– Проф. Желев, в началото на месеца придружихте патриарх Неофит на срещата на върха в Истанбул. Там се събраха главите на православните църкви. Там дойде дори Руският патриарх Кирил. Това знак за стопляне в отношенията с Цариградската патриаршия ли е?
– Да, аз бях в Цариград в качеството си на частно лице поради големия интерес на срещата. А патриарх Неофит, който имаше нужда от човек с опит в тези междуправославни отношения, ме покани да му бъда личен консултант. Колкото до съревнованието между Руската и Цариградската патриаршия, наистина то е факт. Това са взаимоотношения с дълга история и те не могат да се изживеят така лесно и бързо. Присъствието на Руския патриарх за мене беше очаквано, но вероятно съзнателно се създаваше впечатление, че той може и да не дойде. В крайна сметка никой не е по-голям от Православието и руснаците добре го разбират. Отношенията може и да не са стоплени, но се намери модусът на съвместна работа.
– За какво спорят толкова?
– За различни неща. Едно от тях е юрисдикцията над православните християни в Естония. Страната навремето беше в пределите на СССР, обаче преди това е получила автокефалия (църковна независимост – б. р.) от Цариградската патриаршия. След промените по чисто политически причини естонската държава пожела църквата й да не е подчинена на Москва, а на Цариград. В същото време повечето православни в Естония са от руски произход и държат на връзката си с Русия. Така в крайна сметка православните християни в Естония се разделиха на една по-голяма група, подчинена на Московска патриаршия, и една по-малка, подчинена на Цариград, откъдето изпратиха и архиепископ, който е грък.
– Битка на територия?
– Точно така. Тази територия се измерва в брой вярващи, в клир, в храмове, на кого да бъдат подчинени вярващите. Лошото е, че в Естония държавата се намеси и раздели непропорционално храмовете, манастирите и другите църковни имоти. Това само задълбочи разделението сред православните в Естония, което може би ще остане неизлечимо.
– А има ли финансово изражение?
– Не, тези епархии обикновено не носят финансови облаги, обаче всеки се бори за власт. Властта опиянява. Парите са функция на властта.
– Това съревнование не е ли странно на фона на Христовото учение?
– Да. Във всички случаи е така. Въобще не подхожда на главите на православните църкви да имат такива отношения помежду си. Но явно тук става дума за светски въпроси, които нямат нищо общо с вярата. Например претенциите на патр. Вартоломей към всички православни християни извън териториите на поместните православни. По този въпрос нашата църква е на друго мнение. Ние смятаме, че след като става дума за българи, които живеят извън България, те пак трябва да са към БПЦ. Това касае нашите сънародници в Америка, Австралия, Западна Европа. Патриарх Вартоломей иска те да са към неговата патриаршия, като се позовава на правило от 451 г. от Четвъртия вселенски събор, което си го тълкуват, както им е изгодно.
– Има ли и други раздори между православните църкви?
– Да. Освен споровете между Цариград и Москва, напоследък се появи и втори конфликт – между Йерусалимската патриаршия (която е гръцка, макар паството да е арабско) и Антиохийската (със седалище в Дамаск; тя обединява също и православните араби, произлезли от Йерусалимската и от Александрийската патриаршия). Преди година Йерусалимската патриаршия назначи свой архиепископ за Катар. Тогава от Дамаск скочиха и казаха, че това е тяхна територия. Странното е, че в Катар няма нито един православен гражданин на държавата. Там обаче има много сезонни работници в земеделието и в други сектори, които са православни араби. Йерусалимската патриаршия твърди, че Катар е бивша територия на Саудитска Арабия, която пък от времето на Мохамед поддържа връзка с Йерусалим. Не случайно те правят своето светилище (джамия) в този (сега израелски) град. Антиохийската патриаршия смята, че Катар е арабска страна и трябва да бъде към нея. Отделен въпрос е, че древната сирийска Антиохия Велика е днешният турски град Антакия (не далече от средиземноморския бряг), т. е. този анклав е придаден към Турция през 1918 г. от Великите сили, така че е с чисто арабско население там. Междувременно обаче патриаршията е била преместена в Дамаск.
