НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Българският път

Време за четене: 2 мин.

Христо Николов

От известно време все повече се набива на очи потресаващата разлика в хора, градска среда и култура, събрани само в 700 метра между „Лъвов мост” и църквата „Света Неделя”. Когато тръгнеш от „Лъвов мост” се сблъскваш с хора, които трудно можеш да различиш от героите на Елин Пелин. Хора, по-скоро първобитни селяци, които плюят по улицата, изхвърлят всичко където сварят и трудно можеш да разбереш какво говорят. Същите изпадат в пълна дезориентация веднага щом пред тях има повече от едно разклонение на улицата.

Малко по напред по бул. „Мария Луиза” се сблъскваш с роми и араби, дюнерджии и безделници, които пък те пренасят в дълбокия Ориент и действат някак си успокояващо. Те сякаш живеят в безвремие, но в мир със себе си.

Продължавайки напред вече можеш да видиш култови чалга заведения, пред които се струпват лимузини. Хората в тях са видимо заможни, заобиколени са от красиви момичета, които гледат лошо.

Цялото това множество върви по един изкъртен тротоар пред сгради отдавна изоставени, други в строеж, лимузини за стотици хиляди лева спират пред магазини дрехи втора употреба и често се блъскат с кофите за боклук. Докато гледаш целия този спектакъл неусетно се изпълваш с хаос и неразбиране. Няма никаква логика в действията, моралът не съществува, а редът сякаш е забранен със закон.

На 50 метра по-нагоре вече е пространството между джамията и централни хали. Тук се смесват всички тези цветни групи хора, селяци, араби, роми, бежанци, чиновници, пенсионери, сградите наоколо стават по приветливи, има градинка и площад. Чак си казваш, аха нещата се пооправят, докато не чуеш маането от джамията и не се върнеш в Ориента, през който си преминал преди 500 метра.

След това стигаш до  площада през президентството и градският пейзаж заедно с хората се е сменил напълно. Тук вече виждаш луксозни магазини, добре облечени хора и заведения чиито клиенти се държат възпитано.

След извървения през последните 10 минути път се пренасяш през всичките тези цветни картини и хора и се питаш, кое е истинското лице на България? Всъщност България е всичките тези лица в едно. Въпросът е, че всички е редно да извървим тези „700 метра” и да стигнем до мястото където наистина се чувстваме добре. А то не е в развалините на стара София или друг град, в чалга заведенията или в циганска държава пълна със селяци. Нашето място е там където хората се уважават (не си плюят в крака), и всеки се е погрижил къщата му да е приветлива за хората поне отвън.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!