fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Време за четене: 4 мин.

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може да предизвика разделение (макар, че според мен „дайте повече пари за култура“ е прекрасен политически слоган за всички), но темата дали самите научни резултати трябва да се влияят от политиката е безспорна. Нали става разбираемо? Дали Земята се върти около Слънцето, твърде високото кръвно налягане е опасно или митохондриите са електроцентралата на клетката е вярно и ще бъде вярно, независимо дали президент е Доналд Тръмп или Хилари Клинтън.

Историята – и историята на изкуството – е малко по-щекотлива тема, но твърди фундаменти пак имаме.

Разбира се, има условности, около интерпретирането на някои източници, как, кога и при какви условия се използват и прочее – в детайли няма да навлизам, а и тези детайли са специфични за различните подклонове на историческите изследвания, както и различните периоди, култури и прочее.

Случаят да пиша това е темата за дискусията около предстоящата изложба в Лувъра „Изкуство и култури в България (XVI-XVIII век)“. В конкретика няма да влизам, а и не мога. Не само, защото макар и да имам известни впечатления от българското възрожденско изкуство, като учил и работи в сферата на историята на изкуството, тесният ми професионален интерес е в друга посока. По-важното е в случая е, че не бих могъл да коментирам изложба, която нито съм видял, нито съм чел кураторски текст за нея, нито концепция или нещо друго.

Това обаче е направил проф. Емануел Мутафов – един от най-ерудираните познавачи на историята на българското изкуство и специфично – късното Средновековие, пост-византийския период и Възраждането. Иначе казано – периодът, който обхваща и споменатата изложба. Той се е свързал с екипа на предстоящата изложба и е останал крайно недоволен от нейната концепция.

Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост. 

проф. Емануел Мутафов

Пълната позиция може да намерите тук

Пак ще кажа, че детайлно обсъждане на тези неща няма как да се случи, без публикуване на тази концепция, без да се види какво и как ще се представи.

Проблемът е другаде.

Проблемът е в реакцията спрямо проф. Мутафов, представил своето виждане от позицията на директор на Института за изследване на изкуствата към БАН – най-авторитетната организация за изкуствознание у нас. Самият той е автор на множество изследвания, книги, доклади и др., уважаван изкуствовед от всички специалисти.

Вярна или не, коректна или не, темата е изключително специализирана. У нас са изключително малко, вероятно на пръстите на едната ръка, хората, които са приблизително на нивото на проф. Мутафов. Но реакцията от прогресивистките кръгове срещу него, опитващ да защити не някакъв „прост патриотизъм“, а научна истина, не закъсня.

Не заради погрешни научни факти. Заради факта, че случайно тази теза бе припозната като „патриотична“.

В собствените си фейсбук профили критични статуси, който бързо се превръщат в публикации в независими медии, публикуваха автори, като Мария Спирова и Ивайло Дичев – силно критикувайки позицията на проф. Мутафов.

Отново – тук не става въпрос за критика на научна основа. Ивайло Дичев е професор, при това културолог, но изкуствознанието – при това късносредновековното, както коментирах, е специфична тема (както всяка друга, всъщност). За историческото образование на Мария Спирова нямам информация.

Разбира се, никой не трябва да е свободен от критики, но критиките към проф. Мутафов не са на основа погрешни схващания или грешни факти, свързани с историята на изкуството. Те са на политическа основа. Защо?

В случая от съвсем научен въпрос за османските влияния във визуалния език на християнското изкуство в България в дадения период, нещата се прехвърлиха на политическия терен.

Критиката не е с конкретни влияния от османското изкуство върху българските икони. Критика няма, а просто професор Мутафов е наречен от „любимото патриотично дясно“, издаващ „провинциални комплекси“.

Не поради погрешни виждания, свързани с изкуството. А просто така. От хора, които нямат и процент от неговите знания, свързани с конкретния специфичен период от историята на изкуството.

Иронията е, че политиката, лявото и дясното, патриотичното и непатриотичното се забъркват в тази тема именно от шумния прогресивистки хор, който е най-активен в атаките по „дясното“, което използвало политическата си власт, за да променя научните открития.

А дали ислямът е повлиял на българските икони? Не е тук мястото да обсъждаме. Но ако ще вярвате на някого – по-скоро повярвайте на безпристрастен професор по възрожденско изкуство, който ежедневно работи с тези икони, а не на политически ангажиран журналист от Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!