– Г-н Прошков, не е ли жалко, че новият Изборен кодекс беше приет без участието на Реформаторския блок (РБ), сиреч на старата десница?
– Изборният кодекс е дъвка на всяка опозиция и бич за всяка власт, защото го променя по свое усмотрение и накрая си вкарва автогол. Когато съм ходил по дискусии през миналите години, помня много добре как г-жа Мая Манолова звучеше изключително разумно и имаше добри аргументи съвместно с десницата.
– А сега?
– Сега за жалост тя е в клещите на управляващото мнозинство, на партньора си ДПС и не може да направи нищо. В крайна сметка имаме фалшив Изборен кодекс. Отново декларираното се разминава с реалността. Отново нямаме възможност за пренареждане на листите като избиратели, защото има сериозен праг за преференциално гласуване. Дълго ни залъгваха за мажоритарни избори.
– Вие не сте ли противник на мажоритарните избори?
– Аз съм противник на популизма. Независимо дали ми носи или не симпатии. В политиката съм, за да отстоявам това, което смятам за редно. В тази връзка се притеснявам от самия референдум.
– Защо?
– Мажоритарни избори звучи прекрасно, но какво означава това? Да разделим държавата на 240 зони, колкото са депутатите, с по около 20 000 гласоподаватели и всяка област да излъчи по един представител. Нали съзнавате какво ще предизвика това? Няма да има кой да носи политическата отговорност, защото независимият дупнишки депутат заедно с независимия ямболски депутат поради съчетание на олигархични интереси, които са ги вкарали в парламента, ще прокарат нещо си. И никой няма да знае коя партия носи отговорност, защото няма да има партии. Никой няма да знае кой е напазарувал съответния депутат. Не сме устойчива демокрация, за да си позволим напълно мажоритарна система. Все още има смисъл от партийната система. Затова истината беше в разместването на листите чрез преференциален вот. Но не го дадоха. И не изчистиха чрез активна регистрация избирателните списъци от фантоми. Лично г-жа Манолова съм я чувал да казва – “да изчистим “мъртвите души”.
– Защо не го направиха според вас?
– Защото няма да е толкова порочен изборният резултат. Срастването на държава, политици, съдебна система, обръчи от фирми и т.н. продуцира мнозинства и групи в парламента.
– Ако на евроизборите гласуваме по новия кодекс, какво ще се промени?
– Не виждам съществена промяна. Но евроизборите са изключително важни, те са по-важният референдум заради Украйна.
– Каква е връзката с Украйна?
– Украйна ни показа, че сме на кръстопътя на сериозното противоречие Европа – Русия. Русия не признава желанието на независими нации да са членове на ЕС – в случая с Украйна. И референдумът за Европа на 25 май ще бъде следният. Ние искаме да имаме представителство в Европейския парламент през партии, които са против Европа. През БСП, която заявява: чакайте да проучим какво се случва в Киев, за да дадем становище. Казва го, когато се въргалят убити хора от снайперисти. Това проевропейска партия ли е? Или “Атака” е проевропейска с псевдонационализма си, захранван от тези, срещу които се бори? Ами ДПС? Оттук нататък задавам въпроса за всяка партия, включително за ГЕРБ и за Реформаторския блок: “Аз “за” или “против Европа” съм? ” Европа не в географски смисъл, а като система от ценности и възможност за развитие на обществото.
– Ако Реформаторският блок е най-проевропейската формация, как ще се представи на евроизборите? Засега социолозите прогнозират да вкарате само един депутат.
– Не сме най-проевропейската формация. Ние не сме про-Европа, ние сме про-България. Защото не можем да допуснем в момента в Украйна да има повече Европа, отколкото Европа има в България.
– Погледнете реалността и отговорете какво ще направите с един евродепутат? Въпреки самочувствието на победители, което демонстрира Меглена Кунева миналата неделя.
– Не се интересувам от гадания. И един, и пет евродепутати да имаме, тази общност ще продължи да отстоява България в Европа.
– Преди дни Иван Костов каза, че докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, няма шанс да избуи. Т.е. пак стигаме до въпроса за отношенията между РБ и ГЕРБ. Все още ли сте голям отрицател на ГЕРБ?
– Аз не отричам, че има десни хора, които са гласували за ГЕРБ. Не трябва да гледаме дали Борисов води десницата. Отношението между нас може да бъде само принципно. Въпросът, можем ли да сме с ГЕРБ, стои със страшна сила. Ако ГЕРБ са лидер на опозицията, могат ли да проявят малко сила? Защото в парламента са беззъби. ГЕРБ мълча, когато БСП промени закона за МВР, не чух силна позиция и за Изборния кодекс.
