„Имаме вековно решение. (…) Македонски език, македонски народ, македонец, македонка, защитен и гарантирани веднъж завинаги. Стоим изправени пред нашите гордости – пред Кирил и Методи, Климент и Наум, Кръсте Петков Мисирков, пред Гоце Делчев, пред Блаже Конески, Кочо Рацин. (…) Няма вече договори, при които се избягва македонския език. (…) Ще стоим рамо до рамо с нашите западни партньори. Македонските младежи ще бъдат равни с връстниците си от ЕС, няма да има нужда да кандидатстват за паспорти от други държави“.
С тези думи македонският премиер Заев, заобиколен от цялото македонско правителство, направи телевизионно обръщение, за да информира гражданите за постигнатото споразумение с Гърция. Обявявайки края на „антиквизацията“ – на разказа, че днешните македонци са в някаква степен потомци на античното македонско царство, Заев видимо обяви завръщане към „южно славянския“, да не го наречем югославския исторически разказ. Този разказ е в пълно противоречие не само с Договора за добросъседство и приятелство с България, признаващ „общата ни история“, но и с историческата наука. Не само българските и световните историци отхвърлят фантазията за съществуваме на „славянски“ македонски народ от ранното средновековие до средата на 20 век. Професор Димитър Димитров, бащата на застаналия до дясното рамо на Заев външен министър Никола Димитров, в книгата си „Името и умът“ пише следното:
„Ние, македонската нация, сума и съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамим от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното обозначение” българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин хилядолетие под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разкасапиха поради собствени егоистични стратегии, като на част от него му инжектираха гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки” го да си намрази името и рода.”
Едва ли Никола Димитров и Зоран Заев не си дават сметка, че анализът на професор Димитров е точен. Защо тогава речта на Заев не беше в подобен дух?
Разсъжденията на професор Димитров ни подсказват причината. Преди няколко поколения мнозинството от обитателите на днешна Македония са си намразили името и рода! Много от съвременните македонци мразят тези, които им разказват, че предците им са се определяли като част от българския народ! Преди 1991 беше забранено да се публикуват разсъждения като описаните в „Името и умът“. Днес няма изрична забрана, но те остават крайно непопулярни. Зоран Заев и Никола Димитров са политици. Те искат избирателите да ги харесват. Затова и не разказват разказ, който няма да им им спечели симпатии. Може би затова, без да се откаже от своите писания, вече над десет години професор Димитров не е написал и ред в този дух!
Радан Кънев е прав, когато пише, че сръбски и руски агенти са работели повече от век, за да накарат македонците да си намразят името и рода. Но това не обяснява защо днес, във века на Интернет, когато всеки може да се добере до историческата истина, в Македония тя е толкова непопулярна. Сигурно на всеки човек е трудно да се усъмни във всичко, което са му казвали родителите и учителите. Но и това обяснение не е достатъчно. Не рядко деца и ученици се бунтуват срещу конвенционалните клишета, които им се натрапват и често се хващат за всеки аргумент, който ги може да ги опровергае.
В речта си Заев картира стратегията на своето правителство. Той предлага политика, която обещава да постави македонците в компанията на западните партньори, не рамо до рамо с България! Има обективна причина за това. Колкото и да е болезнено, трябва да погледнем истината в очите. Когато македонците се сблъскат с България, дори когато това е администрацията на Агенцията за българите в чужбина и на Министерството на правосъдието, където са дошли, за да кандидатстват за българско гражданство, те не харесват това, което виждат!
Ако днес България беше една просперираща страна, с върховенство на закона и ефективна администрация, а ние в мнозинството си бяхме самодициплиниран народ, с добри обноски, македонците далеч по-лесно щяха да приемат историята такава, каквато е била. Спомням си как преди повече от 20 години двама видни македонци с българско самосъзнание – покойният министър Александър Лепавцов и писателят Младен Сърбиновски отговориха на висш български държавник, който ги попита: „Какво да направим за вас?“
– Оправете си държавата – казаха те! Нищо друго не е необходимо!
Когато Зоран Заев стана премиер преди година, Македония беше изпаднала в дълбока криза и в тежка международна изолация. Както предположих в своите анализи, за да реши спора с Гърция, той трябваше да изиграе „българската карта“. Подписването на Договор за приятелство с България, с който на думи се признава „обшита история“ без съмнение е задействало аларма сред част от гръцкия политически елит. Така Заев успя да постигне договор, с който според критичния поглед на лидера на основната гръцка опозиционна партия Кириакос Мицотакис, гръцкото правителство се съгласява с термините “македонски език” и “македонски етнос”.
Замяната на „антиквизацията“ със старата приказка за съществувал от векове „южно славянски“ народ няма да е лесна. Антиквизацията започна когато „славянският“ македонски разказ започна да се пропуква. Как така през VII век славяните дошли на земя, която не се наричала Македония, но станали македонци?
