fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Българският път

Време за четене: 2 мин.

Христо Николов

От известно време все повече се набива на очи потресаващата разлика в хора, градска среда и култура, събрани само в 700 метра между „Лъвов мост” и църквата „Света Неделя”. Когато тръгнеш от „Лъвов мост” се сблъскваш с хора, които трудно можеш да различиш от героите на Елин Пелин. Хора, по-скоро първобитни селяци, които плюят по улицата, изхвърлят всичко където сварят и трудно можеш да разбереш какво говорят. Същите изпадат в пълна дезориентация веднага щом пред тях има повече от едно разклонение на улицата.

Малко по напред по бул. „Мария Луиза” се сблъскваш с роми и араби, дюнерджии и безделници, които пък те пренасят в дълбокия Ориент и действат някак си успокояващо. Те сякаш живеят в безвремие, но в мир със себе си.

Продължавайки напред вече можеш да видиш култови чалга заведения, пред които се струпват лимузини. Хората в тях са видимо заможни, заобиколени са от красиви момичета, които гледат лошо.

Цялото това множество върви по един изкъртен тротоар пред сгради отдавна изоставени, други в строеж, лимузини за стотици хиляди лева спират пред магазини дрехи втора употреба и често се блъскат с кофите за боклук. Докато гледаш целия този спектакъл неусетно се изпълваш с хаос и неразбиране. Няма никаква логика в действията, моралът не съществува, а редът сякаш е забранен със закон.

На 50 метра по-нагоре вече е пространството между джамията и централни хали. Тук се смесват всички тези цветни групи хора, селяци, араби, роми, бежанци, чиновници, пенсионери, сградите наоколо стават по приветливи, има градинка и площад. Чак си казваш, аха нещата се пооправят, докато не чуеш маането от джамията и не се върнеш в Ориента, през който си преминал преди 500 метра.

След това стигаш до  площада през президентството и градският пейзаж заедно с хората се е сменил напълно. Тук вече виждаш луксозни магазини, добре облечени хора и заведения чиито клиенти се държат възпитано.

След извървения през последните 10 минути път се пренасяш през всичките тези цветни картини и хора и се питаш, кое е истинското лице на България? Всъщност България е всичките тези лица в едно. Въпросът е, че всички е редно да извървим тези „700 метра” и да стигнем до мястото където наистина се чувстваме добре. А то не е в развалините на стара София или друг град, в чалга заведенията или в циганска държава пълна със селяци. Нашето място е там където хората се уважават (не си плюят в крака), и всеки се е погрижил къщата му да е приветлива за хората поне отвън.

Споделете чрез

Предишен

Следващ