– И при двата спора, нашата църква към коя сфера на влияние гравитираме?
– Ние се стремим да балансираме и не проявяваме активно желание да посредничим и да помиряваме двете страни, но гледаме да сме в добри отношения с всички страни. Когато стане дума за юрисдикцията над диаспората, там сме на страна на руснаците. Всъщност в този отбор са и румънците, и сърбите, и поляците, и араби. Те смятат, че хората, емигрирали от дадена поместна църква, като общност в диаспора трябва да се обслужват от същата църква. Освен в случая, когато се създаде поместна православна църква, какъвто опит беше направен преди 40 години в Америка. Само че се оказа неуспешен. Към българската епархия в Америка, обединяваща нашата диаспора, например вече има американци, които никога не са идвали в България. Същото е и с Антиохийската патриаршия – тя привлича доста протестантски общини в Америка, които също нямат нищо общо с арабската култура и език. Ние сме на тази страна. Винаги се гледа интересът на църквата. Откакто следя междуцърковните отношения на нашата църква (от началото на 70-те години), винаги това е била водещата линия. Никога не е правен компромис дори и в онези години, когато по презумпция трябваше да подкрепяме руската църква, защото беше църквата на Съветския съюз.
– По време на срещата имаше ли някакви претенции към нашата църква?
– Нямаше конкретни претенции към нас. Срещата все пак имаше за цел подготовката и свикването на Велик събор на Православната църква.
– Да, стана ясно, че такъв ще има през 2016 г., макар че първоначалната идея беше такъв да има по-рано.
– Имаше идея такъв да има през 2015 г. Но сега от септември ще заработи комисията, която трябва да организира събитието през 2016 г. Работата не е толкова много. Трябва да бъде постигнато съгласие по много теми в името на православната църква. Да се подготвят необходимите документи, за да мине по-леко работата на самия събор.
– Как решенията, които ще бъдат взети на предстоящия събор, ще се отразят на вярващите? Защо има нужда от такъв събор?
– Това е върховният орган на Православната църква. Такъв събор не е имало от 8 век, от 787 г. насам. Тогава е имало пет поместни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, а сега сме 14 църкви.
Според някои историци събори, които са свиквани през 9 век, включително и този, на който е дадена независимост на Българската църква на 4 март 870 г., са имали характер на вселенски. Така или иначе никой от тях не е признат за такъв. Вселенски става един събор, след като следващият от този ранг го признае за такъв.
Всъщност подготовката за този събор от началото на 60-те години на миналия век е станала причина да се признае патриаршеското достойнство на нашата църква. Макар независимостта ни да е призната през 1945 г. и БПЦ вече е била една от православните църкви, след като 1953 г. тя си възстановява древното, средновековното патриаршеско достойнство, то не е признато от Цариградската патриаршия и от другите гръкоезични църкви. Едва през 1961 г. патриарх Атинагор прави компромис да признаят патриаршеското достойнство. Само че ни слагат на последно място, дори и след румънската, която по онова време няма повече от 100 години история. Тогава започват нормалните отношения на Българската църква с останалия православен свят.
– Защо досега не е свикван вселенски събор?
– Защото според някои Осмият вселенски събор (този през 2016 г.) ще доведе до края на света. Някои вярват, че 7 е свещеното число, а 8 води до катастрофа. Затова, за да има мир и да не се нагнетява напрежение, много отдавна духовенството избягва да нарича бъдещия събор вселенски. Използват се прилагателни като „всеправославен“ „свят и велик събор“. Някои изразяват мнение пък, че след като западната църква се е отделила преди близо 10 века и не е в единение с източната, не може да има вселенски събор.
– Какви въпроси ще се разглеждат на него?
