Старият туризъм в България е традиционно привилегирован и защитаван от властта. ДДС-то за тях е 9%, а не 20% като за всички останали. При всеки намек за по-сериозна конкуренция, властта скача да ги защитава, както в сега разглеждания случай. Установените вече бизнеси съществуват в дяволска симбиоза с множество “зелени” лобисти, които на много места пречат на изграждането на конкурентни туристически дестинации, било то нови лифтове и писти в планините или разработване на нови плажове за масов туризъм.
Поредният скандал в сектора е опитът на Менда Стоянова и Валери Симеонов тихичко да прокарат законодателни промени в полза на стария туризъм, за сметка на процъфтяващите нови технологични услуги. Наглият им лобизъм минава по кратката процедура и цели заобикаляне на обсъждания в Народното събрание и информирането на обществеността за готвените промени.
По същество предложенията им са две:
Първо, да се извадят от сивата икономика все повечето апартаменти и други обекти, които се предлагат за краткосрочен туристически наем в сайтове като Airbnb и Booking. Предлага се тези обекти да се регистрират и категоризират като туристически, в противен случай да се налагат глоби.
Второ, да се спре достъпът до съответните посреднически сайтове, ако те допуснат такъв нарушител да използва платформата им. Вменява се отговорност на посредника за незаконните действия на ползвателя.
Хубаво е да се изсветли сивата икономика с краткосрочно предлагане на апартаменти и стаи под наем. Правилата трябва да важат за всички. Това е търговска дейност, която подлежи на данъчно облагане. Регулирането им обаче със същите законови рамки, с които се регулира старият туризъм, цели новите играчи да се обременят с всички безумни изисквания на настоящите закони, които на практика ще убият този нов вид услуга в зародиш и ще ощетят крайните потребители. Целта е цялото технологично предимство на този нов вид услуга да бъде унищожено, за да е по-лесно на старите играчи. Абсурдно е отдаването на един апартамент под наем за 2 дни да подлежи на същите проверки и изисквания като четириетажна къща за гости или хижа в гората. Вместо да се създаде адекватна рамка за краткосрочно отдаване под наем, се набутва един цял нов сектор на икономиката в дупката на къщите за гости и хотелите.
Нека не се лъжем, че тези промени не са плод на очевиден лобизъм от стария туристически сектор.
Сектор с безброй “къщи за гости”, които макар и регистрирани като туристически обекти, масово не издават касови бележки и отчитат минимална стопанска дейност, за да избягват данъци. Сектор, в който качеството на услугите спрямо цената е толкова пословично лошо, че дори бедните българи масово предпочитат да ходят на море в Гърция и Турция. Техническата неграмотност и груб лобизъм на Стоянова, Симеонов и техните помощници, заплашва един изцяло нов сектор от икономиката от преждевременна смърт или изпадане в същата посредственост, каквато е обзела и господарите на законотворците. Големият губещ от това са потребителите.
Туристическата дейност в България подлежи на множество регулации, които повишават цената и поставят бариера за влизане на нови играчи. Старият туризъм вече е платил цената за покриването на тези изисквания и се чувства излъган, че новите технологични предложения нямат нужда да се съобразяват. Това е и парадоксът на регулациите във всеки един бранш. Регулираните стари играчи предпочитат потребителя да плаща по-висока цена, пред това да се конкурират с нови бизнеси. Решението обаче не е да се ограничи всеки нов играч с обременеността на старите, а да се премахнат изцяло такива изкуствени ограничения. Това оставя потребителите да решават кой е по-добрият бизнес и коя услуга предпочитат те самите. Не се наказват новостите за сметка на морално остарели модели, свързани с властта. Премахнем ли регулациите, цените ще паднат и ще имаме много по-гъвкав и здрав туристически и имотен сектор, който да задоволява нуждите на всякакви видове потребители.
Да се спрем и на по-абсурдното предложение – това да се спира достъпът до сайтовете-посредници при отдаването под наем.
Предложеният нов текст на практика дава право на министъра на туризма, с одобрението на съда, да спре целият достъп до сайтове като Airbnb и Booking на територията на България. На практика това означава, че ако три пъти бъдат глобени различни хора, за това, че са предлагали нерегистриран туристически обект през такъв сайт, то целият сайт може да бъде блокиран и така да се унищожат хиляди дребни бизнеси и да се ограничи правото на потребителите на достъп до пазарно предлаганите туристически обекти. Така създадената система на практика гарантира, че тези сайтове ще бъдат блокирани и ще спрат да предлагат конкурентни на традиционния туризъм обекти.
Възможно е идеята на законотворците да е да се блокират само конкретната страници на закононарушителя. Текстът обаче е толкова широко формулиран, че дава тоталитарна власт на един министър, да блокира достъпа до цели сайтове, подобно на цензурата в комунистически Китай. Освен че е глупаво, това предложение е и противоконституционно и неморално.
