НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

В помощ на управленската програма

Време за четене: 5 мин.

Странно, но в интернет не успях да намеря дефиниция за управленска програма. Явно се приема, че управленската програма е нещо, което всички знаят какво е и няма нужда да им се обяснява. Ако трябва все пак да дадем дефиниция, то тя би звучала горе-долу така: „Система от конкретни действия, планирани в конкретни срокове, чрез които правителството изразява политическите си възгледи за развитието на обществото“. Разбира се, може да има и други дефиниции, например: „Управленската програма е система от мъгляви намеци и гръмки лозунги, стремяща се да обещае всичко на всички и никого да не обиди“.

Днес българското правителство представя своята управленска програма. Като цяло тя изглежда добре. Дори може да се каже, че е дясна, каквото се очаква да бъде. За съжаление обаче съдържа прекалено много общи приказки. Старателно са регистрирани почти всички проблеми, за които е ставало дума  в медиите, но не се сочат техните решения. Това прилича повече на предизборна, отколкото на управленска програма. Дори е по-беззъба от предизборната, в която политиците могат да си позволят да обещават неща, които няма да им се наложи за изпълняват.

Въпреки че управлението ревностно държи да бъде възприемано като реформаторско, програмата му не е такава. В нея думата „реформа“ се споменава почти 40 пъти, но обикновено става дума не за истински смели реформи, а за „широки обществени дискусии“ и „създаване на закони“. Но дали един закон е реформа, зависи от неговото съдържание и прилагане, а не от техническия акт на написването му.

Повечето мерки, залегнали в управленската програма, изобщо няма да започнат да се провеждат и това се знае от сега. Други ще започнат, за да се окрадат. Трети са толкова лишени от каквато и да било конкретика, че не приличат на мерки, а на цели и дори не на цели, а на смътни пожелания и неосъзнати копнежи. Например: „Създаване на разнообразно културно съдържание в областта на изкуствата, насърчаване на творческата мобилност и на потреблението на културния продукт“. Това е мярка. Или пък Приоритет 3.2, който представлява „определяне на стратегически приоритети“.

Изобщо, човек остава с впечатлението, че основната част от енергията на правителството ще бъде насочена в създаването на образци от подобни на „определянето на стратегически приоритети“ жанрове: „сравнителноправен анализ“, „пакет от промени в статуса“, „механизъм при изготвяне на пътна карта“, „адекватни комуникационни и информационни системи“, „координационен механизъм“, „разработване на концепция“, „концепция на нов ефективен модел“ и т.н. Сякаш управленската програма на правителството е документ за разработване на документи.

Ето, в този ред на мисли, какви мерки предвижда управленската програма в сектор „Регионално развитие“ за повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в изоставащите райони: „анализ и оценка“, „определяне на стратегическите цели“, „разработване на Стратегия“, „разработване на Инвестиционна програма“ и „изготвяне на годишни доклади за наблюдение“. Толкоз.

Може би единственият сектор, който прилича на управленска програма, е секторът „Транспорт“. Там са описани всички конкретни пътища, които ще се построят. Не са изредени само фирмите, които ще ги изпълнят.

В здравеопазването не се предвижда реформа. Няма да се закриват болници. Системата продължава да има интерес от това гражданите да са хронично болни, а не да са здрави. Колкото по-болни граждани, толкова по-самоиздържащи се болници и толкова по-доволни фармацевтични компании. Така че и през този мандат внимавайте да не хванете хрема, защото може да ви направят сърдечна операция.

В енергетиката абсолютно правилно се поставя акцент върху енергийната ефективност и по-малко се говори за перки и соларни панели. Правилно е и желанието да се търсят собствени енергийни източници. Правилно е и напомнянето, че правителството е безсилно да изследва за шистов газ, дори и да иска, защото Парламентът е забранил. Настина, споменат е и спреният от руска страна Южен поток, но да се надяваме, че това е резултат от недоглеждане.

В сектор „Финанси“ най-важното, което ще се прави, е актуализирането на бюджета и това не изненадва никого. Не се казва каква точно актуализация ще претърпи той, но вероятно ще се преосмисли приходната част. Това, разбира се, ще доведе до неприятни изводи и тъжни поуки. Как ще бъдат засегнати отделните сектори не се казва.

Парите за образование щели да претърпят някакво пълзящо увеличение, но то е мъгляво, каквито са и поредните обещания за реформи в този сектор. Така че очевидно и сега няма да се закриват несъстоятелни училища, а парите ще продължат да следват мъртвите души. Не получаваме и отговор на въпроса как ще се промени учебното съдържание. Каква литература ще се изучава? Каква история? Очевидно образованието, както и културата, които традиционно са толкова важни за нацията, та чак сълзи от умиление ни излизат, като ги споменем, ще продължат да бъдат последна дупка на кавала.

Лъч надежда проблясва в сектор „Финанси“. Там, мисля, е намерено елегантно решение на един стар управленски проблем – как да увеличим публичните разходи без да теглим нови заеми и без да повишаваме данъците на добрите граждани. Ами, като ги повишим на лошите. Цел №1 в сектор №4 гласи: „Устойчив процес на повишаване на приходите от акцизи“, а първата й мярка е „растеж на приходите от акцизи… чрез повишаване цените на цигарите“. Ето тук и аз бих могъл да бъда в помощ на управленската програма, като организирам мащабна информационна кампания. Тя ще бъде насочена към няколко приоритета: 1) Увеличаване броя на пушачите; 2) Намаляване на стартиращата възраст за пушене; 3) Увеличаване на дневния брой изпушени цигари на глава данъкоплатец и 4) Превръщане на забраната за тютюнопушене в заведения и други обществени места в задължение.

С тази финансово-данъчна мярка, подкрепена от моята информационна кампания, току-виж управленската програма на правителството се оказала съвсем изпълнима. Що се отнася до Картаген, то аз мисля, че трябва да бъде разрушен!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!