Балотажите на местните избори в Републиката преминаха и вече има повече победители отколкото кандидати. Денят за размисъл за партиите, обаче, трябва да бъде днес – защото всяка една има далеч повече поводи за притеснение, отколкото такива за гордост. На ГЕРБ бе показан жълт картон, БСП не е в центъра на така очакваната „лява вълна“, ВМРО е с наглед по-лошо представяне от евровота, а „Демократична България“ вече доказано е субект с неясната политическа ориентация.
Нека започнем с малко самохвалство – победата на Йорданка Фандъкова над Мая Манолова е с „малко, но завинаги“ както казах тук и тук. Много преди изборите (08 октомври), както и веднага след балотажа, прогнозирахме клинично точното разцепление почти на равни части на електората на „Демократична България“, както може да се прочете тук и тук:
„Истината е, че всичко от горното ще се случи – едновременно. По-голяма част ще „отидат за гъби“, една част ще гласува за Мая, друга за Йорданка. Избирателите на Бонев, вероятно въобще няма да знаят, че ще има втори тур, а тези на Джамбазки ще са крайно демотивирани да гласуват на балотаж.“
Жълт картон за ГЕРБ
Макар ПП ГЕРБ (преданието гласи, че ако забравите да кажете „ПП“ пред „ГЕРБ“ ви очаква лош късмет) да спечели най-големите градове и да има мнозинство в почти всички общински съвети поводите за притеснения за тях, са повече, отколкото тези за радост. Това са последните избори, които партията успява да вземе „на мускули“ и за всички следващите ще трябват значителни вътрешни промени и работа (работа, работа). Хората ясно показаха, че искат промяна и единственото причина все още властта да е в ГЕРБ е, че предлаганата „промяна“ във всичките ѝ варианти е по-лоша отколкото статуквото. Въпрос единствено на време е да се появи фигура, която наистина може да бъде разпозната като носител на достатъчно добра алтернатива. Ако партията не претърпи бърза и качествена реформа, такава дори може да не се наложи, защото наказателният вот ще е достатъчно стихиен за да ги помете.
Важно е да се подчертае, че там където ГЕРБ загуби имаше проблеми с вътрешните си структури, които на практика се разцепиха. Дали този процес е еднократен и може да се овладее или тепърва започва е важно да бъде изяснено. Много по-съществено е, че партията е почти изчерпана откъм идеи, енергия, лица и послания.
Парадоксите на БСП и Мая
На първо място нека поздравим Арман Бабикян за поредната му изборна победа.
Парадоксът на БСП е, че макар да засилва позициите си спрямо предишния местен вот, най-голямата битка бе проведена от Мая Манолова, която е точната противоположност на цялата линия, която прокарва столетницата, откакто лидер е Корнелия Нинова. Последната, макар да може да е доволна от отделни представяния, не успя да бъде носител на огромно завръщане в местната власт, каквато беше заявката им. Добрият резултат в София се дължи на местната организация и най-вече на Мая Манолова, но не и на лидера на партията. Големият въпрос е дали Манолова ще остане в партията или ще преследва собствен политически проект. Историята показва, че ренегатите от БСП нямат успешна политическа кариера – дори Първанов не успя да го направи. Вариантите пред Мая е да се присъедини към „Демократическата общност“, което ще бъде особено забавно и нереалистично и далеч по-вероятното затопляне на отношенията със Слави Трифонов. Последното би било особено опасно, както за ГЕРБ, така и за БСП. Оставане и ограничаване в структурата на БСП изглежда малко вероятно, както и превземане на партията. Също така за пореден път бе доказано, че рейтингът не е автоматически електорален потенциал.
По стъпките на Яне Сандански
Вече писахме, за трудностите на ВМРО в тези избори и особено в София. На пръв поглед това е именно така, но големият успех за партията се крие именно в това – че вече се говори за ВМРО, а не за „Обединени Патриоти“. Тихо и хитро, ВМРО успя да превземе това пространство и най-вероятно биха могли да влязат самостоятелно на парламентарни избори. Това не бива да ги успокоява, защото стоенето във властта ги изхабява, а липсата на лица беше особено ярка точно на тези избори – проблемът при тях е подобен на ГЕРБ, макар и далеч по-тежък.
Извоюваната тежест като коалиционен партньор и в София е възможно да бъде засенчен от поведението на избирателите им. Макар официалният призив да се гласува за Йорданка Фандъкова повечето избиратели на ВМРО, отишли на втори тур са подкрепили Мая Манолова. (Всички цитирани подобни данни са от екзит-полове на Галъп и Алфа). Това привидно „предателство“ едва ли ще вдигне особено доверието между коалиционните партньори.
Когато си правите секта, не се учудвате, ако се окажете заобиколени от фанатици
„Демократична България“ успя да вземе 8 от 24 районни кмета в Столицата. Макар лидерите ѝ да не подкрепиха официално нито един кандидат и да нямаха представител на балотажа, почти всичките ѝ районни кметове вдигат двойно резултата си. Призивът на Нинова и Манолова е бил чут, а избирателите на БСП, очаквано са далеч по-дисциплинирани от тези на ВМРО от предишния параграф. Извън това и прогнозирано отдавна разцепление там всичко е ясно. Наравно или предимно за Мая – това е подкрепата на избирателите на Демократична България (а и на Бонев), в зависимост на коя социологическа агенция ще се доверите. Самият факт, че т.нар. демократи са готови да гласуват дори за БСП, означава, че най-накрая отдавна прогнозираното обединение на левицата ще се случи. Въпросът е какво точно прави ДСБ там, но това си е тяхна работа и ще го преглътнат името на Партията.
Всъщност там може да се направи и друг разрез – половината им избиратели и „идеологически кръстоносци“ (които иначе се препечатват във всичките им присъдружни медии в рамките на час) агитираха за Мая Манолова, а другата половина се правеха, че не познават тези хора.
Всъщност това може и да изигра лоша шега именно на бившия омбудсман, защото успя да постави управляваща партия в позиция на „сами срещу всички“ – точно както Борисов обича да е в тази мелодраматична позиция.
