Във вторник ще се проведе Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Вариантите са два – нищо да не се случи или нещо да случи. Ще подложа на анализ втория вариант. Лидерите на фракциите в парламента договорят датата за предсрочни избори. През тази година. Какво означава това?
И тези избори няма да бъдат за Велико народно събрание, което да промени действащата или приема нова конституция. Още една задочна победа на Кръглата маса от 1990 г. Остава да се надяваме, че както на 17 юни 1885 г. Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк, така и в България ще се случи нещо в тази посока.
Изборите ще се проведат по действащия Изборен кодекс. На хартия, а не с машинно гласуване. Отново ще изкупуват комисии, ще сменят протоколи и ще горят чували. Ще бъде разрешен и проблемът с номерата на бюлетините. Все пак на 17 юни 1913 г. започва Междусъюзническата война.
Ако БСП отново след 1997 г. върнат мандата, ще претърпят тежък изборен провал. При тази хипотеза, кампанията им приключва на 17 юни (Но резултатът няма да бъде като този на същата дата през 1990 г., когато се проведе вторият тур за избор на Велико народно събрание). Каквото и да кажат след това, нито някой ще ги чуе, нито има смисъл да прави усилие.
ГЕРБ ще се опита за пореден път да получи абсолютно мнозинство и отново ще претърпи неуспех. Пропорционалната ни избирателна система ги държи или извън властта, или несигурни в нея. Тяхната кампания също приключва на 17 юни (На този ден през 1872 г. Мидхат паша е назначен от султан Абдул Азис за велик везир на Османската империя.). Каквото и да кажат след това, повече от 1 млн. души няма да увлекат. Знаем се.
РБ ще вложи много усилия да не изглежда като патерица на ГЕРБ, с когото някои мечтаят да управляват. И ще докаже че не е, като неочаквано останe извън властта. ГЕРБ нямат коалиционна култура. Защото имат друга стратегия. Тя е „монотеистична“. От октомври 2005 г., когато за първи път бе избран за кмет на София, Борисов многократно е демонстрирал, че победителят е само един. Винаги отива към избори със сателити и след това управлява сам. Ангажиментите, които поема извън партията си, в най-добрия случай са персонални. Което означава, че никакви политики, различни от неговите, не могат да бъдат реализирани. Много по-„прагматично“ е да мотивира 20-30 народни представители да станат независими от групите си, отколкото да разбие образа си на единак. РБ не бива да забравяме, че на 17 юни във Франция е извършена последната публична екзекуция с гилотина. Вероятно ще излъчим няколко десетки народни представители, които ще гласуват почти всичко, което мнозинството предлага. Ще се гърчат при всеки вот на недоверие, доказвайки, че не гласуват с опозицията, но не са с правителството и т.н.
ДПС ще мечтаят за 17 юни 2001 г., когато Национално движение Симеон Втори спечели изборите за 39-то Народно събрание с резултат 42,74 % и ги върна във властта. Все още няма да съзнават, че ако с БСП разтурят правителството, това ще унищожи левицата. Ще разчитат, че следващият парламент ще бъде много фрагментиран. Благодатна среда за центристи. Но при слабост и вакуум отляво, тяхната съдба ще е да бъдат опозиция на правителството. Тогава ще трябва да се опитат да изпратят ГЕРБ в ляво, нещо което не е трудно, защото Борисов обича левите мерки. И да водят борба срещу правителството от десни позиции…
И какво като падне правителството?
