fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Рецепта за лидерство

Време за четене: 4 мин.

Вчера приятел ме попита какъв е проблемът на българското лидерство. Отговорих, че доколкото лидерството е част от политиката, то проблемът му е същият, какъвто и на политиката – липса на автентичност и доверие. Българите не вярват на лидерите си по две причини – защото лидерите им много са ги лъгали и защото българите по традиция мразят елитите си. И мразейки елитите си, тръгват след лидери, които ги лъжат още повече.

Българинът е източен европеец и за него лидерството има по-мистични измерения. Лидерът на източните европейци е легендарна фигура, от която се очаква да върши чудеса и чието мнение не се подлага на критика. Вижте Бойко Борисов. Отношението на „народа“ към него не е много по-различно от това към Вълчан войвода, Хайдут Сидер или Крали Марко. Западният човек не е такъв. Той е по-практичен, по-земен и по-корпоративен. За него организацията е по-важна от човека, която я олицетворява. За сравнение мога да предложа един прост социологичен експеримент. Задайте на 1000 души два въпроса и вижте колко от тях ще могат да им отговорят: 1) Как се казва лидерът на Републиканската партия на Съединените щати?; 2) Как се казва партията на Путин?… Сигурен съм, че резултатът ще е поучителен и ще очертае, ако не важен проблем, то поне важна специфика на българската представа за лидерство.

Българинът знае силно да люби и мрази, но по отношение на всеки свой събрат, който издигне кандидатурата си за политически водач, е по-склонен да прилага принципа на Дъглас Адамс от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, че ако даден човек поиска властта, то това вече е достатъчно основание тя да не му се дава. Но пък все някакви лидери трябва да имаме и ако сме недоволни от текущите, трябва да бъдем готови да посрещнем нови, без да ги погребваме под грамади от мнителност, омраза и презрение, още преди да сме се запознали с тях и с амбициите им. Всъщност, ако решим да съставим една рецепта за лидерство, тя не би била много сложна.

На първо място лидерът трябва да има кауза. Ако в тази кауза хората видят знаме и път за себе си, ще го последват. Проблемът е, че през последните години липсва най-голямата кауза, наречена „национален идеал“. За България през 19 век това беше създаването на независима държава, до средата на 20 век беше национално обединение в етническите граници, през втората половина на века беше свалянето на комунизма, а в края му и в началото на 21 век – евроатлантическата интеграция. Сега нямаме кауза от такъв мащаб. Лошото е, че и Европа няма. Или поне няма такава велика кауза каквато през средновековието беше освобождаването на светите земи и Божи гроб или обединяването на европейците в общ съюз, каквато беше каузата на най-новото време. Европейците създадоха велика цивилизация и се умориха. Българите успяха да влязат формално и политически в нея и също седнаха да си починат. Кого да следват, след като сами не знаят къде искат да идат?

На второ място лидерът трябва да увлича. Освен да знае накъде е тръгнал, той трябва да излъчва сила и да печели доверие. Хората трябва да видят, че водачът им е способен да се справи с проблем, с който те не могат, и че е готов да го направи за тях, а не само за себе си. Що се отнася до доверието, то не се постига трудно, особено когато лидерът е убеден, че най-успешната стратегия винаги е честността.

И на трето място лидерът трябва да умее да отстъпва. Това е може би най-трудното и може да си го позволи само истински лидер, който знае, че до такава степен държи сърцата на хората си, че няма да ги изгуби, дори и когато жертва малка победа днес в името на по-голяма победа утре. Добре обмислената отстъпчивост на лидера говори за неговото смирение и за това, че е способен да постави амбициите и личните си интереси на по-заден план.

Освен това не е излишно лидерът да е умен, да е смел, да не е подлец и страхливец, да не лъже, да не мами хората си, да не ги презира и да не гледа на тях само като на послушни инструменти за постигане на целите си. Няма нищо по-неприятно от безличен, мекушав и неискрен лидер. Да проявява вярност към поддръжниците си и уважение към опонентите. Да гледа работата да е свършена и всички интереси да са защитени. Не е достатъчно лидерът да е само позната до втръсване физиономия от телевизията, нито пък е достатъчно да е безлична и безволева фигура, еднакво приемлива и безопасна за договарящи се играчи. Хубаво е умее да се обгражда с хора по-умни от него, а не с по-тъпи. Хубаво е също да знае, че път, който води към Истината и Доброто, е правилен път. И освен това е много хубаво всеки лидер да е убеден, че Картаген трябва да бъде разрушен, стига самият той да не е картагенец по рождение и по душа.

За в. “Труд

Споделете чрез

Предишен

Следващ