Едно интервю с Джеймс Карафано, Heritage Foundation пред Георги Харизанов за „Легенди“. Джеймс Джей Карафано е директор на Центъра за външнополитически изследвания на Дъглас и Сара Алисън и вицепрезидент на Института за международни изследвания Катрин и Шелби Кълъм Дейвис към Фондация „Херитидж“. Карафано е и доцент в Института за световна политика.
Георги Харизанов: За мен е чест да посрещна д-р Джеймс Карафано, водещ експерт по национална сигурност и външнополитически предизвикателства, бивш старши съветник на президента, сътрудник на Ричардсън център, част от фондация „Херитидж“.
Джеймс Карафано: Радвам се да бъда с Вас.
ГХ: Слушах подкаст с Ерик Принс и той каза: „Вижте докладите на Херитидж. Погледнете докладите на Херитидж за отбраната“. След това разговаряхме с г-н Брайън Лейб, бивш кандидат за Конгреса. Той също каза, че ако искате да разберете икономическата ситуация, погледнете докладите на фондация „Херитидж“. След това разговаряхме с Джонатан Якубовски от Охайо, от ръководството на Forge. И отново ни бе казано да погледнем докладите и другите документи на фондация „Херитидж“. Какво представлява Фондация „Херитидж“? Колко голяма е тя?
ДК: Това е страхотен въпрос. В Съединените щати имаме много мозъчни тръстове. Всъщност, ние сме световен лидер в това отношение – имаме над 15 000 такива институции. Повечето от тях са т.нар. организации със статут 501(с)(3), което е данъчен статут, обозначаващ, че не плащат данъци, защото са нестопански, непартийни фондации. Те не са компании и не са свързани с политически партии. Това е много важно – не са свързани с партии. „Херитидж“ е консервативен аналитичен център, но не е обвързан с Републиканската партия. Разбира се, аналитичните центрове могат да се занимават с каквото пожелаят, според своята мисия.
„Херитидж“ е широкопрофилен център за публична политика. Ние работим по всякакви теми – и външнополитически, и вътрешнополитически, на федерално, щатско и международно ниво. Историята започва през 70-те години, в очакване на консервативния ренесанс, който настъпва по времето на Роналд Рейгън. Съществува отдавна и е един от най-големите мозъчни тръстове в САЩ. Разполагаме с около 300 души екип, от които около половината са изследователски кадри. Бюджетът ни е около 100 милиона долара годишно – изцяло от частно финансиране.
„Херитидж“ не получава пари от никое правителство – нито от американското, нито от чужди. Корпоративното финансиране е минимално – около 1% от приходите идват от компании. Останалите 99% са от индивидуални дарители. Имаме няколкостотин хиляди индивидуални дарители, които допринасят като членове. Някои от тях са по-заможни, но около една трета от средствата идват от обикновени хора, които подкрепят „Херитидж“.
Аз съм в „Херитидж“ над 20 години. Ръководил съм екипа за външна политика и национална сигурност. В момента основно се занимавам с международни контакти и ангажименти. През последните две години обикалях по света, защото глобалният политически пейзаж силно се промени през последното десетилетие.
Разбира се, току-що видяхме и американските избори. В САЩ имаме две политически партии – една консервативна и една прогресивна. Видяхме безпрецедентна победа на американските консерватори. Консерватизмът тук е силно движение. Вероятно Канада също ще има много консервативно правителство. В Латинска Америка има силни консервативни правителства. Ако съберем всички в Европа – от център-дясно до популистите – това е мнозинството в европейската политика. Бих твърдял, че това е мнозинството от европейците. В много африкански страни консервативните идеи са доста популярни. Има голяма консервативна екосистема от хора, на които им пука. Интересно е, че мога да отида в Африка, Латинска Америка или Европа – хората имат много различни проблеми, но има общи теми: имиграция и гранична сигурност, енергийна политика, въпросите свързани с т.нар. „уок“ идеологии, свободата на словото, злоупотребите с правната система („lawfare“), използвана за преследване на политически опоненти, особено консерватори, както и Китай. Много въпроси, които консерваторите споделят. Обединяването им за споделяне на идеи и опит е наистина много важно.