– Преди година бяхте краен отрицател на ГЕРБ.
– Ако проследите внимателно моите мнения, те винаги са били обективни. Имал съм и положителни оценки, и отрицателни. Но това, което се случва, не е алтернатива, не премахва, а рафинира методите, срещу които се борехме по времето на ГЕРБ. А именно достъп до бизнес, натиск, спекулации с това как се управлява МВР. Затова предлагаме да рестартираме системата чрез нова конституция. Рестартът не може да стане революционно. Ролята на десницата не е да прави революции. Ако сме нормална държава, революция вероятно ще има, но вляво.
– Съжалявате ли, че напуснахте ДСБ, която вече е с ново ръководство и, където щяхте да работите не по-зле, отколкото в “България на гражданите”?
– Не изпитвам съжаление, защото не съм прекрачил себе си. Казал съм какви са причините да не съм част от ДСБ и съм затворил темата. Правили сме много грешки в ДСБ. Посочил съм ги. Същите грешки допуснахме и в “България на гражданите” и бяхме наказани от гражданите. Т.е. ние не можахме да възстановим усещането за ново начало на тази общност. А грешките, които направихме в “България на гражданите”, има опасност да ги повторим в РБ.
– Какви са тези грешки?
– Грешките са да не бъдем абсолютно откровени и истински в това, което искаме. Грешка е да залитаме по популизъм.
– Възможна ли е политика без популизъм?
– Дошъл е момент, в който това е необходимо. Никой вече не вярва на идеи, с които сам себе си наказваш. Като предложенията за премахване на субсидиите на партиите, отстраняването на депутати и т.н.
Прекаляването с темата “граждани” също е изключително опасно. Изказвам лично мнение. Гражданите са политици и политиците са граждани. Мога да дам пример с Владислав Цветков, който е редови член на ДБГ, лидер в квартала си, има магазинче, в което всички се събират, правят градинки, организират се, натискат общината… Хора като него са политици парексаланс и в същото време са повече граждани от тези, които само заявяват гражданска активност. Реформаторите трябва да сме искрени и да не търсим някакъв по-приличен вид. Аз например отхвърлям всякакви популистки варианти за граждански съвети към еди-кое си министерство и община.
– Но това е т.нар. контрол на гражданите, за който настояваха протестиращите.
– Да вкараш група граждани в някакъв орган или съвет, е начин да продадеш самото гражданско общество през негово представителство. От това, че е близо до властта има риск да го превърнеш в синекурен и безсмислен орган.
– А как може да се постигне прозрачност?
– Като се отворят всички данни за хората, като пълната информация стане достъпна за всеки. Откъде-накъде аз като данъкоплатец да не мога да вляза в сайта на което и да е министерство и да разгледам щатното разписание, заплащането, кой какви функции изпълнява. Всеки документ, който не е секретен, трябва да бъде публичен. И всеки похарчен лев.
– И след като гражданинът получи тази информация, как ще упражнява натиск върху властта?
– Гражданите сами, без да им даваме акъл, ще се организират в групи за натиск. Няма смисъл от прикоткването им. Вижте какво се случи с част от лидерите на протестите през миналия февруари. Единият от тях е член на нова партия, за която има съмнения, че се създава от кръгове, срещу които той самият протестираше миналия февруари.
– Каква кампания очаквате за евроизборите? Вашето име беше замесено с т.нар. тролове?
– Аз съм инженер и специалист по информационни технологии и съм в интернет много отдавна. Знам всички мунуси и плюсове. Интернет не е мястото, където можеш да печелиш хората. Когато се кандидатирах за кмет на София, чух че има такава фирма, наета от партията. Не е било по мое желание и аз не съм ползвал услугите . Някой да пише за някого лошо или добро – това въобще не работи.
– Защо да не работи?
– Защото май всички сме се превърнали в тролове, в чудовища. Миналата седмица се случиха две събития, които са симптоматични. Почина, Бог да го прости, г-н Димчо Михалевски от БСП. Човек, когото познавах и наистина беше свестен. По повод кончината му имаше съболезнования и положитени коментари навсякъде, което е логично и нормално. Два дни по-късно премиерът Орешарски имаше рожден ден. Под информацията за празника над половината от коментарите му пожелаваха това да е последният му рожден ден, други го псуваха и кълняха. Това не бяха тролове. Това бяхме ние, българското общество, което не прави разлика между опонент и човек. Всеки от нас има поне един ден в годината, в който трябва да бъде поздравен. Но се оказва, че само ако някой от нас си отиде, става пророк, защото се е махнал от очите ни. Съжалявам, че го казвам. Това не важи за леви и десни, а за всички нас.
От trud.bg
