fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Странното възраждане на републиканска Америка

Време за четене: 5 мин.

Едуард Лъс, Financial Times  

От години хората предричат смъртта на Републиканската партия. Намаляващият дял на белите в населението на САЩ и разпространението на ценности на толерантността като подкрепата за гей бракове щели постепенно да ликвидират привлекателността й. Но Голямата стара партия разполага с начин да устои на пук на тези прогнози.

Предстоящите избори в средата на мандата през ноември е малко вероятно да направят изключение, макар че лагерът на републиканците за следващите президентски избори изглежда по-силен от когато и да било след 2000 г. Наистина в един момент може да дойде това “утре”, което предричат на партията. Но засега “днешният ден” се развива доста добре за републиканците.

Да вземем например наближаващите избори за Конгрес. Президентът Барак Обама не пести никакви усилия в набирането на средства, за да запази контрола на Демократическата партия над Сената. Остатъкът от неговия президентски мандат зависи от това. Дори непримирими оптимисти се съмняват, че демократите могат да запазят контрол над Камарата на представителите.

Но колкото повече усилия хвърля Обама за Сената, толкова повече намаляват процентите му. Миналата седмица рейтингът му достигна ново дъно с 41 процента одобрение срещу 54 на неодобрение. Историята показва, че партията на непопулярен президент губи позиции на избори по средата на мандата. Тази година е малко вероятна да обърне традицията.

Републиканците трябва да спечелят шест места, за да си върнат контрола над Сената през ноември. Двадесет и едно от 36-те места, за които ще е битката, се заемат от демократи, а седем от тях са в щати, където през 2012 г. спечели Мит Ромни. За сравнение Обама спечели едва едно от 15-те републикански места. Демократи в трудна позиция като Мери Ландрю от Луизиана и Кей Хаган от Северна Каролина по същество ще се съревновават на изборите срещу Обама.

Те дават ясно да се разбере, че не искат явната му подкрепа и говорят за “Обамакеър” – знаковия му закон за здравеопазването – сякаш е някакъв вирус. Ветеранът в прогнозите Чарли Кук вече оценява шансовете на републиканците на повече от 50:50, че ще контролират и двете камари през остатъка от мандата на Обама. Не е зле за партия в упадък.

Извън Вашингтон републиканците са повече в подем, отколкото в упадък. В 24 щата партията държи губернаторския пост и двете камари на местните законодателни органи срещу едва 16, в които демократите имат пълен контрол. Останалите десет са поделени. Общо 30 щата имат губернатор републиканец.

В някои случаи, като например Тексас, където испаноезичното малцинство е на път да стане мнозинство, е налице зловещо предзнаменование за участта на консерваторите, ако не се откажат от вродения си нативизъм. В други, като например Калифорния, където републиканците от години правят всичко, за да отблъснат имигрантските групи, партията се изправя пред възможността да остане в малцинство за постоянно.

Тези, които не са с бял цвят на кожата, не обичат да ги принасят в жертва за несгодите на обществото. Те също така са склонни да бъдат по-толерантни към фискалното преразпределение, отколкото белите. Да си партия, която е “за малко държава, но големи затвори” не е рецепта за дългосрочен успех за републиканците.

Но има нещо дълбоко закодирано в политическото ДНК на Америка, което преобразува първите поколения социални демократи във второ поколение консерватори. През по-голямата част от 20 век католици като италианците и ирландците са надежден избирателен блок на демократите.

Ричард Никсън и Роналд Рейгън промениха това, отчасти използвайки политически послания, с които да се заиграят с расовите им страхове, и отчасти харесвайки се на стремежите им да се издигнат по-нагоре. Няма правило, което да казва, че избирателите от латиноамерикански произход не може постепенно да преминат в лоното на републиканците.

От етническите групи в Америка само чернокожите и еврейските избиратели са непоклатими демократи. Ако контролиран от републиканците Конгрес може да прокара имиграционна реформа догодина, това може да премахне голяма част от чувството на отчуждение сред испаноезичните. След като спечелиха едва една четвърт от вота на избирателите от латиноамерикански произход през 2012 г., представянето на републиканците може само да се подобрява.

От това ще зависи в голяма степен кой ще спечели през 2016 г. Демократите спечелиха пет от последните шест президентски избора, ако включим и постановената от съда победа на Джордж Буш-син през 2000 г. (той загуби народния вот). Демографията подсказва, че ще става малко по-трудно с всеки изборен цикъл за републиканците да печелят Белия дом.

Още повече че консервативните активисти на места като Айова и Южна Каролина, които имат огромен глас при избора на партийната номинация, все повече се отдалечават от популярната култура в САЩ. Евангелизмът, съпротивата срещу репродуктивните права на жените и хомофобията са все по-ексцентрични принципи на бялата база. Става все по-трудно за умерен, социално толерантен републиканец да спечели партийната корона. Или поне е така на теория.

Но нищо друго не може да съживи една победена партия, както възможността от победа. През 2012 г. най-талантливите републиканци стояха отстрани. На полето бе Ромни плюс някаква странна сбирщина от хора. Беше ясно накъде духа вятърът.

За разлика от тогава този път повечето от големите имена или дават ясно да се разбере, че ще участват в надпреварата, или се заиграват с идеята. От либертарианеца Ранд Пол до умерените Роб Портман и Крис Кристи и династичния представител Джеб Буш, талантът на републиканците очевидно надушва възможност.

Контрастът с лагера на демократите е рязък. Само Хилари Клинтън вероятно ще се кандидатира, а съветниците й се тормозят как да се дистанцират от Обама, без да рискуват да загубят подкрепата му.

Що се отнася до самия Обама, неуспешният старт на неговия закон за здравеопазването дискредитира повече каузата за активно федерално правителство повече, отколкото републиканците са се надявали някога да успеят.

Засега крилото на надеждата и промяната в Демократическата партия е изпаднало в летаргия. Ще бъде трудно за Клинтън да запали отново ентусиазма му. Това дава на републиканците най-добрите шансове от 2000 г. да си върнат Белия дом. Партията на вчерашния ден може все още да има бъдеще.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