– Как оценявате смисъла на събитията от 1879 г. от днешна гледна точка?
– Първото нещо, което трябва да знаем ние, днешните българи, е, че това е европейският избор на българската политика. На практика с приемането на Търновската конституция през 1879 г. българското общество поема своя европейски път на модерна държава, излиза от Османската империя, от една азиатска империя, не тръгва в посока на Изток, а в посока на Запад. Поставя се европейското ни начало.
– За повече от век докъде ни докара този път?
– От днешна гледна точка трябва да знаем, че в тези 135 години имаме богат опит на модерна държава в условията на демокрация, прекъсната насилствено с комунистически режим и възстановена преди 25 години. Може би това, което трябва да научим, са уроците на този опит.
– А те са?
– И добрите примери, които имаме в изграждането на държавата ни в края на 19 век и началото на 20 век, кризите, които сме преживели, особено алтернативите срещу демокрацията след 1919 г., когато националната катастрофа кара част от българите да търсят други, недемократични пътища. И, разбира се, опитът ни от последните 25 години.
– А какви са уроците на последния четвърт век?
– Исторически погледнато са същите като онези от преди 1934 г. – имаме плюсове, имаме и минуси. Плюсовете са умението да управляваш в условия на власт и опозиция, тоест, когато си на власт, да знаеш, че скоро ще попаднеш в опозиция. Умението да изпълняваш отговорно задълженията си пред избирателите и, разбира се, минусите – неумението да защитиш през собствените си качества доверието на институции, неумението да опазваш доброто име на демократичните правила.
– Как ви се струват днешните парламентаристи?
– По-слаби от предишните. Съставът на днешния парламент е доста слаб.
– Мислите ли, че партиите в днешния парламент са се научили да управляват в условия на власт и опозиция?
– Има една нова партия, която за първи път е в опозиция. Дали се е научила предстои да видим. Една демократична партия, докато не премине през власт и опозиция, не може да бъде оценявана исторически погледнато.
– Има ли нужда от промени в конституцията?
– Да. Аз съм от хората, които споделят тезата за 24-те идеи, с които се излезе преди 13-14 години. Тези идеи, лансирани в началото на нашия век, са актуални и до днес и засягат всички институции – и президентската, и парламента, и правителството.
Най-необходимото, онова, което се разбра, че е най-нужно на България, е устройството на съдебната власт. В нея да бъде само съдът, а прокуратурата и следствието да я напуснат. Това ще повиши отговорността на тези институции, защото стоейки в една независима власт, каквато е съдът, те самите смятат себе си за независими.
– Споменахте и президентската институция, какви промени се налагат там?
– В 24-те идеи пишеше, че вицепрезидент в условия на президент, който няма права и правомощия в областта на изпълнителната власт, както е при президентската република, е излишен лукс. А личното ми мнение е, че пряко избран президент, който не е лидер на изпълнителната власт, както е в президентските републики, не е редно – или ще бъдем президентска република и ще избираме пряко президента, тоест като САЩ, или ще бъдем европейска република, в която президентът се избира от някакво електорално тяло, съставено от парламент, областни и общински съвети, тоест непряк избор.
От dnevnik.bg
Веселин Методиев историк и преподавател в Нов български университет. Бивш заместник-председател на ДСБ, вицепремиер в правителството на Иван Костов и народен представител в няколко парламента. Методиев е автор самостоятелно и в колектив на четири сборника за събитията от 1879 г. – Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
