Иван Иванов
Русия подписа с Китай договор за доставка на природен газ. От 2018 г., в продължение на 30 години, Китай ще получава по 38 млрд. м3 газ, за които ще заплати общо $400 млрд. Руската пропаганда обяви сделката за голям успех на Путин, тъй като контрактът с Китай е най-големият в цялата история на “Газпром“.
Истината е друга. Договорът с Китай е доказателство на провал на досегашната геополитическа цел на Путин – да утвърди Русия като доминиращ доставчик на синьо гориво за Европа; да използва газа като политическо оръжие за натиск. Бяха вложени огромни средства и привлечени видни западни политици (Герхард Шрьодер и досега използва всеки повод, за да благодари на Путин). ЕС трябваше да се съобразява с могъществото на Русия заради енергийната си зависимост.
В Кремъл не отчетоха развитието на технологиите за добив и пренос на природен газ. В началото на века те не подозираха, че:
– само десетилетие по-късно ще има успешни дълбоководни сондажи до 2000 метра във водите на Източното Средиземноморие и Черно море;
– терминалите за втечняване и регазификация ще позволят природният газ да се транспортира подобно на петрола;
– шистовата революция ще позволи на САЩ да станат най-големият производител на газ в света, да задоволят потребностите си и от следващата 2015 година да започнат износ към Европа и Далечния изток;
ЕС ще намери сили и воля да приведе в изпълнение плана “Свързана Европа“, в резултат на който в 2020 година природният газ ще бъде доставян между всички европейски страни.
От тази позиция се вижда, че Москва очаква да загуби ролята си в Европа и търси компенсация в Китай. Това означава, че преразглежда геополитическата си газова стратегия, за да се защити от загубите на монополни позиции и да гарантира жизненоважните постъпления в бюджета.
Още преди кризата в Украйна Лабораторията за управление на рискове към Нов български университет посочи в своята Геополитическа прогноза за природния газ, че в 2020 г. Русия ще загуби своята позиция на монополен доставчик на природен газ за Европа, ще загуби значителна част от досегашните си приходи от търговията с газ, което ще причини дълбоки финансови и икономически проблеми в страната.
Агресивната политика на Русия спрямо Украйна и особено анексията на Крим само ускориха действията, целящи намаляване на европейската зависимост от руския газ:
– ЕС отпуска спешно €850 млн. безвъзмездни средства за ускоряване строителството на свързваща газова инфраструктура в най-уязвимите страни членки, сред които е и България;
– Енергийните министри на Г-7 приемат план за ускорено изграждане на терминали за регазификация в най-критичните райони (Балтийско, Егейско и Адриатическо море) и за насърчаване на вноса на втечнен газ към Европа;
– Хоризонтът на реализация на проектите ще се скъси и е вероятно това, което трябваше да стане в 2020 г., да бъде факт още в 2018 г.;
– Твърдата позиция на ЕК по отношение на спазването на европейското законодателство при строителството и експлоатацията на “Южен поток“ показа, че “Газпром“ ще загуби правото си за монополни доставки по него;
– Наложените на Русия санкции вече дават резултат. ЕЦБ обяви, че от началото на годината от Русия са изтекли €160 млрд.
Поставен в трудна позиция и пред провал на европейската си газова политика, Путин избърза както с посещението в Китай, така и с подписването на договора за доставка на газ и по този начин не постигна търсения компенсиращ ефект; дори доброволно се отказа от прилагане на данъка върху добива на полезни изкопаеми по отношение на природния газ за Китай, което ще бъде около $1 млрд. годишно загуба за руския бюджет.
Китайските ръководители се възползваха от безизходицата и изолацията на Кремъл и му наложиха три съществени отстъпки:
Първо, цената на газа. Путин се съгласи да слезе от исканите $400 за 1000 м3, на $350, което е с 8% по-ниско от средната цена на руския газ за Европа ($380). За новата газова инфраструктура Русия ще инвестира допълнително $55 млрд, което намалява нетния ефект от сделката до $345 млр. По този начин се отнемат аргументите за високата европейска цена и Китай няма да компенсира бюджетните загуби на Москва от изтласкването му от европейския пазар на газ.
Второ, изгодно за Китай и скъпо за Русия трасе на газопровода. Москва предлагаше да се построи Алтайският газопровод (2400 км, 30 млрд. м3 газ), което задължаваше Китай да изгради скъп вътрешен газопровод до силно индустриализираната си източна част.
Договореното трасе на газопровода “Силата на Сибир“ е с маршрут Якутия – Хабаровск – Владивосток и дължина 3200 км; преминава през блатисти местности, планински вериги и сеизмични райони, но прави китайските инвестиции значително по-ниски.
Трето, в политическата декларация на двете страни след преговорите Китай не подкрепи руската позиция; декларира подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и не извади Кремъл от политическа изолация, независимо от получените големи отстъпки от Путин.
В заключение договорът с Китай не реши опасните за Кремъл въпроси за цените, пазарите, монополните доставки и политическата изолация, независимо от унизителните отстъпки на руския президент.
От mediapool.bg
* Иван Иванов е член на ДСБ и експерт в Лабораторията за управление на рискове при Нов български университет.
