fbpx

НОВО

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

Quo vadis ГЕРБ?

Време за четене: 3 мин.

Измина половин година от последните парламентарни избори и политическата ситуация започна да се връща в нормалното си русло. След похвални усилия в някои области и странни решения в други, рейтингите на правителството, премиера и управляващата партия се свиха в рамките на нормалното (същите каквито бяха 6 месеца след създаването на правителството на Виденов, 6 месеца след създаването на правителството на Костов и 4 месеца след това на Сакскобургготски). Макар вероятно в някои среди на управляващите тези стойности да будят тревога, те са по-скоро успокоителни. Прекалено високите рейтинги обикновено водят след себе си самозабравяне, а самозабравянето купища политически грешки, от каквито България най-малко има нужда сега.

А че правителството на Бойко Борисов не е застраховано откъм грешки, е повече от видимо. И тук не визирам толкова кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар (няма партия през последните 20 години, която да не е впечатлявала с някоя и друга кадрова екзотика), а нещо, което мина далеч по-незабелязано, но което е симптоматично и значително по-опасно – подкрепата, която премиерът Борисов декларира за кандидатурата на Меглена Плугчиева за вицепрезидент на ЕБВР.

Защо симптоматично? Защото тази подкрепа за втори път (след назначението на Божидар Димитров в правителството) показва, че компасът на ГЕРБ не работи добре, че те трудно правят разлика между дясно и ляво и че, като че ли, не са си взели достатъчно царска поука, до какво води размиването на политическите граници.

А защо опасно? Защото преди 6 месеца българските избиратели ясно показаха, какво искат – отговорните за грабежа, провала с европейските фондове и поредната икономическа криза министри на Сергей Станишев да отидат в опозиция. А най-отговорните и в затвора. Това искаха българите преди половин година, заради това гласуваха такова доверие на партията ГЕРБ, това искат и днес.

Затвор поне засега не се задава. Оказа се, че контролните органи в министерствата отказват да заработят (дали не, защото са назначавани от Станишев), а министрите не желаят да ги подменят. Въпросът е докога оправданията с предшествениците ще хващат дикиш, ако тази липса на политическа воля за справедливост продължи. Да не говорим за Доган, разследването на когото се сведе до планове за премахване на барбекюто му, а и този смел акт, както изглежда, няма да се случи скоро.

Затова, че не бориш корупцията може да се оправдаеш, разбира се, със съда, прокуратурата и ланския сняг, можеш да дадеш например 6 месеца срок на съдебната система да се справи, а когато изтече да дадеш нов – този път цяла година.

Няма оправдание обаче за друго.

За това да декларираш подкрепа за назначение във важна международна институция на министър от правителството на Сергей Станишев, отговорен пряко за провала на европейското ни членство и настоящ депутат от БСП!!! Още повече когато въпросната кандидатура няма особена необходимост от такава подкрепа.

По същия начин преди осем години действаше тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски, който облегнат на внушителния си рейтинг не се поколеба да назначи за министри БСП-активистите Костадин Паскалев и Димитър Калчев, а за заместник-министър на земеделието (каква изненада) същата вездесъща Меглена Плугчиева. С тези назначения БСП взе глътка въздух, спечели изненадващо президентските избори и тръгна нагоре, което в крайна сметка доведе до безпринципната Тройна коалиция и до политическата смърт на бившия цар.

Дано приликите свършат дотук. Дано ГЕРБ анализира правилно най-близката ни история и дано спре с безпринципните ходове, защото ако България има нужда от нещо това не е реабилитацията на бившите комунисти, а дейно и волево дясно управление, използващо пълния експертен потенциал на българската десница. В разгара на тежката криза България се нуждае не от кабинет на малцинството, пускащ политически мостове, а от правителство на реформите и смелите решения. Само така рейтингите и доверието ще се запазят достатъчно високи, та президентските и местните избори догодина да ознаменуват ново начало, а не началото на добре познатото на всяко досегашно правителство, мъчително влачене по корем последните две години от мандата.

От в-к Седем

Споделете чрез

Предишен

Следващ