ГХ: Наистина е важно. Благодаря за цялата мрежова дейност, която извършвате, защото, първо, така се срещнахме с Вас, и второ, създаването на тези мрежи е начинът да покажем на света колко много сме всъщност, пример за което е Вашето участие днес тук. Благодаря за това, което правите – и поздравления за изборите в САЩ. Какво точно се случи?
ДК: Вижте, първо, за да помогнем на хората да разберат, ние все още сме в Америка разделена 50-50. Имаме две големи партии и, за разлика от много европейски държави, сме „заклещени“ в двупартийна система. Почти невъзможно е да си създадеш нова партия и в резултат да имаме 10 партии и коалиционно правителство. Какво точно се случи? В САЩ някой печели, някой губи. Преди 30-40 години двете ни партии бяха идеологически и политически разнообразни. И в двете партии имаше и либерали, и консерватори, и се намираше двупартиен консенсус. Ако си либерал, можеше да намериш либерали и в другата партия; ако си консерватор – също.
Когато Роналд Рейгън беше избран по време на консервативната вълна през 80-те, много от хората, гласували за него, бяха демократи – т.нар. „рейгънови демократи“. Но от 90-те насам, поради демографски и политически причини, партиите станаха по-идеологически хомогенни. Днес Републиканската партия е на практика консервативна партия (отново, в Европа може да се каже либерална, може да се каже дясноцентристка, но тя е консервативна), а Демократическата – прогресивна.
Тръмп спечели Избирателната колегия и популярния вот. Но ако погледнете детайлно цифрите, половината от страната подкрепи Харис. Трябва да помним, че в САЩ избирателната активност е около 50%. Останалите 50% не гласуват и вероятно са разделени по равно. Все още сме държава, която се бори да реши дали ще бъде леко лявоцентристка или десноцентристка. Но от последните избори и разгромната победа на Тръмп се видя, че това бяха избори по същество на теми, на политики. Сигурен съм, че много хора са чували много неща за това, че този човек е нацист, а тя е идиотка, но реалността е, че хората гласуваха за решаване на проблемите. Хората гласуваха за въпросите, за резултатите от последните 4 години – вътрешна и външна политика. И това категорично бе в полза на Тръмп. Дори по въпроса за абортите (life referendums) в някои щати – някои референдуми се провалиха (Флорида), други успяха, като за някои избиратели това беше решаваща тема. Както знаете, в САЩ този въпрос беше върнат на щатско ниво. Въпросът може да е ключов на щатско ниво, но не и на национално. Икономиката, границите, имиграцията, енергийните цени, обаче – това са национални проблеми.
Не става дума, че Харис беше слаб кандидат, или че подмениха Байдън, или че Илон Мъск и социалните медии имаха някакъв ефект. Просто по темите те загубиха, защото позициите им бяха слаби. Това е много необичайно за САЩ. Обикновено действащият президент има предимство, ако нещата вървят добре. Но тук имаше реално сравнение – Тръмп не беше просто обещание за по-добро, той вече беше показал, че може да се справи по-добре.
ГХ: И можем да сравняваме неговия мандат с мандата на Байдън.
ДК: Интересното е, че Тръмп сътвори това, което аз наричам „безцветната революция“ – подобри резултатите си спрямо 2016 и 2020 при всяка демографска група. По-добре се представи сред чернокожите, сред латиноамериканците, сред младите. Републиканската партия преодоля политиката на идентичности – раса, пол, идеология – и хората гласуваха за нея.
ГХ: Това ли е причината тези теми да липсваха в кампанията? Демократите този път не говореха за зелени политики, LGBTQ въпроси или транс политики. Нищо. Просто ги нямаше в кампанията.
ДК: Защото не са популярни сред избирателите. А и дори да не говореха за тях, избирателите пак гласуваха по тези въпроси. Перфектен пример е енергетиката. Няма по-голяма разлика между двете партии от енергийния въпрос. Прогресивната партия под ръководството на Байдън и Харис беше изцяло отдадена на зеления преход и достигане до нетни нулеви емисии, без значение какви ще са щетите. Докато платформата на Тръмп и републиканците винаги е била за надеждна, достъпна и обилна енергия – ако икономически има смисъл, нека бъде на пазара. Харис не говореше за фракинг, но хората гласуваха по тази тема. В Пенсилвания, където фракингът е важен, дори без да го споменават, избирателите гласуваха по този въпрос.
