Днес Министерство на Финансите представи проектът за държавния Бюджет 2022. Обикновено това става през октомври на предишната година, но това е друга тема. Какви са първите впечатления от представения проект:
Основното наблюдение е, че това е бюджет на огромни харчове.
Министър Василев планира да увеличи двойно капиталовите разходи (до 5.8% от БВП или над 8 млрд. лв.), да увеличи значително средствата за пътища, болници, детски градини, БДЖ, както и за социални плащания и анти-ковид мерки. Това може и да изглежда страхотно, само че според проекта на бюджета, толкова пари няма.
Затова и се планира значителен дефицит – 5.9 милиарда лева или 4.1% от БВП (2.5% без ковид мерките). Съответно нов държавен дълг от 4.3 милиарда лева + 3 милиарда рефинансиране на част от досегашния.
Логично, на този фон възникват някои сериозни въпроси:
Защо бюджетът се планира на минус, след като новите управляващи до преди седмици твърдяха, че държавата има достатъчно пари, но те не се използват ефективно и/или се крадат?
Защо приемаме за нормално едно домакинство да не харчи повече пари, отколкото изкарва и да не затъва в дългове, а когато правителството постъпва така, ние го приемаме безкритично?
57 милиарда лева (очакваните приходи за 2022г.) не стигат ли за държавните разходи?
Още нещо – бюджетът все още не е приет, но се планира актуализацията му в средата на годината, когато ще могат да се остойностят всички програми на министерствата. Преведено, това означава, че ще се одобрят още държавни разходи. Дефицитът ще стане още по-голям. Да не забравяме и че през 2022г. правителството, освен предвидените в бюджета разходи, ще изхарчи и допълнителни 1.2 милиарда, заделени от миналогодишния бюджет – счетоводна врътка, с която се скрива реалният размер на дефицита през 2022г.
Така в крайна сметка, през 2022 държавата вероятно ще изхарчи над 65 милиарда лева. Което е с близо 10 милиарда повече от 2021 и с 20 милиарда повече от 2020 и 2019. Както и двойно спрямо 2016.
Друг важен аспект от проектобюджета – планира се увеличение на максималния осигурителен доход до 3,400 лв. Това представлява директно вдигане на данъците за най-продуктивните работници и бизнеси в страната.
Минималната работна заплата ще нарасне до 710 лв. Което също води до увеличаване на осигурителните плащания за всички.
Икономическата теория ни казва, че твърде големите увеличения на МРЗ водят до увеличаване на безработицата, до по-трудно навлизане на пазара на труда от нискоквалифицирани и млади работещи, както и че създава опасност от фалит за цели бизнеси в някои райони на страната.
Заложеният ръст на БВП при изчисляване за бюджета е 4.8%, което може би е твърде оптимистично, поне според сметките на други институции, които правят такава прогноза (например, според Световната банка, ще бъде 3.8%). Но всички се надяваме тя да се сбъдне. Друга оптимистична прогноза е за нива на средногодишна инфлация от 5%. Очакванията на експерти са за по-висока такава, но отново се надяваме това да не е така.
Нека все пак да посочим и няколко добри аспекта на Проектобюджет 2022.
Планира се отпадане на безсмисления данък върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на данък уикенд. Ще се увеличи и максималния размер на ваучерите, които могат да се дават на служителите, без да се дължат осигурителни плащания върху тях, на 200лв. Това е полезна мярка, която може да облекчи разхода на работодателите.
В обобщение – Проектът за Бюджет 2022 е със силно ляв уклон.
Разходите по него рекордно големи. Въпреки заявките за нова бюджетна политика, за мен имаме само още от същото – огромни харчове, никакви значителни реформи, никакви планове за намаляване на данъчната тежест (а точно обратното) и все по-голяма роля на държавата в икономическия живот.
