Преди няколко дни италианските брегови власти отказаха да приемат кораб, превозващ 629 нелегални имигранти. Корабът Aquarius, управляван от германската неправителствена организация SOS Mediterranee, извършил 6 спасителни операции в Средиземно море край бреговете на Либия, в които е натоварил мигранти от Субсахарска Африка, плаващи в открито море на примитивни плавателни съдове. Решението за отказ на достъп е взето от новия италиански вътрешен министър Матео Салвини, който е и лидер на една от партиите в коалиционното правителство – (крайно)дясната “Лига”. Този акт е логично продължение на изказванията на Салвини, че “купонът за нелегалните имигранти в Италия свърши” и страната не може да приема неограничен брой хора да продължават да влизат на нейна територия.
Може ли тази новина да се разглежда като преломен момент в европейската политика спрямо нелегалната имиграция?
Става все по-видно, че мигрантският въпрос разделя Европа. От една страна, имаме политиците на статуквото, начело с германския канцлер Ангела Меркел, които поддържат досегашната либерална политика спрямо миграцията (дали е случайност, че въпросният кораб се управлява именно от германска неправителствена организация?). От друга страна, имаме все по-силен център на опозиция, настояващ за твърди мерки спрямо имиграцията. Първоначално, този център се формира около унгарския премиер Виктор Орбан и включваше страните от Вишеградската група, впоследствие се присъедини Австрия, а сега изглежда, че към тях клони и Италия.
Що се отнася до самата Италия, отскоро там на власт е коалиционно правителство между две антисистемни, евроскептични партии от двете страни на политическия спектър – “Пет звезди” отляво и “Лига” отдясно. Техният възход се дължи и на факта, че през последните няколко години Италия беше сред най-засегнатите от нелегална имиграция държави, а предишното управление не успя да се справи с този сериозен проблем. Предстои да видим дали евроскептицизмът на италианските управляващи ще еволюира в еврореализма на Вишеград и Австрия (стремеж към реформиране на ЕС отвътре) или Италия ще се окаже следващата членка на ЕС, насочила се към излизане от Евросъюза. Това в немалка степен ще зависи и от взаимодействието между Италия и ЕС по мигрантския въпрос – Салвини вече се обърна към Европа за помощ, да видим ответната реакция.
Миграцията не само разделя Европа на два лагера, но се оказва, че в същото време създава търкания и сред германското управление – противоречията между канцлера и лидера на ХДС Меркел и вътрешния министър и лидер на сестринската баварска ХСС Зеехофер са стигнали дотам, че е възможно ХСС да се изтегли от коалицията и нейното място да бъде заето от “Зелените”. Последното само като пример колко дълбоко е противопоставянето във възгледите относно миграцията.
Очевидно е, че досегашната политика на “отворени врати” не работи. Желание за рестриктивни мерки явно има, въпросът е дали те ще се наложат като единна политика на ЕС, или ще се упражняват откъслечно, само в държавите, в които има политическа воля за това.
Важна стъпка в решаването на проблема с нелегалната имиграция е да се вземат ефективни мерки в борбата с трафика на хора. Само че това поражда и един интересен въпрос: неправителствени организации като SOS Mediterranee не извършват ли всъщност трафик на хора? Техни кораби кръстосват Средиземно море, където (най-често около бреговете на Либия) спасяват впуснали се на опасно плаване мигранти. Тези мигранти са достигнали до Средиземно море, благодарение на каналджийски групи. И дали имено тези групи не насочват корабите към координатите, където има плаващи мигранти?
Затягането на контрола върху външните граници на ЕС и борбата с каналджийството са важни стъпки, но те няма да решат проблема окончателно. Същината на този проблем не се намира по границите на Европа, а е дълбоко в Субсахарска Африка. Там, където раждаемостта се увеличава главоломно, а производителността и респективно, жизненият стандарт – съвсем не.
Ако искаме мигрантите да спрат да идват тук, Европа трябва да отиде там. Под някаква модерна форма на реколонизация, чрез която да се провеждат политики (икономически и образователни), целящи да подобрят жизненото равнище на място и да намалят нуждата от миграция на местното население. А също така Европа трябва да създаде на място и хуманитарни лагери, в които да помага на бедстващите в момента. И междувременно, в тези лагери да провежда политика на селектирана имиграция – да приема такива мигранти, от каквито има нужда в момента. В зависимост от тяхното ниво на образование и квалификация, възрастов и социален профил, степен на способност за интеграция и т.н.
Въпросът е кога ще се намери политическа воля сред европейското лидерство за подобни действия?