ГХ: Нека сменим гледната точка. Вие сте завършил Уест Пойнт, имате дълга военна кариера, служили сте в Европа. Били сте изпълнителен редактор на Joint Force Quarterly – водещото професионално военно списание на Министерството на отбраната. Работили сте за началник-щаба. Един от най-големите европейски страхове днес, включително в България, е че „Америка на първо място“ означава „Само Америка“ и всички съюзници ще бъдат изоставени, Европа ще бъде изоставена, Украйна ще бъде изоставена. Може да има проблеми с НАТО и т.н. Когато проверя пресата от времето на Тръмп в Белия дом, виждам, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг благодари на Тръмп за приноса му към НАТО, защото с натиска му бюджетите на съюзниците се повишиха с около 100 млрд. долара през 2019 г. и 140 млрд. през 2020 г. Но днес хора казват, че Тръмп ще ни извади от НАТО, че той е заплаха за НАТО, заплаха за Европа и край за Украйна. Украйна ще бъде оставена сама в ръцете на Путин. Така че, моля ви, кажете ми какво се случва, защото Вие сте точният човек, на когото да бъде зададен този въпрос?
ДК: Много пъти съм заявявал, че независимо кой спечели президентските избори в САЩ, САЩ няма да напуснат НАТО и няма да изоставят Украйна. И вярвам, че Тръмп няма да го направи. Три причини: Първо, Тръмп винаги основава външната политика на американския национален интерес. По-добре ли е за САЩ, ако Путин доминира Украйна или ако НАТО се разпадне? Не, не е. Значи за САЩ е важно да има сигурен източен фланг на НАТО. Второ, Афганистан – никой президент не иска да направи нещо драстично в Украйна и да предизвика катастрофа, която ще носи като бреме 4 години. Тръмп не е глупав. Трето, хората преувеличават. Разбира се, Тръмп ще настоява за споделяне на бремето, защото САЩ не могат да се грижат повече за сигурността на Европа, отколкото самите европейци. Но сега сме в много по-добра позиция, отколкото през 80-те по време на Студената война. Тогава бях в американската армия и служих на фронтовата линия, а границата на НАТО днес е по-защитима от когато фронтовата линия беше буквално в средата на Германия. Имаме повече стратегическа дълбочина, като руснаците имат още хиляда мили граница, покрита от някои много способни армии в Норвегия, Финландия и Швеция, Полша се въоръжава, Румъния е котва на източния и южен фланг. Сега съотношението на силите спрямо Русия е по-добра. Не мисля, че това е тежка ситуация. Да, ще изисква повече пари. Да, ще изисква повече внимание. Но мисля, че това е нещо, което американците и европейците са повече от способни да направят заедно.
ГХ: Като военен експерт с огромен опит, какво бихте направили през март 2022 г.? Хората казват: „Да, САЩ помагат на Украйна, но не достатъчно. Войната се точи, бавно е, неефективно, нерешително“. Какво бихте направили, ако бяхте върховен лидер или началник-щаб тогава? Какво бихте направили по-различно?
ДК: Първо, това, което описвате, е основната критика на повечето консерватори в САЩ – не че са против Украйна или НАТО, а че политиката на Байдън е колеблива и проточва войната. Идеята на Тръмп е: „Боевете трябва да спрат, никой не иска невинни украинци да умират“. Путин вече загуби войната. Той никога няма да завладее Украйна. Не и като довлича гладуващи севернокорейски войници от другия край на света и ги праща на фронтовата линия, а те се интересуват повече от гледането на порнография в интернет, отколкото от борбата с украинците. Това не е човек, който ще завладее Украйна. Това никога няма да се случи. Като се има предвид това, само Путин може да реши кога ще приключи тази война. Единственият начин Путин да спре войната е като усети, че продължаването ѝ е по-лошо от прекратяването. Не можеш да преговаряш с Русия от позиция на слабост. Ако им предложиш нещо, те само ще искат повече. Трябва да убедиш Русия, че колкото по-дълго се бие, толкова по-зле за нея. Това е сделката, която Тръмп може да сключи. Дали ще го направи, предстои да видим, но това е единственият начин Путин да се откаже.