– Когато през 1961 г. започва подготовката, е направен списък от 100 теми. Оказало се, че този списък е твърде голям и той бил намален на 10 открити въпроса. От тях единство е постигнато по осем. Така остават два – за автокефалията, пълната независимост на дадена църковна област, и за диптисите. Диптих в този смисъл е списъкът с имената на главите на всички православни църкви, които се споменават по време на служба. Въпросът е следният: кой трябва да бъде споменаван първи, кой втори и т. н. Когато вярващите чуят, че има спор по подобна тема, те наистина не могат да проумеят, че може да има такъв проблем. Христос съвсем ясно е казал: който от вас иска да бъде пръв, нека бъде последен, нека бъде слуга на всички.
Темата за обявяването на пълна независимост на нови църкви е препъни-камък. БПЦ смята например, че решението трябва да бъде взето от всички глави на църкви, докато от Цариград настояват, че техният патриарх трябва да има водещата роля, че неговият подпис е най-важният.
– А беше ли постигнато съгласие за строгостта на поста?
– Въпросът със строгостта на поста – дали да не се яде в определени дни и млечна храна, т. е. такава, която не е свързана с убиването на животните, не беше постигнато решение. А този въпрос е важен за хората, които извършват тежък физически труд и не могат да постят толкова строго. Тази тема беше на фокус още през 70-те и 80-те години и тогава не беше разрешено облекчаване на режима. Накрая беше решено: всяка църква да си решава според своите условия, защото на север е по-трудно да се пости, отколкото на юг, където има повече плодове и зеленчуци.
– А темата за уеднакяването на календара, не е ли загубена дискусията там?
– Това е друг важен въпрос. Половината църкви са по новия, другата половина все още са по стария календар. И по тази тема няма съгласие. Много миряни се подвеждат и смятат, че календарът, т. е. кога ще празнуваш даден празник, е фактор за спасението на душата, което е пълен абсурд. Реално календарът няма никакво значение.
По-интересен е въпросът за брака на свещениците в днешно време, когато повече от половината бракове се разтрогват, а това се случва и със свещеници. От древност обаче съществува забрана за втори брак при свещенослужителите. Затова някои хвърлят расото, а това не е добре, тъй като има сериозна липса на свещеници. Накрая няма да има кой да служи. Така се налага негласно подобни случаи да не се санкционират, но е редно това да се регулира.
– В това дребнотемие не се ли оказва, че най-висшите духовници са изгубили пътя на вярата?
– Не са го изгубили, но често се отклоняват от важното. Да, те са духовни ръководители на милиони вярващи и носят много отговорности, но когато отнякъде възникне някаква претенция, се налага да се противопоставят. Обикновено се обвинява Московската патриаршия, че противостои на Цариград, че има желанието да стане Трети Рим (Цариград се нарича Нов или Втори Рим). Но не е въпросът за това да имаме нов вселенски патриарх със седалище в Москва, а просто да се зачитат правата на всички. Да има справедливост. Защо е нужно да се съсредоточава всичката власт в ръцете на един епископ с титла патриарх в православието, както е в Римокатолическата църква, например?
– Обсъден ли беше въпросът къде ще се проведе Вселенският събор?
– Да. Беше решено, че събитието ще се състои в средновековната църква „Света Ирина”, която се намира в дворцовия комплекс Топкапъ. Тя никога не е била джамия. Руснаците обаче си бяха направили труда да заснемат, че върху купола на църквата има полумесец, и попитаха: Може ли Православието да се събира под подобен символ? Но Цариградският патриарх обясни, че вътре в олтарната апсида има огромен кръст, направен от мозайка, и точно той ще господства над всичко.
– А кой ще плати провеждането на събора?
– И тази тема беше поставена. Разходите ще бъдат наистина много големи, защото се реши от 14-те църкви да има по 25 епископа, което прави един събор от поне 500 участници, като се има предвид, че ще има и съветници, низши клирици и пр. Затова беше решено всяка църква да поеме разноските на своята делегация, което и справедливо.
Дай, Боже, да се завърши навреме подготвителната работа и след 1129 години през 2016 г. да се проведе отново събор на цялата Църква.
От dveri.bg
