fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

В помощ на управленската програма

Време за четене: 5 мин.

Странно, но в интернет не успях да намеря дефиниция за управленска програма. Явно се приема, че управленската програма е нещо, което всички знаят какво е и няма нужда да им се обяснява. Ако трябва все пак да дадем дефиниция, то тя би звучала горе-долу така: „Система от конкретни действия, планирани в конкретни срокове, чрез които правителството изразява политическите си възгледи за развитието на обществото“. Разбира се, може да има и други дефиниции, например: „Управленската програма е система от мъгляви намеци и гръмки лозунги, стремяща се да обещае всичко на всички и никого да не обиди“.

Днес българското правителство представя своята управленска програма. Като цяло тя изглежда добре. Дори може да се каже, че е дясна, каквото се очаква да бъде. За съжаление обаче съдържа прекалено много общи приказки. Старателно са регистрирани почти всички проблеми, за които е ставало дума  в медиите, но не се сочат техните решения. Това прилича повече на предизборна, отколкото на управленска програма. Дори е по-беззъба от предизборната, в която политиците могат да си позволят да обещават неща, които няма да им се наложи за изпълняват.

Въпреки че управлението ревностно държи да бъде възприемано като реформаторско, програмата му не е такава. В нея думата „реформа“ се споменава почти 40 пъти, но обикновено става дума не за истински смели реформи, а за „широки обществени дискусии“ и „създаване на закони“. Но дали един закон е реформа, зависи от неговото съдържание и прилагане, а не от техническия акт на написването му.

Повечето мерки, залегнали в управленската програма, изобщо няма да започнат да се провеждат и това се знае от сега. Други ще започнат, за да се окрадат. Трети са толкова лишени от каквато и да било конкретика, че не приличат на мерки, а на цели и дори не на цели, а на смътни пожелания и неосъзнати копнежи. Например: „Създаване на разнообразно културно съдържание в областта на изкуствата, насърчаване на творческата мобилност и на потреблението на културния продукт“. Това е мярка. Или пък Приоритет 3.2, който представлява „определяне на стратегически приоритети“.

Изобщо, човек остава с впечатлението, че основната част от енергията на правителството ще бъде насочена в създаването на образци от подобни на „определянето на стратегически приоритети“ жанрове: „сравнителноправен анализ“, „пакет от промени в статуса“, „механизъм при изготвяне на пътна карта“, „адекватни комуникационни и информационни системи“, „координационен механизъм“, „разработване на концепция“, „концепция на нов ефективен модел“ и т.н. Сякаш управленската програма на правителството е документ за разработване на документи.

Ето, в този ред на мисли, какви мерки предвижда управленската програма в сектор „Регионално развитие“ за повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в изоставащите райони: „анализ и оценка“, „определяне на стратегическите цели“, „разработване на Стратегия“, „разработване на Инвестиционна програма“ и „изготвяне на годишни доклади за наблюдение“. Толкоз.

Може би единственият сектор, който прилича на управленска програма, е секторът „Транспорт“. Там са описани всички конкретни пътища, които ще се построят. Не са изредени само фирмите, които ще ги изпълнят.

В здравеопазването не се предвижда реформа. Няма да се закриват болници. Системата продължава да има интерес от това гражданите да са хронично болни, а не да са здрави. Колкото по-болни граждани, толкова по-самоиздържащи се болници и толкова по-доволни фармацевтични компании. Така че и през този мандат внимавайте да не хванете хрема, защото може да ви направят сърдечна операция.

В енергетиката абсолютно правилно се поставя акцент върху енергийната ефективност и по-малко се говори за перки и соларни панели. Правилно е и желанието да се търсят собствени енергийни източници. Правилно е и напомнянето, че правителството е безсилно да изследва за шистов газ, дори и да иска, защото Парламентът е забранил. Настина, споменат е и спреният от руска страна Южен поток, но да се надяваме, че това е резултат от недоглеждане.

В сектор „Финанси“ най-важното, което ще се прави, е актуализирането на бюджета и това не изненадва никого. Не се казва каква точно актуализация ще претърпи той, но вероятно ще се преосмисли приходната част. Това, разбира се, ще доведе до неприятни изводи и тъжни поуки. Как ще бъдат засегнати отделните сектори не се казва.

Парите за образование щели да претърпят някакво пълзящо увеличение, но то е мъгляво, каквито са и поредните обещания за реформи в този сектор. Така че очевидно и сега няма да се закриват несъстоятелни училища, а парите ще продължат да следват мъртвите души. Не получаваме и отговор на въпроса как ще се промени учебното съдържание. Каква литература ще се изучава? Каква история? Очевидно образованието, както и културата, които традиционно са толкова важни за нацията, та чак сълзи от умиление ни излизат, като ги споменем, ще продължат да бъдат последна дупка на кавала.

Лъч надежда проблясва в сектор „Финанси“. Там, мисля, е намерено елегантно решение на един стар управленски проблем – как да увеличим публичните разходи без да теглим нови заеми и без да повишаваме данъците на добрите граждани. Ами, като ги повишим на лошите. Цел №1 в сектор №4 гласи: „Устойчив процес на повишаване на приходите от акцизи“, а първата й мярка е „растеж на приходите от акцизи… чрез повишаване цените на цигарите“. Ето тук и аз бих могъл да бъда в помощ на управленската програма, като организирам мащабна информационна кампания. Тя ще бъде насочена към няколко приоритета: 1) Увеличаване броя на пушачите; 2) Намаляване на стартиращата възраст за пушене; 3) Увеличаване на дневния брой изпушени цигари на глава данъкоплатец и 4) Превръщане на забраната за тютюнопушене в заведения и други обществени места в задължение.

С тази финансово-данъчна мярка, подкрепена от моята информационна кампания, току-виж управленската програма на правителството се оказала съвсем изпълнима. Що се отнася до Картаген, то аз мисля, че трябва да бъде разрушен!

Споделете чрез

Предишен

Следващ