Преди да обхване Македония, „античния“ разказ стана популярен сред новата македонска емиграция. Както пише същият професор Димитров:
„(Като) Хитър Петър, (македонският емигрант) който се е идентифицирал с Титова Югославия, но останал без нея и нейната волунтаристична историография се хвърля в нов Александрърски волунтаризъм. Публицистичните и поетичните апологии за Тито се заменят с проза и поезия за прослава на Александър който ни дал името и кръвта.“
Ключовите думи тук са „който се е идентифицирал с Титова Югославия“.
Макар комунистическия режим в тази държава в началото да е по-брутален от този в България, след 1948 година тя бе успешно извадена от Съветския блок, докато България преживя следващите десетилетия зад Желязната завеса. На македонците им беше спестена колективизацията и малките бизнеси останаха в частни ръце. Гражданите на Югославия никога не бяха изолирани от света! Докато България затъваше в Съветската зона, Югославия беше приета от македонците за “своя”.
Наложената от победителите през Втората световна война концепция, че под понятието македонци вече няма да се разбира „част от българския народ“, а един от югославските народи“ получи легитимност! Когато през 60-те режимът на Тодор Живков се опита да ревизира българската позиция, той се оказа в пълна изолация. Никоя държава, нито на изток, нито на Запад не обвини Югославския режим за политиката му на подмяна на идентичността. Две поколения в Македония отраснаха с представата, че те са част от „Свободния свят“, а в България, е под мрачния режим на Тодор Живков, където „руснаците държат здраво“.
Забавянето на евро-интеграцията на Македония след 1991 година, заради спора за името и неочакваното приемане на България в Европейския съюз и НАТО дойдоха като шок за много македонци.Особено за привържениците на СДСМ – партията на Зоран Заев, естественото състояние на нещата е Македония да е част от Запада, а България да е в „Руската сфера“! Трагично не са малко и българите, за които това е нормалното състояние на нещата.
Като цяло България не успя да реагира адекватно на спора между Гърция и Македония и не успя да формулира ясно българския интерес. Според някои наши политици и наблюдатели македонците „са българи“, нищо, че не могат да понасят България! Други искат „гаранции“, че македонците няма да отправят „претенции за македонско малцинство у нас“, или да „крадат българската история“. В свои изказвания Георги Първанов, Румен Радев и Бойко Борисов обявиха, че името „Северна Македония“ не било приемливо за България. Можело македонците да кажат, че Благоевград е „Северна Македония“. Не си дадоха сметка, че ако Заев и Ципрас постигнат съгласие именно около това име, решението може да се изтълкува като шамар за България. Ще трябва, или сами да отворим спор за името с Македония, или да признаем, че не сме фактор, с който някой се съобразява! А и как да обясниш, че името Република Македония не ти пречи, но Република Северна Македония ти пречи.
Утвърждаването на независимостта на Македония беше огромен триумф за българската дипломация. Нямаме залог в това как ще се нарича държавата, но за нас е от жизнено значение тя да е независима и демократична. Ще изглеждаме смешни и неадекватни, ако обясняваме на македонците какви са те и какъв е техния език. Но е наше право и задължение да настояваме, че темите за историята не могат да бъдат теми табу и заслужават свободна дискусия!
Не всички македонски граждани подкрепят югославския, или античния разказ. Има и такива, които признават българските корени и техния разказ трябва да бъде приет за легитимен. Така, че изобщо не става дума за „исторически спор“ между България и Македония. Става дума за демократични ценности. Разказът на професор Димитров е точно толкова „македонски“, колкото разказа от речта на Заев. Само в условия на свободен дебат гражданите на Македония ще разберат, че Гоце Делчев се е борил за автономна Македония с литературен български език, че Кръстьо Мисирков е предлагал да се изостави доминантната българска идентичност, защото по думите му всички балкански държави и повечето велики сили няма да допуснат нито „голяма“ България, нито Македония с „българска боя“.
За да осъзнаят македонците, че Блаже Конески, не е доразвил някаква вековна културна традиция, а е инструментализирал извеждането на македонците от „вечно губещата България“ и е работил за тяхното адаптиране към изглеждащата като победител Югославия, България трябва да изглежда като толкова представителна за ЕС и НАТО страна, колкото да речем Холандия, Австрия, или Дания!
Докато България не е преодоляла последствията от пропадането си в „Руската сфера“, докато не се е превърнала в приятно място за живеене, докато не възцари върховенство на закона и на добрите нрави…. всички наши политики спрямо Македония ще са контрапродуктивни. Когато ги подкрепяме – те ще омаловажават стойността на нашата подкрепа. Когато ги блокираме, ще намират съюзници, които да ни обвиняват в деструктивно поведение. Трябва да си дадем сметка, че именно днешният образ на България делегитимира усилията на македонските българи да обективизират своята история!
Националният ни интерес изисква да помогнем на Македония незабавно да влезе в НАТО и да започне преговори за членство в Европейския съюз. Но за да постигнем стратегическите си цели, в Македония, или където и да било, самите ние трябва да се променим и то значително!
*Публикацията е препечатана от фейсбук профила на автора с неговото съгласие.
