НОВО

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Време за четене: 4 мин.

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може да предизвика разделение (макар, че според мен „дайте повече пари за култура“ е прекрасен политически слоган за всички), но темата дали самите научни резултати трябва да се влияят от политиката е безспорна. Нали става разбираемо? Дали Земята се върти около Слънцето, твърде високото кръвно налягане е опасно или митохондриите са електроцентралата на клетката е вярно и ще бъде вярно, независимо дали президент е Доналд Тръмп или Хилари Клинтън.

Историята – и историята на изкуството – е малко по-щекотлива тема, но твърди фундаменти пак имаме.

Разбира се, има условности, около интерпретирането на някои източници, как, кога и при какви условия се използват и прочее – в детайли няма да навлизам, а и тези детайли са специфични за различните подклонове на историческите изследвания, както и различните периоди, култури и прочее.

Случаят да пиша това е темата за дискусията около предстоящата изложба в Лувъра „Изкуство и култури в България (XVI-XVIII век)“. В конкретика няма да влизам, а и не мога. Не само, защото макар и да имам известни впечатления от българското възрожденско изкуство, като учил и работи в сферата на историята на изкуството, тесният ми професионален интерес е в друга посока. По-важното е в случая е, че не бих могъл да коментирам изложба, която нито съм видял, нито съм чел кураторски текст за нея, нито концепция или нещо друго.

Това обаче е направил проф. Емануел Мутафов – един от най-ерудираните познавачи на историята на българското изкуство и специфично – късното Средновековие, пост-византийския период и Възраждането. Иначе казано – периодът, който обхваща и споменатата изложба. Той се е свързал с екипа на предстоящата изложба и е останал крайно недоволен от нейната концепция.

Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост. 

проф. Емануел Мутафов

Пълната позиция може да намерите тук

Пак ще кажа, че детайлно обсъждане на тези неща няма как да се случи, без публикуване на тази концепция, без да се види какво и как ще се представи.

Проблемът е другаде.

Проблемът е в реакцията спрямо проф. Мутафов, представил своето виждане от позицията на директор на Института за изследване на изкуствата към БАН – най-авторитетната организация за изкуствознание у нас. Самият той е автор на множество изследвания, книги, доклади и др., уважаван изкуствовед от всички специалисти.

Вярна или не, коректна или не, темата е изключително специализирана. У нас са изключително малко, вероятно на пръстите на едната ръка, хората, които са приблизително на нивото на проф. Мутафов. Но реакцията от прогресивистките кръгове срещу него, опитващ да защити не някакъв „прост патриотизъм“, а научна истина, не закъсня.

Не заради погрешни научни факти. Заради факта, че случайно тази теза бе припозната като „патриотична“.

В собствените си фейсбук профили критични статуси, който бързо се превръщат в публикации в независими медии, публикуваха автори, като Мария Спирова и Ивайло Дичев – силно критикувайки позицията на проф. Мутафов.

Отново – тук не става въпрос за критика на научна основа. Ивайло Дичев е професор, при това културолог, но изкуствознанието – при това късносредновековното, както коментирах, е специфична тема (както всяка друга, всъщност). За историческото образование на Мария Спирова нямам информация.

Разбира се, никой не трябва да е свободен от критики, но критиките към проф. Мутафов не са на основа погрешни схващания или грешни факти, свързани с историята на изкуството. Те са на политическа основа. Защо?

В случая от съвсем научен въпрос за османските влияния във визуалния език на християнското изкуство в България в дадения период, нещата се прехвърлиха на политическия терен.

Критиката не е с конкретни влияния от османското изкуство върху българските икони. Критика няма, а просто професор Мутафов е наречен от „любимото патриотично дясно“, издаващ „провинциални комплекси“.

Не поради погрешни виждания, свързани с изкуството. А просто така. От хора, които нямат и процент от неговите знания, свързани с конкретния специфичен период от историята на изкуството.

Иронията е, че политиката, лявото и дясното, патриотичното и непатриотичното се забъркват в тази тема именно от шумния прогресивистки хор, който е най-активен в атаките по „дясното“, което използвало политическата си власт, за да променя научните открития.

А дали ислямът е повлиял на българските икони? Не е тук мястото да обсъждаме. Но ако ще вярвате на някого – по-скоро повярвайте на безпристрастен професор по възрожденско изкуство, който ежедневно работи с тези икони, а не на политически ангажиран журналист от Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!