ГХ: Защо тази позиция, която е логична и фактологична, беше наричана анти-Украйна или про-Путин през последните месеци? Унгарският премиер Орбан каза същото пред Тъкър Карлсън преди шест месеца и го нарекоха предател, анти-Украйна, про-Путин, а той казваше точно това: „Трябва да разберете руския манталитет. На Запад ценим свободата. В Русия ценят силата“.
ДК: Това е просто политика. Защо? Прекарах повече време в Европа. Водил съм малки групи американци при различни съюзници в Европа. И имахме разговори за това. И честно казано, при закрити врати повечето европейски лидери, с които разговарям, признават, че това е разумният път напред. Реалността прилича на Западна Германия през 1945 г., или Корея през 1953 г., или Израел през 1968 г. Войната ще спре там, където е фронтовата линия. Дългосрочният мир зависи от инвестициите след края на боевете.
Повечето европейци, с които говоря неофициално, признават това. Това, че позицията се нарича анти-Украйна или про-Путин, е чисто политическа реторика, не реалност. Прагматичният подход отново е „мир чрез сила“. Всичко друго е празни думи за телевизионните студия.
ГХ: В много европейски държави през последните 2-3 месеца, като попитате политически лидер или анализатор „Какво се случва във вашата страна?“, отговорът често е: „Да изчакаме първо американските избори“. Защо това е така от ваша гледна точка? Сигурен съм, че във Вашингтон не се чудите кой ще сформира следващото правителство в България, но тук хората казват „Нека изчакаме американските избори“.
ДК: Да, чувал съм това навсякъде. Първо, що се отнася до европейската сигурност, такава не съществува извън трансатлантическата сигурност. Има само две реални заплахи за стабилността на Западна Европа: едната е дестабилизиране, в следствие от действията на Путин в Украйна или Молдова, другата са проблемите на Близкия изток и Африка, които се пренасят в Западна Европа. Европа няма капацитет да се справи с нито една от тях без САЩ. Така че има значение кой управлява в САЩ. Мисля, че има значение и за икономиката. Знаете ли, често казваме Америка, трудно ни е да решим какво да правим с Китай. А реалността е, че европейците не искат да бъдат оставени между американците и китайците.
Европа се нуждае от растеж, достъпна енергия, хора, които да се завръщат и инвестират. В Европа няма лидери, които да осигуряват това. САЩ искат Европа да е силен икономически партньор. Четири години ни се внушаваше, че всичко е „заплаха за демокрацията“. Пълни глупости. Има страни в Европа, които реално унищожават демокрацията, но ги считат за пример. Вижте какво става в Полша – преследват се политически опоненти, а това се нарича „спасяване на демокрацията“. Пълна безсмислица.
Реално погледнато, Европа се нуждае от растеж, а САЩ също искат растеж. Когато Тръмп беше президент, насаме хората казваха: „Това има смисъл, но не можем да го кажем публично, защото хората мразят Тръмп.“ Виждал съм сделки, от които Мексико печели, но не може да ги подкрепи публично, заради негативното отношение към Тръмп. Вярвам, че има много европейци, които искат това твърдо, но честно отношение, защото знаят, че Европа има нужда от него.
Една трета от европейците са били убеден, че той е нацист или нещо подобно. Но има и една трета, които наистина обичат Доналд Тръмп и знаят, че той всъщност ще бъде спасителят на Европа, което мисля, че е вярно. И последната трета, които са много прагматични и казват „Беше президент 4 години, светът не свърши. Ще се справим и сега.“
ГХ: Нека видим какво можем да направим най-добре през този период.
ДК: Да, точно така. Оптимист съм. Току-що бях в Брюксел и чух много положителни неща в Брюксел от хора, които казваха: „Знаете ли какво? В много отношения Доналд Тръмп се справя с проблемите по напълно различен начин от нас, но в крайна сметка се озоваваме на едно и също място. Не искаме да бъдем доминирани от Китай. Искаме нашите икономики да растат. Искаме да решим енергийното предизвикателство. Не сме съгласни с Тръмп за някои неща, но всъщност искаме същия резултат“. Намирам това за позитивно.
ГХ: Мисля също, защото той може да бъде катализатор за много положителни промени, които правят икономиката по-силна, енергията по-евтина и т.н.
ДК: Ако бях европеец, бих бил много оптимист за този изборен резултат в САЩ. Това не е просто победа на Тръмп, това е категорична победа. Това изпраща силен сигнал към Европа. Най-големият проблем на Европа е глупавата енергийна политика, която вдига цените и разрушава производителността, създава зависимости от нереални решения. Това ще убие Европа. При Тръмп САЩ няма да направят същата грешка. Ако Европа продължи този път, ще унищожи икономиката си, но ние, гледайки отстрани, ще кажем: „Спрете се!“
Трябва да смените посоката на енергийната си политика и да предложите надеждна, достъпна, обилна енергия. Ние ще помогнем. Ще растем заедно, ще посрещнем предизвикателството от Китай, Русия няма да ни безпокои, ще решим проблемите в Близкия изток. Искрено ви казвам, топката е във вашето поле.
ГХ: САЩ има и свои собствени проблеми, затова фокусът на Тръмп и Републиканската партия е „Америка на първо място“. Имате огромен дълг – стигна до 36 трилиона. За първи път в историята лихвените плащания по този дълг ще надхвърлят разходите за отбрана. А отбранителните разходи в чужбина са изключително важни за защитата на националната сигурност. В същото време, слушайки интервютата на Ерик Принс или Тулси Габард, да се плащат 250 долара за галон дизел в Афганистан или 500 долара за банан в Ирак е безумие. Трудно е да се обясни на данъкоплатеца защо да плаща тези пари. Какво е вашето мнение за отбранителните разходи в чужбина и какъв трябва да е фокусът на американската външна политика занапред?
ДК: Както посочихте, външната политика и отбранителните разходи не са това, което тласка САЩ към банкрут. Имаше повече измами в програмите за COVID при Байдън, отколкото целият разход за Украйна. Външната политика и отбраната не ни докарват до фалит. Проблемът е в безразборните разходи, които не създават растеж. Ще трябва да инвестираме в отбрана, да се справим с излишните харчове и да се фокусираме върху растежа. Аз вярвам, че с Тръмп можем да се върнем на 4% икономически растеж и 2% инфлация. Това ще трансформира глобалната политика.
ГХ: Значи „Америка на първо място“ означава „Икономиката на първо място“. Това е в основата.
ДК: Абсолютно. Растежът е най-важният въпрос. И това не е нулева игра между САЩ и Европа. Не е като ние да растем за сметка на вас. Можем да растем заедно. Но традиционният европейски подход е да се регулира всичко, да се принуждават САЩ да правят същото. Това няма да стане при Тръмп. Вие в Европа можете да правите каквото искате, но идеята, че ви трябва европейска супердържава и много регулации, за да се конкурирате, е пълна глупост. Не това движи американската икономика. Това, което движи американската икономика, е конкуренцията. Всъщност конкуренцията между щатите е това, което движи реалния растеж. Ето защо, ако погледнете, единствените окръзи в Америка, където хората правят повече пари, отколкото преди четири години, са на места като Тексас и Флорида. Същото би трябвало да се случи и в Европа – национален суверенитет, конкуренция между държавите. Ако искате да догоните САЩ, трябва да смените курса.
ГХ: Г-н Мъск демонстрира този подход, когато строеше гигафабриката за батерии. Той просто каза на щатите: „Спечелете ме. Обяснете ми защо да строя при вас?“. Организира състезание между щатите.
ДК: Точно така. И това е, което трябва да се случва в Европа. Когато хората казват, независимо дали Европа или Африка, или на други места: „Е, можем да правим бизнес с Китай“, трябва да знаят, че Китай е партньор в краен случай. Никой не забогатява от правене на бизнес с Китай. Дори Германия, в крайна сметка, ще пострада от това. Ако Китай е най-добрият Ви вариант, тогава трябва да се погледнете в огледалото и да кажете, какво не е наред с моята икономика и моята страна?
ГХ: Това е страхотен съвет. Още веднъж Ви благодарим за отделеното време и за това, че приехте поканата ни. Пожелаваме на Вас, Вашия екип, Вашето семейство и приятели, всичко най-добро.
ДК: Благодаря! Ще се видим в България. Надявам се скоро.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
