Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Инстаграм. Видеоклип как усмихнати мъж и жена лежат на пикник одеяло по залез слънце и към тях се затичва, подскачайки щастливо, малкото им дете. Топ коментар (от жена): „Всичко е супер, само ако махнем детето“.
Childless трендът – „Бездетни по избор“, в развитите страни е по-популярен от всякога. Млади двойки обикалят света, жени в 30-те си години се снимат с коктейли и как скачат от яхти в лазурни води по екзотични дестинации…
Общото впечатление е едно – нямаш ли деца, животът е рай.
Модерно е и да се подиграваш на съпругите и домакините, като на архаични и „неосвободени“ жени.
Междувременно, двойки-екоактивисти заявяват, че също никога няма да имат деца, но с цел по-малко въглеродни емисии в бъдеще, защото и сега Земята била пренаселена. Децата са сведени до количество въглеродни емисии и се възприемат като нещо различно от хората, сякаш самите екоактивисти никога не са били деца.
Толкова ли е пренаселена планетата и толкова ли е назряла опасността от пренаселване в бъдеще?
Тим Ърбан – водещ автор за Ню Йорк Таймс – прави изследване, според което цялото настоящо население на Земята може спокойно да се събере като на концерт на площ колкото тази на град Ню Йорк.
И то в равнина, без въобще да отчитаме огромното изобилие от етажни площи в точно този град.
Ако говорим чисто за обема на всичките хора на Земята, без пространство между тях, то се оказва, че бихме се събрали в кубичен контейнер около 1000 на 1000 метра, колкото и зле да звучи.
В същото време, Илон Мъск даде няколко интервюта, в които повтори, че една от най-големите заплахи пред човечеството ще бъде обезлюдяването.
Според най-богатия и един от най-влиятелните хора на планетата, Земята може да поеме много пъти над сегашното си население. Той казва, че Китай намалява стремглаво, че Япония губи по 600 000 човека на година и че въобще мисленето, че планетата върви към някакво пренаселване е остатъчна заблуда от 1970-те. Също така, че САЩ от много отдавна се намира под минималния брой раждания на жена, за да запази населението си дори на същото ниво.
Според него, голямата част от хората не са запознати, че този проблем съществува – те гледат просто моментната картина на увеличаващо се население в повечето страни, но не гледат голямата картина как се променя раждаемостта през годините. Той казва, че нейното постоянно намаляване ще доведе до обърната възрастова пирамида – много повече стари хора отколкото млади, което от своя страна ще се усети много негативно сред обществата, начело с такива като японското.
Ние в България сме добре запознати с тези проблеми. Заради демографски лошите предишни десетилетия, пенсионният модел в България вече е силно деформиран. В проектобюджета за 2024-та приходите от пенсионни осигуровки отново покриват едва под половината от необходимите средства за пенсии – само 48% от нужните над 24 милиарда лева. Останалите ще бъдат отново прехвърлени от държавния бюджет. Това държавно дотиране на пенсиите въобще не се случва само в България, просто защото демографската криза е кажи-речи навсякъде.
За да се уверим, че това е така, първо трябва да си припомним един важен термин:
Коефициент на плодовитост
Нещо, което със сигурност трябваше да е много по-нашумяло в училищата и по медиите, ако искахме справяне с демографската ни криза, е статистическото понятие коефициент на плодовитост. Може да звучи архаично, но това е просто броят деца, които се очаква да роди една жена средно за страната през целия си живот – при настоящата раждаемост. Всъщност, това което би следвало да се изучава е, че дори две деца на семейство не са достатъчни за запазване на бройката население. Трябва да са поне 2.1 средно, защото едното дете замества майката, едното – бащата, но трябва да има и някои семейства с 3-то дете, които да компенсират за всички деца и възрастни, които умират преди да оставят поколение или не могат да имат такова. Или най-просто казано, всеки коефициент на плодовитост над 2.1 значи ръст на населението, а всеки под 2.1 означава спад, обезлюдяване, липса на работна ръка.
Първите години през 20-ти век, в които България пада под 2.1 коефициент на плодовитост, са от 1965-та до 1967-ма, след което отново – 1972-ра и след това окончателно и завинаги – през 1980-та.
