НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Прав ли е Синодът?

Време за четене: 3 мин.

Преди няколко дни бе публикувана позицията на Синода на БПЦ относно посещението на папа Франциск и това предизвика множество реакции в социалните мрежи. От едната страна застанаха хора, които подкрепяха решението, а от другата – хора, които демонстрираха крайно негативното си отношение спрямо него. Коя от двете групи обаче е права?


Като за начало нека изясним ролята на Синода в Църквата

Той не е просто върховен орган в институционалната система на БПЦ или съвкупност от стари монаси, които доизживяват последните си години на високи постове. Синодът като глава на Църквата освен ръководната и административната си функции има и защитна – като пазител на вярата. Неговата работа е не просто да повтаря доктрините на Църквата, които са оформени през вековете, а активно да ги прилага спрямо съвремието, с което действително да бъде ръководител на своите пасоми.

Като следствие от тази си функция Синодът напълно адекватно реши да не отслужва общо богослужение с римския папа, както и да не участва в молитвата за мир. Причините за това не са политически, за каквито се опитаха да ги обявяват определени личности, непосветени в делата на Църквата, а изцяло канонични. Правило 10 от Първият Вселенски събор постановява: 

“Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде(и сам той) отлъчен”,

а правило 11 гласи:

Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат”[1].

Общите молитви са проблем не само с това, че не са канонични, а и с това че дават лош пример за пасомите, подтиквайки ги да подценяват значението на каноничните въпроси. Подобни практика са вредни, тъй като могат да доведат до улесняване на проникването на неверни учения, което от своя страна да наруши единството на Църквата като Христово тяло.

Така, че решението на Синода не е просто правилно, а задължително и всякакво различаващо се от това решение би било отстъпление от вярата. Безумно е и твърдението, че това решение е продукт на политическа мотивация, произтичаща от проруските кръгове в Синода. Особено като се има предвид, че РПЦ е едно от двете църкви, които поддържат най-близки отношения с Католическата църква (другата е Вселенската патриаршия).

След като всичко е толкова просто и очевидно

защо станахме свидетели на крайно негативната реакция от страна на либералните кръгове

Отговорът е много прост: защото тях не ги интересуват нито каноните, нито вярата, нито добруването на Църквата. Единственото, което е важно за тях е да подкопават легитимността и значението на БПЦ и Синода. Всяко действие на последния бива атакувано яростно, думите му биват изкривявани, а действията му тълкувани като Евангелието от дявола.

Станахме свидетели на това когато бе публикувано решението на Синода относно “Национална стратегията за детето 2019-2030”. Тогава Синодът излезе с позиция, че в стратегията е заложена прекалено голяма държавна намеса в битието на семейството и че това застрашава устоите на последното, което бе последвано от множество лъжливи и манипулативни публикации, които открито лансираха тезата, че Синода защитавал насилието над деца.

И това беше просто един от многото примери за подобни атаки. Всяко по-значимо изказване от страна на Синода, всяко действие, което предизвиква някакъв медиен интерес привлича либералните лешояди, които се нахвърлят върху него с обиди и атаки от порядъка за “синодалните старци”, “московските подлоги”, “мракобесни идиоти” и прочие. На всеки нормален човек е ясно, че това не са критики, породени от някакви обективни оценки, а откровени опити за унижаване и делегитимиране на БПЦ и неговите служители. Те нямат за цел да подобрят дейността на Църквата, да коригират грешките, които се допускат в практиката или да разрешат належащите проблеми, а да смажат и изтикат последната в периферията на обществото. В тези си намерения, те не се различават особено от болшевиките, които са хулели Православната църква преди столетие.

Целите и амбиции на либералните и комунистическите критици са сходни, в много отношения и еднакви. Както едните мразят Църквата, защото им пречи да изградят “социалистическия рай на земята”, така и другите я мразят, защото е пречка пред изграждането на “либералния(мултикултурен, интерсекционален) земен рай”.

Оригинална публикация


[1] Правила на Светата Православна Църква

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!