fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Време за четене: 4 мин.

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може да предизвика разделение (макар, че според мен „дайте повече пари за култура“ е прекрасен политически слоган за всички), но темата дали самите научни резултати трябва да се влияят от политиката е безспорна. Нали става разбираемо? Дали Земята се върти около Слънцето, твърде високото кръвно налягане е опасно или митохондриите са електроцентралата на клетката е вярно и ще бъде вярно, независимо дали президент е Доналд Тръмп или Хилари Клинтън.

Историята – и историята на изкуството – е малко по-щекотлива тема, но твърди фундаменти пак имаме.

Разбира се, има условности, около интерпретирането на някои източници, как, кога и при какви условия се използват и прочее – в детайли няма да навлизам, а и тези детайли са специфични за различните подклонове на историческите изследвания, както и различните периоди, култури и прочее.

Случаят да пиша това е темата за дискусията около предстоящата изложба в Лувъра „Изкуство и култури в България (XVI-XVIII век)“. В конкретика няма да влизам, а и не мога. Не само, защото макар и да имам известни впечатления от българското възрожденско изкуство, като учил и работи в сферата на историята на изкуството, тесният ми професионален интерес е в друга посока. По-важното е в случая е, че не бих могъл да коментирам изложба, която нито съм видял, нито съм чел кураторски текст за нея, нито концепция или нещо друго.

Това обаче е направил проф. Емануел Мутафов – един от най-ерудираните познавачи на историята на българското изкуство и специфично – късното Средновековие, пост-византийския период и Възраждането. Иначе казано – периодът, който обхваща и споменатата изложба. Той се е свързал с екипа на предстоящата изложба и е останал крайно недоволен от нейната концепция.

Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост. 

проф. Емануел Мутафов

Пълната позиция може да намерите тук

Пак ще кажа, че детайлно обсъждане на тези неща няма как да се случи, без публикуване на тази концепция, без да се види какво и как ще се представи.

Проблемът е другаде.

Проблемът е в реакцията спрямо проф. Мутафов, представил своето виждане от позицията на директор на Института за изследване на изкуствата към БАН – най-авторитетната организация за изкуствознание у нас. Самият той е автор на множество изследвания, книги, доклади и др., уважаван изкуствовед от всички специалисти.

Вярна или не, коректна или не, темата е изключително специализирана. У нас са изключително малко, вероятно на пръстите на едната ръка, хората, които са приблизително на нивото на проф. Мутафов. Но реакцията от прогресивистките кръгове срещу него, опитващ да защити не някакъв „прост патриотизъм“, а научна истина, не закъсня.

Не заради погрешни научни факти. Заради факта, че случайно тази теза бе припозната като „патриотична“.

В собствените си фейсбук профили критични статуси, който бързо се превръщат в публикации в независими медии, публикуваха автори, като Мария Спирова и Ивайло Дичев – силно критикувайки позицията на проф. Мутафов.

Отново – тук не става въпрос за критика на научна основа. Ивайло Дичев е професор, при това културолог, но изкуствознанието – при това късносредновековното, както коментирах, е специфична тема (както всяка друга, всъщност). За историческото образование на Мария Спирова нямам информация.

Разбира се, никой не трябва да е свободен от критики, но критиките към проф. Мутафов не са на основа погрешни схващания или грешни факти, свързани с историята на изкуството. Те са на политическа основа. Защо?

В случая от съвсем научен въпрос за османските влияния във визуалния език на християнското изкуство в България в дадения период, нещата се прехвърлиха на политическия терен.

Критиката не е с конкретни влияния от османското изкуство върху българските икони. Критика няма, а просто професор Мутафов е наречен от „любимото патриотично дясно“, издаващ „провинциални комплекси“.

Не поради погрешни виждания, свързани с изкуството. А просто така. От хора, които нямат и процент от неговите знания, свързани с конкретния специфичен период от историята на изкуството.

Иронията е, че политиката, лявото и дясното, патриотичното и непатриотичното се забъркват в тази тема именно от шумния прогресивистки хор, който е най-активен в атаките по „дясното“, което използвало политическата си власт, за да променя научните открития.

А дали ислямът е повлиял на българските икони? Не е тук мястото да обсъждаме. Но ако ще вярвате на някого – по-скоро повярвайте на безпристрастен професор по възрожденско изкуство, който ежедневно работи с тези икони, а не на политически ангажиран журналист от Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