fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Българският път

Време за четене: 2 мин.

Христо Николов

От известно време все повече се набива на очи потресаващата разлика в хора, градска среда и култура, събрани само в 700 метра между „Лъвов мост” и църквата „Света Неделя”. Когато тръгнеш от „Лъвов мост” се сблъскваш с хора, които трудно можеш да различиш от героите на Елин Пелин. Хора, по-скоро първобитни селяци, които плюят по улицата, изхвърлят всичко където сварят и трудно можеш да разбереш какво говорят. Същите изпадат в пълна дезориентация веднага щом пред тях има повече от едно разклонение на улицата.

Малко по напред по бул. „Мария Луиза” се сблъскваш с роми и араби, дюнерджии и безделници, които пък те пренасят в дълбокия Ориент и действат някак си успокояващо. Те сякаш живеят в безвремие, но в мир със себе си.

Продължавайки напред вече можеш да видиш култови чалга заведения, пред които се струпват лимузини. Хората в тях са видимо заможни, заобиколени са от красиви момичета, които гледат лошо.

Цялото това множество върви по един изкъртен тротоар пред сгради отдавна изоставени, други в строеж, лимузини за стотици хиляди лева спират пред магазини дрехи втора употреба и често се блъскат с кофите за боклук. Докато гледаш целия този спектакъл неусетно се изпълваш с хаос и неразбиране. Няма никаква логика в действията, моралът не съществува, а редът сякаш е забранен със закон.

На 50 метра по-нагоре вече е пространството между джамията и централни хали. Тук се смесват всички тези цветни групи хора, селяци, араби, роми, бежанци, чиновници, пенсионери, сградите наоколо стават по приветливи, има градинка и площад. Чак си казваш, аха нещата се пооправят, докато не чуеш маането от джамията и не се върнеш в Ориента, през който си преминал преди 500 метра.

След това стигаш до  площада през президентството и градският пейзаж заедно с хората се е сменил напълно. Тук вече виждаш луксозни магазини, добре облечени хора и заведения чиито клиенти се държат възпитано.

След извървения през последните 10 минути път се пренасяш през всичките тези цветни картини и хора и се питаш, кое е истинското лице на България? Всъщност България е всичките тези лица в едно. Въпросът е, че всички е редно да извървим тези „700 метра” и да стигнем до мястото където наистина се чувстваме добре. А то не е в развалините на стара София или друг град, в чалга заведенията или в циганска държава пълна със селяци. Нашето място е там където хората се уважават (не си плюят в крака), и всеки се е погрижил къщата му да е приветлива за хората поне отвън.

Споделете чрез

Предишен

Следващ