През 1985-та пада вече и под 2. След икономическият шок през 90-те години, той спада още по-стръмно до катастрофалното 1.09 през 1997-ма, но за щастие, през новия век постепенно се увеличава, като през 2022-ра година достига 1.78, което определено не е по-зле в сравнение със Западна Европа, но огромната ни смъртност и натрупан дефицит през изминалите десетилетия обуславя отрицателния ни естествен прираст от минус 62 218 човека за същата 2022-ра (последната статистически завършена година).
Прав ли е Мъск за целия свят?
Нека започнем от по-близки до нас страни.
До 2019-та година Словакия ежегодно има лек естествен ръст на населението. В последните няколко години вече има естествен спад от по няколко хиляди, за 2021-ва дори 17 000 души.
Очаквано, същото важи и за Чехия.
В Унгария спадът е постоянен от 1981-ва насам и става все по-голям. Независимо от уличния фолклор у нас колко добре е там раждаемостта, за 2022-ра година в Унгария са се родили 88 491 деца и са умрели 136 446 човека. За сравнение, през 2016-та година са се родили 93 063 и са починали 127 053.
Въпреки главоломната миграция към Германия, която увеличава населението ѝ по изкуствен път, естественият прираст на федералната република е катастрофален: минус 327 522 души за 2022-ра година. При средно 4.63 деца на жена през 1900-та година, сега – по последни данни – в Германия се падат по 1.46 . Във Великобритания – 1.54 . В Швеция – 1.52 .
Всеизвестно е, че именно Швеция най-шумно промотира щаденето на Земята и природата от страна на хората. Страната със средно едва 25 човека на квадратен километър… Ако вземем предвид цяла Скандинавия, заедно с Гренландия, се получава огромната площ от 6 125 804 квадратни километра със само 7 човека средно на квадратен километър. Може би ако станат 3-ма планетата ще си почине?
По същия начин стоят нещата с Канада – близо 10 милиона квадратни километра и население само 4 човека на квадратен километър. В САЩ – 33-ма на квадратен километър, в Австралия – 3.5 … Мисля, че току-що изредих едни от страните с най-големи движения в подкрепа на бездетието в името на Земята.
А как стоят нещата с Нидерландия? – Те скоро нямаше да могат да поберат нарастващото си население на тази площ, нали така? Може и да е изглеждало така през 2009-та, когато са имали 50 000 човека положителен прираст за година, но 2020-та година вече имат 3-ма – да, правилно прочетохте. 2022-ра година вече той е за пръв път отрицателен: минус 3046 човека. Ковид пикът вече е преминал, а и не може да е оправдание за десетилетия постепенен спад.
Е, на Южна Корея не и трябва Ковид, който може да убие само няколко процента от населението. В момента раждаемостта в тази свръхнапредничава страна е толкова зле, че, ако се запази, само 4-ма на всеки 100 южнокорейци ще продължат рода си до правнук…
Мисля, че на всички е ясно, че единствените места по света, където може да се говори за свръхнаселение са Китай, Индия, Бангладеш, донякъде Пакистан, Индонезия и части от Африка. Нека разгледаме тези региони поотделно.
Китай
Доскоро световният лидер по население беше и синоним за голям годишен прираст. Тази му слава остана в историята. За 2012-та година страната има 10 милиона човека положителен естествен прираст. За 2021-ва – едва 480 хиляди и – воала – за 2022-ра година, за пръв път: минус 850 000. Още по-голям демографски крах очертава коефициентът от 1.09 деца на жена. Де факто Китай трябва с магическа пръчка да удвои раждаемостта си, за да не го очаква все по-застаряващо население и след десетилетия – колапс на социално-икономическата система.
На този фон, човек би очаквал, че остров Тайван ще има желание за самосъхранение и ще се стреми да е все по-подготвен за една бъдеща война с желаещия да го окупира Китай – с неговите 23 милиона население един добър растеж би бил от полза за отбраната му, нали? Такъв се наблюдава всяка година до 2017-та – 2019-та. След това има само стабилен спад, който за 2022-ра е над 68 000 души с обратен знак. Вече и тази държава от най-развитите 20 в света губи по един град като нашите Велико Търново или Благоевград годишно.
