергийна независимост. Последствията за тези икономики, по-специално в Южна Америка, Африка и Близкия Изток, ще бъдат значителни. Така например през 2011 г. износът на петрол от Еквадор към САЩ е възлизал на 6,5 млрд. долара или 8% от БВП на страната. В Колумбия цифрата пък е 7% от БВП експортът на петрол за САЩ.
Дори Канада, която е една от икономическите сили в света и член на Г-8, може да усети негативните последици от това. Разбира се, този икономически удар няма да се почувства за една нощ. Но не само прекият износ към САЩ ще бъде засегнат. В момента щатите са най-големият вносител на суров петрол, така че, ако престане да купува, цената на петрола неизбежно ще падне. Това ще засегне всички производители и ще създаде много проблеми на страните, които изнасят към САЩ. „Този двоен удар ще доведе до преместване на богатството от страните-производителки на суров петрол към страните-потребителки”, обяснява Пол Дейлс.
Ако постигне енергийна независимост, интересът на Вашингтон към петрола от Близкия Изток ще намалее. Много зависи от гледната точка на значението на суровия петрол от Близкия Изток във външната политика на САЩ. Някои анализатори сравняват американската политика в Сирия, която е сравнително малък производител на суров петрол, с тази на Ирак – един от най-големите производители в света. Достатъчно е само да наблюдаваме реакцията на Европа по отношение на Русия, когато анексира Крим, за да си дадем сметка колко взаимосвързани са енергийната сигурност и външната политика, посочват анализаторите. И заключват, че тъй като Русия доставя около една трета от енергията в Европа, ръцете на европейските лидери до голяма степен са вързани.
Фактът, че петролът е най-важният двигател на външната политика на Белия дом в Близкия Изток все още не е намерил пълно проявление. “Петролът е много важен аспект на американските интереси, но не могат да се пренебрегват и останалите”, според Алексия Аш от IHS. Тя счита, че САЩ са много притеснени за стабилността на региона, най-вече защото граничи с Русия и Китай и оказва влияние върху образа им на глобална суперсила. САЩ имат и исторически връзки със Саудитска Арабия, включително доходоносни договори в областта на отбраната. Други обаче смятат, че щатите започват да се оттеглят от някои свои интереси отвъд океана. “Ако идеологическите битки се изгубят, ще започнат ли тогава САЩ да се оттеглят вътре в границите си? Енергийната независимост ще им позволи да направят точно това?”, пита Алексия Аш.
Околната среда
Общото количество въглеродни емисии на САЩ намалява от 2008 г. насам с изключение на леко увеличение през 2010 г. и се намира на нива, подобни на тези от средата на 90-те години на 20 век. Причината е в голямото увеличение на използването на шистите, които съставляват една трета от добива на газ в САЩ и почти една четвърт от добива на петрол, за сметка на въглищата, които се смятат за най-големия замърсител.
Това може да се окаже положително за САЩ, но не и за Европа, която пък увеличи вноса си на евтини въглища от Америка, които съответно бяха изместени от шистите. Но еколозите имат по-сериозна причина да бъдат притеснени от повишаването на експлоатацията на шистите. Според природозащитните организации те може да замърсяват по-малко от въглищата, но продължават да са много по-голям замърсител от възобновяемите енергийни източници. Ако зависимостта на САЩ от шистите продължава да расте и в резултат на това инвестициите във ВЕИ не започнат, въглеродните емисии в дългосрочен план ще бъдат много по-високи от нивата, на които можеха да бъдат при други обстоятелства.
Важно е също така да се припомни, че шистовият газ и петрол са изчерпаем източник на фосилни горива. За да постигнат САЩ вечна енергийна независимост, ще трябва да го направят с ВЕИ, заключват коментаторите на ВВС от Вашингтон.
От 3e-news.net
