fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Правомощията на президента да бъдат орязани и той да се избира от парламента

Време за четене: 4 мин.

Търканията между президента Росен Певнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова от последните месеци поставиха на дневен ред един въпрос, който се повдига главно по време на президентски избори. Става дума за президентската институция, която с времето изглежда все по-дисбалансирана и неадекватна. В случая проблемът не е нито в действащия президент, нито в действащия му заместник, а в Конституцията.

Не се сещам за друга държава, освен България, в която президентът да се избира пряко заедно с вицепрезидент, а функциите му да бъдат главно представителни. Когато има пряк избор от народа, обикновено най-тежката фигура в една република е президентът. Така е например в САЩ, Русия, Франция и Бразилия. Там където има парламентарно управление, както е в България, обикновено президентът се избира от Народното събрание с две трети мнозинство и в повечето случаи той е най-приемливият за мнозинството представител на опозицията. Такъв тип държавни глави са президентите на Италия и Германия. По този начин представителните функции на президента са и обединителни, защото той е избран от най-големите политически сили. Затова за президент на Германия беше избран издигнатият от социалдемократите дисидент от времето на комунизма пастор Йоаким Гаук, а държавен глава на Италия стана доайенът на левицата Джорджо Неаполитано. И двамата са безспорни авторитети в страните си и по принцип са лишени от политически амбиции извън институцията, която оглавяват.

На този фон българската президентска институция изглежда неадекватна. Ние имаме държавен глава, който е пряко избран от народа, но няма правомощия. Затова неговата активност обикновено е свързана с излизане от правомощията и предизвикване на политически кризи и сътресения в управлението. Така беше при президента Жельо Желев, който първо организира „Боянските ливади“, станали причина за сваляне на правителството на Филип Димитров, а след това при управлението на Жан Виденов поставяше вето на всеки втори закон и по всякакъв начин се опитваше да пречи на работата на кабинета. Заедно с това Желев се скара с вицето си Блага Димитрова, която подаде оставка по средата на мандата. Петър Стоянов от СДС пък изпълняваше президентските функции, докато партията му беше на власт, но това не му попречи да влезе в конфликт с тогавашния премиер Иван Костов и с вицепрезидента си Тодор Кавалджиев. Единствен безличният Георги Първанов успя да повтори президентския си мандат и да не се скара с вицето си, но това беше по-скоро изключение, отколкото правило. Днес едва ли някой се съмнява в обтегнатите отношения между Маргарита Попова и Росен Плевнелиев, които си  говорят през медиите и единственото, което ги свързва е хладните им отношения с партията, която ги издигна за постовете им преди три години.

Проблемът на Конституцията е, че чрез прякото гласуване за президент, тя предпоставя на поста да бъде излъчен политически лидер. Правомощията на този лидер обаче са правомощия на обществен балансьор. Оттам идва и объркването. Когато депутатите от Великото народно събрание подписаха Конституцията от 1991 година, времената бяха коренно различни. По това време се търсеше конкретен баланс между бившата комунистическа партия и антикомунистическата опозиция. БСП бяха спечелили парламентарните избори и за да свалят общественото напрежение дадоха президентската институция на СДС. По време на първите избори за държавен глава те издигнаха неизбираемия Велко Вълканов, който беше пометен от бившия лидер на СДС Жельо Желев. По всичко личи , че това беше договорка, която целеше да задоволи голяма част от тогавашните политически играчи. Днес времената вече са други и е крайно време да се помисли за конституционна реформа поне в частта на президентската институция.

България има сравнително кратка парламентарна традиция, но тя все пак съществува. Затова едва ли би било разумно да се преминава към президентска република. Подобен преход би бил доста рязък и непредвидим. Затова по-лесният път към нормализирането на президентството е правомощията на президента да бъдат сведени наистина до минимум, институцията на вицепрезидента да бъде премахната, а държавният глава да се избира от Народното събрание. Подобна конструкция би осигурила на България адекватна президентска институция, която наистина да служи за средство за диалог между политическите сили. Със сигурност на нейния връх би стоял и човек с безспорен авторитет, който заедно с балансите би бил и разумен коректив на управлението.

Споделете чрез

Предишен

Следващ