НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Прасето на малкия човек

Време за четене: 5 мин.

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане като порасне, от него се очакваше дръзко да отговори: „малък човек“ и да вдигне брадичка с предизвикателен поглед. Тогава всеки имаше право на големи мечти.

Тъкмо мислех, че в августовските жеги всички са на сянка и никой не желае да добави нищо към обществения дебат, когато либералният печат ми предложи един текст, озаглавен „Прасето за обикновения човек е като банковата сметка за милионера“, който ме вцепени не толкова със своята свръхчувственост, колкото с философията си. Неслучайно с озадачено повдигнати вежди подчертах  „либералния печат“, защото в сравнение с този текст всички носии на абитуриентските балове, всички хороводи по площадите на европейските столици, всички патрЕотични шкембе-чорби и татуирани паметници „Шипка“ на космати (а напоследък все по-често и епилирани) гърди, бледнеят.

Интервюто започва така:

– Г-жо Евтимова, как вашите герои, в които критиката вижда „малкия човек“, съпреживяват последствията около свинската чума?

И в отговор на този сам по себе си забележителен въпрос става ясно, че прасето е важна част в живота на Българина (оня косматия, в ед. ч., дето си го знаем), на обикновения човек, на малкия човек. И не само част, но и самият му живот. Като чула за избиването на прасетата, Здравка Евтимова почувствала, че едната ѝ ръка изсъхва, че изсъхва радостта. „Имам приятели, които кръщават прасенцата си Георг, Тончо, водят децата да ги видят“, споделя майсторката на краткия разказ, забравяйки, че само след няколко месеца Георг и Тончо и без друго ще бъдат „евтаназирани“ и ще отидат във фурната за радост на същите деца – Георг и Тончо затова са родени…

Но да не разваляме трагедията с бездушни коментари!

И като че ги напуска не член от семейството, а като че част от животът им потича към една тъмна и необратима посока…“, продължава Евтимова. Брех, мамка му и прасе! – възкликва тук друг майстор на кратки разказ – Радичков в „Свирепо настроение“ – не част от семейството, ами направо от живота! Нямаш прасе – нямаш живот! Като отнемеш прасето на малкия човек, разрушаваш усещането му, че е човешко същество. „Да отнемеш прасето на обикновения човек е като да откраднеш банковата сметка на милионера“, обобщава сърцеведката, въвеждайки без да иска нови породи свине – набирателни, разплащателни, депозитни, валутни… Чудя се изобщо защо на българския герб има лъвове, а не свине – мнозина биха казали, че хералдически така би било много по-коректно. И защо националната валута е лев, а не свиня? Една свиня се състои от 12 прасета (откъдето и „свиньо дванайсеткиньо“):

– Прощавайте, колко струват тез гащи?

– Две свини и шест прасета.

Или пък:

– Колко ти е заплатата?

– Хиляда и двеста свини чисто.

И тъй като сме във валутен борд, една свиня е равна на 0.511 евро.

Но стига сме се бъзикали. Важното е да обобщим, че изход има и Евтимова го знае: мръсните и бездушни милионери, гражданите с „неограничени финансови средства, които едва ли би ги заболяло, че избиват тези прасета“, да се бръкнат и да компенсират малкия човек, българина – „За да се прогони мракът, трябва да получат достойни обезщетения, които да им върнат увереността“! Тогава на малкия човек ще му просветне и той бързо ще забрави и Георг, и Тончо. Иначе казано, това е позицията на БСП, само че с художествени средства. Не случайно Евтимова споменава за „компенсация“ и „обезщетение“ цели четири пъти в сравнително краткия откъс.

Не, не ме разбирайте погрешно – разбира се, че хората трябва да бъдат компенсирани и ще бъдат, както десетки пъти вече се каза. Просто ми е смешен белетристичният патос, цялото това сиромахомилство и то в модерна, прогресивна либерална медия. Но има каузи, за които си заслужава да докараш и нестинари.

Изумително е непознаването на света, в който живеем.

Откъде се появи този образ на „малкия човек“, дето животът му започва и свършва с прасенцето? Такъв човек в реалността не съществува. Съвременният човек (па макар и „малък“) не е илитерат, който цяла година живее със свиня на семейни начала, за да ѝ тегли ножа по Коледа. Икономиката на съвременното село е съвсем друга, ничий живот не зависи от прасето в задния двор, то не е свързано със „страх за оцеляване“. Хората работят, получават заплати и всички до един имат истински банкови сметки. Прасе се гледа, когато имаш с какво да го храниш, за да получиш в крайна сметка евтино месо. И целият този хленч за „членове на семейството“, „част от живота“, „една по-светла половина“, „тъга и безизходица“, целият този хленч нека не забравя, че от първия си ден прасето върви единствено към онази развръзка в края на годината, когато ще стане на пържоли и суджуци. Никой не взима свиня, за да остареят заедно и да си бъдат опора в този жесток живот. Като няма прокопсия – плюл съм в тая орисия!

Но започнахме за малкия човек, пък се отплеснахме.

Всеки би се обидил, ако го нарекат „малък човек“. Човекът може да е малък, само когато не е нищо повече от продукт на „милиони години еволюция, които са изтекли, за да се превърне амебата в човешко същество“, както гледа на света и течащата еволюция Здравка Евтимова. Човекът може да бъде малък само в представите на някой, който гледа на него (а и на себе си) като на пра-пра-пра… (и т.н.) внук на амеба.

Човекът е образ и подобие Божие, душата му е безсмъртна и това го прави по-голям и по-ценен от всичко останало на този свят. Така че не обиждайте човека, като го наричате „малък“. Няма малки хора. И въпреки че вашият опит с прасета вероятно е несъизмеримо по-голям от моя, г-жо Евтимова, не сродявайте човека и свинята, колкото и понякога да си приличат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!