Индия
Защо въобще говорим за Китай, когато точно през последната година Индия го задмина по население и вече е номер 1 в света! Е, поради тази причина наистина следва да се съсредоточим над Индия.
За 2022-ра година, населението на новия световен първенец се е увеличило по естествен път с 10.2 милиона. И това щеше да е добре за тях, ако не го сравнявахме със 17 милиона прираст едно десетилетие по-рано. По-фрапиращото е, че спрямо 2012-та година коефициентът на плодовитост се променя от 2.47 деца на жена на… 1.76 през 2022-ра. Т.е. може да се каже, че Индия не бележи прогрес, а просто се намира 10 години назад в същата негативна спирала на развитие като Китай.
Близък изток
В Саудитска Арабия коефициентът на плодовитост пада постоянно, от 3.91 през 2001-ва година до 2.43 през 2021-ва. Всяка следваща година става все по-малък.
Египет расте „добре“, но коефициентът се променя от 3.30 през 2002-ра до 2.61 през 2022-ра.
В Иран вече е под 1.70 и страната бележи най-голямата годишна смъртност за цялата си история, поради вече започнал процес на застаряване. Не си личи, защото все още – по инерция – ражданията са два пъти повече от смъртността. Въпреки това, те са спаднали с 21% за 9 години.
Турция
За 2022-ра година тя бележи най-малката раждаемост в новата си история, а коефициентът за 7 години спада от 2.11 на изключително негативните 1.62. Още по-лошо за турският етнос е, че основният двигател на раждаемостта в страната не е той, а кюрдските сепаратисти. Единствените региони с раждаемост над 2.00 и дори доста над 3.00 към 2022-ра са само тези населени с кюрди – една от много малкото нации в света с все още налично желание за растеж.
Русия
В последната година преди войната – 2021-ва – са се родили 1 398 253 човека и са умрели 2 441 594, или естественият прираст е минус 1 043 341. Това не включва никаква миграция. Коефициентът на плодовитост е 1.51, а през 2022-ра вече е 1.42. Това прави безсмислени всякакви анализи кои народи в рамките на федерацията са двигател за раждаемостта ѝ. Как въобще могат да бъдат смислени, когато към настоящия момент цялата държава-гигант, обхващаща 11 часови зони и части от Украйна, има с 30 милиона по-малко население от Бангладеш.
Бангладеш
Знаете ли колко е площта на тази държава? – Само 148 000 квадратни километра. Както знаем, тази на България е 111 000. Същевременно, населението на Бангладеш е 170 милиона души. Това дори не ѝ отрежда 1-во място в света по гъстота на населението, а чак 12-то. И все пак, определено щеше да изглежда, че азиатската мюсюлманска държава в един момент ще се задуши от свръхнаселение, ако не беше статистиката, че през 2021-ва година за пръв път и нейният коефициент на плодовитост падна под 2.00 .
Африка
Вече ви представих ситуацията в Египет, която е 3-тата по население страна в Африка, нека видим и първите две – Нигерия и Етиопия.
Нигерия
С население от 220 милиона, Нигерия се увеличава по естествен път с 5 милиона годишно. Средната раждаемост на една жена от населението е умопомрачителните за 21-ви век 5.24 деца. Това действително означава голям потенциал за „произвеждане на бъдещи мигранти към Европа“, както някои се опасяват. Нека обаче не се подвеждаме от статистическите проекции за бъдещето, базиращи се само на настоящия момент. Те гласят, че Нигерия ще стане 400 милиона до 2050-та, което може да я изравни с цялото коренно население на ЕС. Дори че може да достигне 1 милиард след 1 век.
Само че как се променя нейната раждаемост в последните години? Африка като цяло бавно се модернизира също с офис-небостъргачи, Интернет, домашни удобства и раждаемостта ѝ плавно намалява. Също както стана с Китай.
