По данни на НСИ, през Q4 2017:
- Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 г. е 67.5% – най-висока стойност изобщо в историята за четвърто тримесечие;
- Коефициентът на заетост на лицата 20-64 г. е 72.1%, а за мъжете – 76.6%, най-висока стойност за четвърто тримесечие;
- Коефициетнтът на заетост на заетост във възрастовата група 35-54 г. достига 82.6% (при мъжете е с около 2 процентни пункта по-висок);
- Спрямо „дъното“ на заетостта в края на 2013 г, икономиката е добавила 236 хил. работни места, от които 102 хил. за лица над 55 години;
- Безработицата е 5.6%, най-ниска стойност след втората половина на 2008 г. и повече от два пъти по-ниска от отчетените 13% през 2013 г; броят на безработните е 189 хил.;
- Заплатите са с 11% по-високи от година по-рано.
В резюме, увеличаването на стопанската активност чрез наемане на „готов“ свободен и относително евтин труд, приключи през 2017 г. Какво оттук насетне?
Краткосрочните решения предполагат „отключване“ на резервите, които все още съществуват по ред причини – негъвкаво трудово законодателство, редица социални политики, дисбаланс в умения и квалификация. Така например:
- Едва 22.8% от младежите до 24 години са заети, като 434 хил. не желаят да работят, защото учат; включването на ученици между 16 и 18 г. на трудовия пазар е близо до нула, макар това да е широко използвана възможност за сезонна или частична заетост в страни с гъвкаво трудово законодателство;
- От години лицата до 64 г. (без да отчитаме пенсионерите-инвалиди), които не търсят работа поради инвалидност или лошо здраве са около 200 хил. – създаването на адекватни форми на заетост и промяна в структурата на създаваните работни позиции може да активира част от тях;
- Още над 240 хил. са лицата под 64 г., които обаче не търсят работа, защото чувстват, че са в напреднала възраст;
- 260 хиляди са лицата, които не търсят работа по семейни причини – част от тях се грижат за деца, за част от тях вероятно това е личен приоритет, но при промяна в икономическата среда и при по-гъвкави форми на заетост някои биха излязли на пазара на труда;
- Накрая, въпреки значителното повишаване на търсенето на работници и нивата на възнаграждения, все още 200 хил. лица са „обезкуражени“ и изобщо не търсят начин да предложат труда си.
Реформите в обществения сектор също могат да „отключат“ хора, които в момента често изпълняват или ненужни функции, или задачи, лесно заменими с машини. Така например, електронните услуги намаляват нуждата от служители за контакт с бизнес и граждани, плащанията онлайн намаляват нуждата от касиери, модерните системи за сигурност намаляват нуждата от физически охранители, реформа в модела на работа в администрацията може да освободи например счетоводители и деловодители, и така нататък.
При нарастване още няколко години на възнагражденията – което обаче може да стане само ако новите работни места са високопроизводителни – част от временно работещите в чужбина ще се завърнат.
В дългосрочен план обаче, висок растеж може да се създава само с повишаване на производителността на труда. Това означава преструктуриране на икономиката – както на процеси, позволяващи създаването на продукт или услуга с по-малко труд, така и на структурата създаваните стоки и услуги в посока на такива с все по-висока добавената стойност.
*Съдържанието се публикува от личния профил на Лъчезар Богданов с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията
