Принципът на погрешната предпоставка

Безспорно хитът на седмицата е новото затягане на мерките. Те ще бъдат свирепи през десетдневката от понеделник нататък, защото сме на първо място по смъртност на Балканите (0,011%) по данни на НОЩ. Второто затваряне има мощен психологически заряд, защото идва съвсем скоро сред отварянето, посрещнато с въздишки на облекчение, весели кафета с приятелки и масови разходки по „Витошка“, макар и тук-там с маски на лицата. Толкова мощен, че според мен е в състояние да разколебае прогнозите за изхода от предстоящите парламентарни избори. Управляващите могат както да спечелят поради ниска избирателна активност и инстинкт за сплотяване пред угрозата, така могат и неочаквано да се сгромолясат, когато преобладаващата мълчалива маса избиратели каже: „Аман!“.

„Содом и Гомора“, картина на Джон Мартин

Защо приемаме мерките със смесени чувства? Защото очевидно продължаваме да не сме сигурни какво точно ни се случва – „мор“, „световна конспирация“, „зъл експеримент“, „атентат срещу свободата“, „политически игри“, „схеми на корпорациите“… Не знаем. Народният дух, българският „егрегор“ долавя, че нещо не е наред, че май нещо го пързалят, и става подозрителен.

В четвъртък излезе твърде поучителна статия от Николай Облаков, която систематизира официалните възгледи на човечеството към днешна дата. Водещата теза на автора е, че теорията на политиката е политологията, а теорията на политологията е политическата философия, но дебат за политическа философия е невъзможен в рамките на доминантния дискурс. Тоест не можем да изковем отговори на въпросите си с инструментите, с които сме се въоръжили, с аксиомите, които сме приели, и с „истините“, с които сме се съгласили и около които сме се обединили в рамките на политическата философия на либералната демокрация. Според Облаков „либерална демокрация“ е оксиморон, защото „либерален“ е индивидуализмът, а „демократично“ е нещо, което подчинява индивидуалния интерес на някакъв обществен; диктат на мнозинството над малцинството, а както знаем, по важните въпроси компетентно е някое малцинство, а не мнозинството. За мен пък „либерална демокрация“ е просто лъжа, защото никога и никъде народът не е управлявал, дори и в Русия през първите години след Октомврийската революция.

Съгласен съм. Не само коронавирусът, но и всеки друг проблем от подобна величина не може да намери решение в рамките на официалните определения. То е все едно готвачи да се опитват да построят локомотив, само защото са наясно с някои от свойствата на пàрата. В рамките на този „доминантен дискурс“ няма отговори. Предпоставката е погрешна. Държим се така, все едно се намираме в стая с кофа нечистотии по средата. Вонята е нетърпима. Нападаме се помежду си, търсим кой е виновен и какво наказание трябва да понесе. Отваряме прозорците, пръскаме с парфюми, посипваме с обезмирисители, внасяме от чужбина модерни противогази, наемаме прочути психоаналитици да ни внушат, че миризмата няма значение. Но никой не се сеща да изнесе кофата.

Всички нещастия, катаклизмите, катастрофите, болестите, смъртта – всичко това произлиза от нарушаване на хармонията в системата, всичко това е отклоняване от първоначалния замисъл.

Тази е причината за бедствията – кофата в средата на стаята. Може да измислим и най-хитроумните начини за маскиране на миризмата, може да изобретим най-модерните технологии за филтриране на въздуха – докато кофата е там, нищо не сме направили. Това дълбоко и всепроникващо разстройство в тъканта на естеството, тази кофа с нечистотии християнството нарича „грях“.

На думи много се гордеем с християнството. Гордеем се, че през IX век то ни включи в списъка на цивилизованите европейски държави заедно с Кирил и Методий и всичко останало. Гордеем се, че благодарение на християнството запазихме духа и физиономията си през петте века в границите на Османската империя. Борбите за църковна независимост през XIX век, макар че ни вкараха в схизма до средата на следващия XX век, бяха рожденият ден на съвременната българска нация. А пък колко се гордеем с богомилите – тези зловещи еретици, но все пак някакви християни – затова изобщо няма да отварям въпрос. Гордеем се с християнството, а опитваме ли се да застанем на неговата позиция, да погледнем днешния ден от неговата гледна точка? Или християнската гледна точка е извън „доминантния дискурс“…

Ето какво казва първият официално канонизиран светец и систематизатор на исихазма Св. Григорий Паламà (1296-1359), чиито омилии е добре да бъдат препрочитани всяка година в дните на Великия пост, каквито са настоящите:

Така и когато по времето на Ной грехът се умножил и завладял почти всички хора, Бог изпратил потоп, (който) унищожил всичко живо, и само този праведник бил запазен със своя дом за вторите, потопил хората на фараона в морето, дръзкия род на иудеите изтребвал с глад, метежи, болести и сурови наказания“

(Проповед в Солун в Неделя на Страшния съд, месни заговезни).

Сега ще кажете: глупости! Бог няма! Да, точно така, това е проблемът: „Рече безумец в сърце си: няма Бог“ (Пс. 52:1). Това е принципът на погрешната предпоставка. Да се опитваш да обясниш движенията в света без Бог е все едно да изучаваш приливите без луната – безспорно ще стигнеш до свежи хипотези и забавни теории, не те ще бъдат далеч от истината. Кога науката стана такава? Допреди век беше съвсем нормално „доминантният дискурс“ да приема, че науката изучава творението, приемайки априори съществуването на неговия Творец. Защо след като модерната наука признава, че е неспособна да докаже както битието, така и небитието на Бог (нарича това „агностицизъм“), повечето хора не се сещат да разглеждат проблемите и от тази гледна точка, допускайки, че има Бог?

Всички се оплакват от консуматорското общество – как отчуждава хората един от друг, как убива нравствените им ценности, как превръща лакомията в идеал, предателството в доблест, насилието в характер, простотията в „естествено право“; как отчаяно преследва щастието, но в крайна сметка постига единствено някакво относително самодоволство, което бързо се превръща в сплин, хандра или маразъм (според социокултурните предпочитания на потърпевшия) и понякога даже навява суицидни мисли. Вижте какво прави пандемията с консуматорското общество! Направо му разказва играта: затворени кръчми, клубове, дискотеки, тържища и блудилища; ограничаване на шумните тълпи; затрудняване на евтиния алкохолен и секс туризъм… Критиците на консуматорското общество не трябва ли да са доволни? Ама икономиката щяла да умре! А може би икономика, която се крепи на шопинг, черни петъци, безсмислен туризъм и шумни нощни развлечения, на колцентрове, фондови борси и форекси, виртуални пари и финансови балони, на ивенти и пърформанси, шоубизнес и ексхибиционизъм в социални мрежи, може би не си заслужава такава икономика да бъде вечна. Но обръщането щяло да е мъчително! В Содом и Гомора също не е било леко.

Но това за Содом и Гомора е крайно. Поредното ковид-изпитание, което е далеч по-леко от египетските бедствия в „Изход“ или от, да речем, Втората световна война, е по-скоро покана за размисъл.

Да опитаме да не се вбесяваме от мерките и ограниченията. Да си кажем, че те са нещо, което не зависи от нас, защото от нас зависят твърде малко неща, колкото и да се опитва споменатата в началото политическа философия да ни убеждава в обратното. Да разгледаме административните мерки като природна стихия и да използваме случая да позабавим темпото и да се огледаме. Може би ще видим интересни неща. Ако ли пък не – нека се вбесяваме! Да разплитаме световните конспирации и да линчуваме лошите. Но тогава няма да сме нещо повече от доматена семка в кафявия поток на „доминантния дискурс“.

Знам, че хората стават особено нервни, когато им се заговори за грехове. Знам също, че не съм аз този, който да им говори, защото няма грях, който да не съм извършил. Нямам право да поучавам и не поучавам. Но има истини, които от време на време трябва да се напомнят, просто ей така – за сведение. Знам също, че като ги напомням (без да добавям нищо от себе си!), изглеждам като кисел черноглед пророк, излязъл от корема на някой кит, но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

„…и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете,
за да можете избягна всичко онова, което има да стане…“ (Лука 21:36:).


Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.