НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Прасето на малкия човек

Време за четене: 5 мин.

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане като порасне, от него се очакваше дръзко да отговори: „малък човек“ и да вдигне брадичка с предизвикателен поглед. Тогава всеки имаше право на големи мечти.

Тъкмо мислех, че в августовските жеги всички са на сянка и никой не желае да добави нищо към обществения дебат, когато либералният печат ми предложи един текст, озаглавен „Прасето за обикновения човек е като банковата сметка за милионера“, който ме вцепени не толкова със своята свръхчувственост, колкото с философията си. Неслучайно с озадачено повдигнати вежди подчертах  „либералния печат“, защото в сравнение с този текст всички носии на абитуриентските балове, всички хороводи по площадите на европейските столици, всички патрЕотични шкембе-чорби и татуирани паметници „Шипка“ на космати (а напоследък все по-често и епилирани) гърди, бледнеят.

Интервюто започва така:

– Г-жо Евтимова, как вашите герои, в които критиката вижда „малкия човек“, съпреживяват последствията около свинската чума?

И в отговор на този сам по себе си забележителен въпрос става ясно, че прасето е важна част в живота на Българина (оня косматия, в ед. ч., дето си го знаем), на обикновения човек, на малкия човек. И не само част, но и самият му живот. Като чула за избиването на прасетата, Здравка Евтимова почувствала, че едната ѝ ръка изсъхва, че изсъхва радостта. „Имам приятели, които кръщават прасенцата си Георг, Тончо, водят децата да ги видят“, споделя майсторката на краткия разказ, забравяйки, че само след няколко месеца Георг и Тончо и без друго ще бъдат „евтаназирани“ и ще отидат във фурната за радост на същите деца – Георг и Тончо затова са родени…

Но да не разваляме трагедията с бездушни коментари!

И като че ги напуска не член от семейството, а като че част от животът им потича към една тъмна и необратима посока…“, продължава Евтимова. Брех, мамка му и прасе! – възкликва тук друг майстор на кратки разказ – Радичков в „Свирепо настроение“ – не част от семейството, ами направо от живота! Нямаш прасе – нямаш живот! Като отнемеш прасето на малкия човек, разрушаваш усещането му, че е човешко същество. „Да отнемеш прасето на обикновения човек е като да откраднеш банковата сметка на милионера“, обобщава сърцеведката, въвеждайки без да иска нови породи свине – набирателни, разплащателни, депозитни, валутни… Чудя се изобщо защо на българския герб има лъвове, а не свине – мнозина биха казали, че хералдически така би било много по-коректно. И защо националната валута е лев, а не свиня? Една свиня се състои от 12 прасета (откъдето и „свиньо дванайсеткиньо“):

– Прощавайте, колко струват тез гащи?

– Две свини и шест прасета.

Или пък:

– Колко ти е заплатата?

– Хиляда и двеста свини чисто.

И тъй като сме във валутен борд, една свиня е равна на 0.511 евро.

Но стига сме се бъзикали. Важното е да обобщим, че изход има и Евтимова го знае: мръсните и бездушни милионери, гражданите с „неограничени финансови средства, които едва ли би ги заболяло, че избиват тези прасета“, да се бръкнат и да компенсират малкия човек, българина – „За да се прогони мракът, трябва да получат достойни обезщетения, които да им върнат увереността“! Тогава на малкия човек ще му просветне и той бързо ще забрави и Георг, и Тончо. Иначе казано, това е позицията на БСП, само че с художествени средства. Не случайно Евтимова споменава за „компенсация“ и „обезщетение“ цели четири пъти в сравнително краткия откъс.

Не, не ме разбирайте погрешно – разбира се, че хората трябва да бъдат компенсирани и ще бъдат, както десетки пъти вече се каза. Просто ми е смешен белетристичният патос, цялото това сиромахомилство и то в модерна, прогресивна либерална медия. Но има каузи, за които си заслужава да докараш и нестинари.

Изумително е непознаването на света, в който живеем.

Откъде се появи този образ на „малкия човек“, дето животът му започва и свършва с прасенцето? Такъв човек в реалността не съществува. Съвременният човек (па макар и „малък“) не е илитерат, който цяла година живее със свиня на семейни начала, за да ѝ тегли ножа по Коледа. Икономиката на съвременното село е съвсем друга, ничий живот не зависи от прасето в задния двор, то не е свързано със „страх за оцеляване“. Хората работят, получават заплати и всички до един имат истински банкови сметки. Прасе се гледа, когато имаш с какво да го храниш, за да получиш в крайна сметка евтино месо. И целият този хленч за „членове на семейството“, „част от живота“, „една по-светла половина“, „тъга и безизходица“, целият този хленч нека не забравя, че от първия си ден прасето върви единствено към онази развръзка в края на годината, когато ще стане на пържоли и суджуци. Никой не взима свиня, за да остареят заедно и да си бъдат опора в този жесток живот. Като няма прокопсия – плюл съм в тая орисия!

Но започнахме за малкия човек, пък се отплеснахме.

Всеки би се обидил, ако го нарекат „малък човек“. Човекът може да е малък, само когато не е нищо повече от продукт на „милиони години еволюция, които са изтекли, за да се превърне амебата в човешко същество“, както гледа на света и течащата еволюция Здравка Евтимова. Човекът може да бъде малък само в представите на някой, който гледа на него (а и на себе си) като на пра-пра-пра… (и т.н.) внук на амеба.

Човекът е образ и подобие Божие, душата му е безсмъртна и това го прави по-голям и по-ценен от всичко останало на този свят. Така че не обиждайте човека, като го наричате „малък“. Няма малки хора. И въпреки че вашият опит с прасета вероятно е несъизмеримо по-голям от моя, г-жо Евтимова, не сродявайте човека и свинята, колкото и понякога да си приличат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!