fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Време за четене: 4 мин.

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може да предизвика разделение (макар, че според мен „дайте повече пари за култура“ е прекрасен политически слоган за всички), но темата дали самите научни резултати трябва да се влияят от политиката е безспорна. Нали става разбираемо? Дали Земята се върти около Слънцето, твърде високото кръвно налягане е опасно или митохондриите са електроцентралата на клетката е вярно и ще бъде вярно, независимо дали президент е Доналд Тръмп или Хилари Клинтън.

Историята – и историята на изкуството – е малко по-щекотлива тема, но твърди фундаменти пак имаме.

Разбира се, има условности, около интерпретирането на някои източници, как, кога и при какви условия се използват и прочее – в детайли няма да навлизам, а и тези детайли са специфични за различните подклонове на историческите изследвания, както и различните периоди, култури и прочее.

Случаят да пиша това е темата за дискусията около предстоящата изложба в Лувъра „Изкуство и култури в България (XVI-XVIII век)“. В конкретика няма да влизам, а и не мога. Не само, защото макар и да имам известни впечатления от българското възрожденско изкуство, като учил и работи в сферата на историята на изкуството, тесният ми професионален интерес е в друга посока. По-важното е в случая е, че не бих могъл да коментирам изложба, която нито съм видял, нито съм чел кураторски текст за нея, нито концепция или нещо друго.

Това обаче е направил проф. Емануел Мутафов – един от най-ерудираните познавачи на историята на българското изкуство и специфично – късното Средновековие, пост-византийския период и Възраждането. Иначе казано – периодът, който обхваща и споменатата изложба. Той се е свързал с екипа на предстоящата изложба и е останал крайно недоволен от нейната концепция.

Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя. Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост. 

проф. Емануел Мутафов

Пълната позиция може да намерите тук

Пак ще кажа, че детайлно обсъждане на тези неща няма как да се случи, без публикуване на тази концепция, без да се види какво и как ще се представи.

Проблемът е другаде.

Проблемът е в реакцията спрямо проф. Мутафов, представил своето виждане от позицията на директор на Института за изследване на изкуствата към БАН – най-авторитетната организация за изкуствознание у нас. Самият той е автор на множество изследвания, книги, доклади и др., уважаван изкуствовед от всички специалисти.

Вярна или не, коректна или не, темата е изключително специализирана. У нас са изключително малко, вероятно на пръстите на едната ръка, хората, които са приблизително на нивото на проф. Мутафов. Но реакцията от прогресивистките кръгове срещу него, опитващ да защити не някакъв „прост патриотизъм“, а научна истина, не закъсня.

Не заради погрешни научни факти. Заради факта, че случайно тази теза бе припозната като „патриотична“.

В собствените си фейсбук профили критични статуси, който бързо се превръщат в публикации в независими медии, публикуваха автори, като Мария Спирова и Ивайло Дичев – силно критикувайки позицията на проф. Мутафов.

Отново – тук не става въпрос за критика на научна основа. Ивайло Дичев е професор, при това културолог, но изкуствознанието – при това късносредновековното, както коментирах, е специфична тема (както всяка друга, всъщност). За историческото образование на Мария Спирова нямам информация.

Разбира се, никой не трябва да е свободен от критики, но критиките към проф. Мутафов не са на основа погрешни схващания или грешни факти, свързани с историята на изкуството. Те са на политическа основа. Защо?

В случая от съвсем научен въпрос за османските влияния във визуалния език на християнското изкуство в България в дадения период, нещата се прехвърлиха на политическия терен.

Критиката не е с конкретни влияния от османското изкуство върху българските икони. Критика няма, а просто професор Мутафов е наречен от „любимото патриотично дясно“, издаващ „провинциални комплекси“.

Не поради погрешни виждания, свързани с изкуството. А просто така. От хора, които нямат и процент от неговите знания, свързани с конкретния специфичен период от историята на изкуството.

Иронията е, че политиката, лявото и дясното, патриотичното и непатриотичното се забъркват в тази тема именно от шумния прогресивистки хор, който е най-активен в атаките по „дясното“, което използвало политическата си власт, за да променя научните открития.

А дали ислямът е повлиял на българските икони? Не е тук мястото да обсъждаме. Но ако ще вярвате на някого – по-скоро повярвайте на безпристрастен професор по възрожденско изкуство, който ежедневно работи с тези икони, а не на политически ангажиран журналист от Лондон.

Споделете чрез

Предишен

Следващ