Вероятно Нигерия ще достигне 400 милиона, но оттам нататък ще започне да изпитва проблеми да продължи. През 2021-ва година тя отбелязва най-ниската си историческа раждаемост на 1000 жени – 37 раждания.
Етиопия
Втората най-населена страна в Африка „избухва“ и от 67 милиона през 2000-та година, увеличава населението си до 120.3 милиона през 2021-ва. Това се дължи на коефициента на плодовитост от 6.56 деца на жена през 2000-та. Оттогава обаче, всяка следваща година той намалява и със сигурност в настоящата 2023-та вече говорим за число от порядъка на 3.9. Освен това, през последната отчетена 2021-ва година, страната също има най-малкия брой раждания на 1000 жени за последния век – 32.
За Южна Америка, чисто служебно ще вметна, че в Бразилия и Аржентина тъй жизненоважният коефициент в момента е съответно около 1.50 и 1.36.
Статистиката е недвусмислена – дори демографски най-силните държави преживяват най-лошите си години. И то без изключение. Светът уверено се запътва към спад на населението.
Дали това е добре или зле зависи изцяло от това дали сте ляво/прогресивно/либерално настроен или дясно/традиционно/консервативен. Например, Илон Мъск е известен филантроп и в последните години изявено десен – той има 11 деца.
Нямайте ни най-малки съмнения, че либералите и зелените приветстват малката раждаемост. Често техните приветствия изглеждат странно – например „Радвам се, че моите събратя германци раждат по-малко, за да облекчим планетата“. В същото време обаче, населението на въпросната държава се увеличава, благодарение на миграция от Африка и Близкия Изток.
Нищо, консерваторите ще си затворим очите за това, защото знаем, че в Африка и Близкия Изток раждаемостта също спада. На практика дори в момента следва да разглеждаме единствено Африка като някакъв различен случай. Там по инерция има все още сравнително силна раждаемост – или такава, каквато в България преди малко повече от 100 години сме наричали нормална.
Има обаче и доста клинични случаи на либерали и зелени, които се радват на детско страдание. Те нерядко пишат под новини и клипове за страдащи животни – „Предпочитам това да беше човешко дете. Не ми пука ако човешки деца страдат, само не невинни душички-животинки“.
Въобще, при тях отново е много зле прикрита хроничната нужда да мразят себе си. Лошото е, че голяма част от модерните развити общества са изявено либерални. Няма нито една логична причина да искаш сърнички, зайци, дори змии да се размножават колкото си искат, но да смяташ, че това е отвратително при хората и трябва да бъде спряно. Не и когато населението на планетата е поело по низходяща крива.
Разбира се, за консерватора така или иначе на първо място е човекът. И то близкият човек, домашният човек, човекът като нас. Ние, точно както всички животни в природата, изпитваме нуждата нашият род да има продължение и всичките ни потомци да изглеждат като нас – както беше казал един чернокож човек в нашумяло интервю: „Какво лошо има в това, че искам децата ми да приличат на мен?“.
Също се подразбира, че щеше да е безсмислено да се размножаваме до безкрай, едни и същи, ако човечеството не допринася с нищо ново никога. Но то допринася. Нямам някаква специална ненавист към сърните, но пак ще ги спомена – кога за последно те създадоха нещо като Нотр Дам дьо Пари, кацането на Луната или „Малка нощна музика“, че да имат право да продължат рода си, а ние – не?
Колкото до запазване на локалното – а именно държавите и културно-антропологичните им особености – повечето от уникалните човешки произведения са родени именно от прилагане на универсалните познания, но през локална призма. Иначе нямаше да си говорим за древногръцка литература, чешка, скандинавска, от Близкия Изток. Нямаше да имаме разнообразни видове местна архитектура и фолклор – всъщност, точно както в момента либералите се опитват тези неща да ги нямаме. Въпросът е трябва ли да слушаме въобще за нещо хора, на които топ приоритет им е да ни няма?
Само ще вметна, че това не са някакви тайни скрити общества, базирани някъде далеч (например в мазе в Ню Йорк) – всеки човек който се поддава на трендовете става разпространител. Неолиберализмът е просто мода сред хора и политици и изисква критика като всички останали политически течения, особено когато атакува хилядолетния традиционен морал.
