fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

В помощ на управленската програма

Време за четене: 5 мин.

Странно, но в интернет не успях да намеря дефиниция за управленска програма. Явно се приема, че управленската програма е нещо, което всички знаят какво е и няма нужда да им се обяснява. Ако трябва все пак да дадем дефиниция, то тя би звучала горе-долу така: „Система от конкретни действия, планирани в конкретни срокове, чрез които правителството изразява политическите си възгледи за развитието на обществото“. Разбира се, може да има и други дефиниции, например: „Управленската програма е система от мъгляви намеци и гръмки лозунги, стремяща се да обещае всичко на всички и никого да не обиди“.

Днес българското правителство представя своята управленска програма. Като цяло тя изглежда добре. Дори може да се каже, че е дясна, каквото се очаква да бъде. За съжаление обаче съдържа прекалено много общи приказки. Старателно са регистрирани почти всички проблеми, за които е ставало дума  в медиите, но не се сочат техните решения. Това прилича повече на предизборна, отколкото на управленска програма. Дори е по-беззъба от предизборната, в която политиците могат да си позволят да обещават неща, които няма да им се наложи за изпълняват.

Въпреки че управлението ревностно държи да бъде възприемано като реформаторско, програмата му не е такава. В нея думата „реформа“ се споменава почти 40 пъти, но обикновено става дума не за истински смели реформи, а за „широки обществени дискусии“ и „създаване на закони“. Но дали един закон е реформа, зависи от неговото съдържание и прилагане, а не от техническия акт на написването му.

Повечето мерки, залегнали в управленската програма, изобщо няма да започнат да се провеждат и това се знае от сега. Други ще започнат, за да се окрадат. Трети са толкова лишени от каквато и да било конкретика, че не приличат на мерки, а на цели и дори не на цели, а на смътни пожелания и неосъзнати копнежи. Например: „Създаване на разнообразно културно съдържание в областта на изкуствата, насърчаване на творческата мобилност и на потреблението на културния продукт“. Това е мярка. Или пък Приоритет 3.2, който представлява „определяне на стратегически приоритети“.

Изобщо, човек остава с впечатлението, че основната част от енергията на правителството ще бъде насочена в създаването на образци от подобни на „определянето на стратегически приоритети“ жанрове: „сравнителноправен анализ“, „пакет от промени в статуса“, „механизъм при изготвяне на пътна карта“, „адекватни комуникационни и информационни системи“, „координационен механизъм“, „разработване на концепция“, „концепция на нов ефективен модел“ и т.н. Сякаш управленската програма на правителството е документ за разработване на документи.

Ето, в този ред на мисли, какви мерки предвижда управленската програма в сектор „Регионално развитие“ за повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в изоставащите райони: „анализ и оценка“, „определяне на стратегическите цели“, „разработване на Стратегия“, „разработване на Инвестиционна програма“ и „изготвяне на годишни доклади за наблюдение“. Толкоз.

Може би единственият сектор, който прилича на управленска програма, е секторът „Транспорт“. Там са описани всички конкретни пътища, които ще се построят. Не са изредени само фирмите, които ще ги изпълнят.

В здравеопазването не се предвижда реформа. Няма да се закриват болници. Системата продължава да има интерес от това гражданите да са хронично болни, а не да са здрави. Колкото по-болни граждани, толкова по-самоиздържащи се болници и толкова по-доволни фармацевтични компании. Така че и през този мандат внимавайте да не хванете хрема, защото може да ви направят сърдечна операция.

В енергетиката абсолютно правилно се поставя акцент върху енергийната ефективност и по-малко се говори за перки и соларни панели. Правилно е и желанието да се търсят собствени енергийни източници. Правилно е и напомнянето, че правителството е безсилно да изследва за шистов газ, дори и да иска, защото Парламентът е забранил. Настина, споменат е и спреният от руска страна Южен поток, но да се надяваме, че това е резултат от недоглеждане.

В сектор „Финанси“ най-важното, което ще се прави, е актуализирането на бюджета и това не изненадва никого. Не се казва каква точно актуализация ще претърпи той, но вероятно ще се преосмисли приходната част. Това, разбира се, ще доведе до неприятни изводи и тъжни поуки. Как ще бъдат засегнати отделните сектори не се казва.

Парите за образование щели да претърпят някакво пълзящо увеличение, но то е мъгляво, каквито са и поредните обещания за реформи в този сектор. Така че очевидно и сега няма да се закриват несъстоятелни училища, а парите ще продължат да следват мъртвите души. Не получаваме и отговор на въпроса как ще се промени учебното съдържание. Каква литература ще се изучава? Каква история? Очевидно образованието, както и културата, които традиционно са толкова важни за нацията, та чак сълзи от умиление ни излизат, като ги споменем, ще продължат да бъдат последна дупка на кавала.

Лъч надежда проблясва в сектор „Финанси“. Там, мисля, е намерено елегантно решение на един стар управленски проблем – как да увеличим публичните разходи без да теглим нови заеми и без да повишаваме данъците на добрите граждани. Ами, като ги повишим на лошите. Цел №1 в сектор №4 гласи: „Устойчив процес на повишаване на приходите от акцизи“, а първата й мярка е „растеж на приходите от акцизи… чрез повишаване цените на цигарите“. Ето тук и аз бих могъл да бъда в помощ на управленската програма, като организирам мащабна информационна кампания. Тя ще бъде насочена към няколко приоритета: 1) Увеличаване броя на пушачите; 2) Намаляване на стартиращата възраст за пушене; 3) Увеличаване на дневния брой изпушени цигари на глава данъкоплатец и 4) Превръщане на забраната за тютюнопушене в заведения и други обществени места в задължение.

С тази финансово-данъчна мярка, подкрепена от моята информационна кампания, току-виж управленската програма на правителството се оказала съвсем изпълнима. Що се отнася до Картаген, то аз мисля, че трябва да бъде разрушен!

Споделете чрез

Предишен

Следващ