Преференциалното гласуване ще бъде факт на втори пореден избор. След евроизборите, на които избирателите на БСП се объркаха и пратиха в европарламента анонимния Момчил Неков, а избирателите на ДСБ изместиха Меглена Кунева от първото място в листата на Реформаторския блок, преференциалната кампания на предсрочните парламентарни избори е в ход. През последния месец се нагледахме на стотици малки кампанийки и вече тръпнем в очакване на изненадите. Основната интрига в тези избори е кой ще бъде прецакан от преференцията и как след това ще се обяснява пред избирателите. Това ще бъде крайният ефект от този тип гласуване. Със сигурност в парламента имат шанс да влязат и няколко откровени мутри, които няма да пропуснат шанса да си напазаруват гласове и да ги хвърлят в преференциалната кампания. След това ще избиват инвестицията, както намерят за добре и няма да имат никакъв ангажимент да се съобразяват с партийното ръководство.
Ще го кажа директно – преференцията е поредната пълна глупост, която първо ще направим с радост, а след това ще хвърлим всичките си усилия да поправим. Няма по тъпо нещо от поливинчатата работа – хем гласуваме за листа, хем сме в мажоритарна кампания. В същото време поне една трета от избирателите няма да отидат до урните, не защото са разочаровани от политиците, а защото изобщо не знаят, че има избори и не са наясно кой ще се явява на тях. Искам да кажа, че прилагаме сложна политическа технология в условия на неразвита и направо примитивна демокрация. И ние да сме като германците, само дето не сме Германия.
Преференциалният вот ще има един единствен позитив и той е, че ще изпитаме поредния мит на гърба си и след това ще го отречем. Явно така сме устроени – да се отричаме от бедите, чак след като са ни сполетели по наше желание. Със сигурност качеството на парламентаризма няма да се промени заради преференциалния вот, но ефектът от личните кампании на кандидатите ще бъде негативен. Ще имаме парламентарни групи от хора, които до вчера са се били един срещу друг в рамките на собствената си листа и не могат да се понасят. Не вярвайте на захаросаните предизборни интервюта, в които кандидатите обясняват, колко е хубаво да се гласува преференциално и как те самите много се радват, че са поставени в конкурентна среда. На избори с пропорционални листи обикновено се състезават отбори, а не отделни кандидати. Сегашната парламентарна кампания прилича на футболен мач, в който отборите имат по единадесет нападатели и всеки от тях брои головете, които вкарва в личната си сметка, а не в сметката на отбора. Проблемът е, че заради липсата на защитници, халфове и вратар, нито има кой да прави пасове, нито има кой да спасява голове. Затова загубата на отборите, които са тръгнали да играят само с нападатели е гарантирана. Ще спечелят партиите, които са успели да озаптят кандидатите си да се потопят в собствената си кампания и са ги мотивирали да играят за целия отбор. Всички останали ще загубят, къде в краткосрочен, къде в дългосрочен план. Защото сегашните избори са футбол, а не лека атлетика.
Големият проблем на българското изборно законодателство е, че всяко правителство прави свой изборен кодекс. Вторият проблем, е че вече всеки втори лаладжия се изживява като експерт по правене на избори и залива публиката с откровени глупости, които в крайна сметка внушават, че ако имаме ново изборно законодателство ще си решим всички битови, духовни и лични проблеми. То не бяха мажоритарни избори, референдуми, преференции, задължително гласуване, електронно гласуване, намаляване на бройката на депутатите, сваляне на бариерата за влизане в парламента…
Ако всички тези „идеи” бъдат приложени само ще усложнят и без това сложната политическа обстановка. Мажоритарните избори ще лишат от представителство близо 1 милион души, които гласуват за малки партии, защото ако бъдат въведени депутати ще имат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Референдумите са доказано ненужни след като всеки път на тях излизат да гласуват около 20 процента от избирателите. Задължителното гласуване е невъзможно, защото близо 2 милиона българи живеят в чужбина и няма как да бъдат заставени да спазват закона. Електронното гласуване ще увеличи възможностите за контролиран вот и ще улесни купувачите на гласове, на които вече няма да се налага да водят „избирателите” си до урните, а ще гласуват от тяхно име директно от личния си компютър. Намаляването на депутатите няма да спести нищо на държавния бюджет, но ще направи далеч по-трудно съставянето на правителства. Също така ефектът от тази мярка ще бъде, че парламентът ще е недостъпен за партии, които в момента гравитират около изборната бариера. Свалянето на изборната бариера пък ще даде достъп до Народното събрание на партии, които функционират изцяло на базата на купени гласове и контролиран вот.
Рецептата за стабилизиране на изборния процес е да избутаме с един изборен закон поне 10 години, за да можем да си създадем трайни демократични навици. Честата смяна на изборното законодателство е възможно най-вредната мярка за здравето на демокрацията. Затова най-важната поправка в Конституцията, която е добре да приеме още следващото Народно събрание е, че промените в изборното законодателство влизат в сила 10 години след приемането им. Иначе е много лесно да плещим глупости – аз самият съм го правил не веднъж, но вече започна да ми омръзва.
Крайно време е да разберем, че демокрацията е технология, а не цел и идеология. Тя е инструмент за смяна на властта с мирни средства. Нищо повече. Ако инструментът е прекалено сложен за този, който работи с него, той или ще се счупи, или няма да свърши работа. Изборният процес е технически, а не идеологически въпрос и колкото повече се отдалечаваме от това виждане, толкова по нестабилна ще става демокрацията ни. Затова тези, които губят избори да не си измиват ръцете с изборното законодателство, а да погледнат първо себе си. В тях, а не в закона се крият причините за загубата. В тежката криза, в която се намира, България има нужда от стабилност и предвидимост, а не от организиране на още малки и големи кризи, в това число и изборни.