Ще завърша с още малко относно демографията на България. Нейният лек подем в раждаемостта, както и положителната миграция в последната година – дължаща се на българи – наистина са нещо като повод за гордост, в сравнение с отказали се страни като Италия, където вече се ражда по половин дете на жена по-малко от тук.
За какво ни е в нашата държава по-голямо население?
Населението никога не е бил най-определящият фактор за това колко силна и развита е една държава, но определено Е фактор.
Вече споменахме една сериозна причина – за да не колапсира пенсионната система, както и да има голямо количество млада работна ръка, която да привлича нови и нови инвеститори и да увеличава благоденствието на страната.
Но не е само това – населението е голям фактор за това колко сериозен… фактор може да бъде една страна.
Южна Корея от предишните десетилетия определено може да бъде най-добрият пример за нас в това отношение. Нейната площ е с 10 000 квадратни километра по-малка от тази на България, но населението и (все още) е цели 51 милиона души. И за разлика от Бангладеш, говорим за концентрация на много добре развито население. Национално, моноетническо.
Е, тази „малка“ държава се състезава с Русия като икономика. Тя сбъдна нашата неосъществена национална мечта да сме сред световните лидери в производството на електронни компоненти и тежко машиностроене – кой не знае Samsung, LG, Hyundai, Daewoo?
Огромна част от електрониката по света съдържа корейски компоненти, независимо каква марка е цялостният продукт.
Колко „малка“ е всъщност България?
Площта на нашата страна е значително по-голяма от тази на Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург. Тя е почти колкото тази на Англия, колкото на 6-те най-малки щата в Америка взети заедно. Това включва и популярни щати, като Хаваи, Масачузетс и Ню Джърси.
Колко известни университети, институти и производства има в изброените. Колко неизброими ценности и блага…
Така че България е малка единствено по население и това оказва влияние в политиката. Бих казал, че държави с около и над 10 милиона население, като Унгария, Чехия и Гърция, постигат по-сериозно международно влияние от нашата. Най-малкото, факт е, че депутатските места в Европарламента се разпределят според населението.
Оказва още по-голямо влияние и в икономиката и финансите – искате завод за коли в България? Факт е, че населението не е единственият фактор при избора на държави за подобни проекти, но Е фактор и най-често биват избирани държави с поне 9-10 милиона население. Разбира се, има изключения като Швеция и Дания, които станаха икономически гиганти с по-малко, бидейки максимално развити във всяка друга насока.
Е, за държавите които не са докрай развити във всяка друга насока, основният начин да са фактор в света винаги е било населението. Със сигурност на Украйна, която в момента е в патова ситуация с Русия на военната карта, въпреки огромната международна помощ, ѝ се ще да нямаше 3.5 пъти по-малка популация от противника си. Със сигурност за отбранителната тактика на Естония щеше да е по-добре да има 13 милиона население, а не 1.3 милиона. Както видяхме, твърденията на либералите, че войните са нещо от миналото се оказаха неверни. Това беше още един от аргументите им защо не ни трябва голямо население на местно ниво.
Едни от най-добрите аргументи обаче са съвсем ежедневни и прозаични.
Искате големи световни марки, искате определени магазини, стоки, услуги, искате Амазон и в България? – Сега ние не представляваме интерес заради твърде малкия пазар.
Искате магистрали, които се строят бързо? Ами при положение, че площта ни си стои една и съща, то ако имахме население 18 милиона като на мъничката Нидерландия, щяхме да имаме 3 пъти повече пари в бюджета и 3 пъти повече работници, дори при същото икономическо развитие.
Искате по-редовен градски, междуградски и международен транспорт? В крайна сметка, навсякъде по света до село със 100 жители ще има например 1 автобус дневно, но до такова с 1000 жители – няколко. До всяка по-населена страна има повече полети и самата страна притежава повече влакове, а релсите се строят по-бързо. Многото хора СА фактор.
Искате да не изчезнем не само като нация, ами и като (най-стойностния) животински вид? – Не слушайте либералите.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
