НОВО

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

Травматизмът на българското образование

Покрай нестихващите караници относно новия „превод“ на „Под игото“ на модерен български език, тези дни попаднах на поредната дискусия по темата в една от моите Фейсбук групи. Един участник публикува извадка от романа, написан на стария Иванчевски правопис, и отправи...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица: Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се...

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Рецепта за лидерство

Време за четене: 4 мин.

Вчера приятел ме попита какъв е проблемът на българското лидерство. Отговорих, че доколкото лидерството е част от политиката, то проблемът му е същият, какъвто и на политиката – липса на автентичност и доверие. Българите не вярват на лидерите си по две причини – защото лидерите им много са ги лъгали и защото българите по традиция мразят елитите си. И мразейки елитите си, тръгват след лидери, които ги лъжат още повече.

Българинът е източен европеец и за него лидерството има по-мистични измерения. Лидерът на източните европейци е легендарна фигура, от която се очаква да върши чудеса и чието мнение не се подлага на критика. Вижте Бойко Борисов. Отношението на „народа“ към него не е много по-различно от това към Вълчан войвода, Хайдут Сидер или Крали Марко. Западният човек не е такъв. Той е по-практичен, по-земен и по-корпоративен. За него организацията е по-важна от човека, която я олицетворява. За сравнение мога да предложа един прост социологичен експеримент. Задайте на 1000 души два въпроса и вижте колко от тях ще могат да им отговорят: 1) Как се казва лидерът на Републиканската партия на Съединените щати?; 2) Как се казва партията на Путин?… Сигурен съм, че резултатът ще е поучителен и ще очертае, ако не важен проблем, то поне важна специфика на българската представа за лидерство.

Българинът знае силно да люби и мрази, но по отношение на всеки свой събрат, който издигне кандидатурата си за политически водач, е по-склонен да прилага принципа на Дъглас Адамс от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, че ако даден човек поиска властта, то това вече е достатъчно основание тя да не му се дава. Но пък все някакви лидери трябва да имаме и ако сме недоволни от текущите, трябва да бъдем готови да посрещнем нови, без да ги погребваме под грамади от мнителност, омраза и презрение, още преди да сме се запознали с тях и с амбициите им. Всъщност, ако решим да съставим една рецепта за лидерство, тя не би била много сложна.

На първо място лидерът трябва да има кауза. Ако в тази кауза хората видят знаме и път за себе си, ще го последват. Проблемът е, че през последните години липсва най-голямата кауза, наречена „национален идеал“. За България през 19 век това беше създаването на независима държава, до средата на 20 век беше национално обединение в етническите граници, през втората половина на века беше свалянето на комунизма, а в края му и в началото на 21 век – евроатлантическата интеграция. Сега нямаме кауза от такъв мащаб. Лошото е, че и Европа няма. Или поне няма такава велика кауза каквато през средновековието беше освобождаването на светите земи и Божи гроб или обединяването на европейците в общ съюз, каквато беше каузата на най-новото време. Европейците създадоха велика цивилизация и се умориха. Българите успяха да влязат формално и политически в нея и също седнаха да си починат. Кого да следват, след като сами не знаят къде искат да идат?

На второ място лидерът трябва да увлича. Освен да знае накъде е тръгнал, той трябва да излъчва сила и да печели доверие. Хората трябва да видят, че водачът им е способен да се справи с проблем, с който те не могат, и че е готов да го направи за тях, а не само за себе си. Що се отнася до доверието, то не се постига трудно, особено когато лидерът е убеден, че най-успешната стратегия винаги е честността.

И на трето място лидерът трябва да умее да отстъпва. Това е може би най-трудното и може да си го позволи само истински лидер, който знае, че до такава степен държи сърцата на хората си, че няма да ги изгуби, дори и когато жертва малка победа днес в името на по-голяма победа утре. Добре обмислената отстъпчивост на лидера говори за неговото смирение и за това, че е способен да постави амбициите и личните си интереси на по-заден план.

Освен това не е излишно лидерът да е умен, да е смел, да не е подлец и страхливец, да не лъже, да не мами хората си, да не ги презира и да не гледа на тях само като на послушни инструменти за постигане на целите си. Няма нищо по-неприятно от безличен, мекушав и неискрен лидер. Да проявява вярност към поддръжниците си и уважение към опонентите. Да гледа работата да е свършена и всички интереси да са защитени. Не е достатъчно лидерът да е само позната до втръсване физиономия от телевизията, нито пък е достатъчно да е безлична и безволева фигура, еднакво приемлива и безопасна за договарящи се играчи. Хубаво е умее да се обгражда с хора по-умни от него, а не с по-тъпи. Хубаво е също да знае, че път, който води към Истината и Доброто, е правилен път. И освен това е много хубаво всеки лидер да е убеден, че Картаген трябва да бъде разрушен, стига самият той да не е картагенец по рождение и по душа.

За в. “Труд

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!