Илиян Василев*
Попаднах на последната закачка на Дмитрий Рогозин в туитър по повод на мнима “заплаха” за сигурността на полета му към Приднестровието, в следствие на хипотетично пресрещане на самолета му от ВВС на Румъния и България.
Познавах го добре – един от интелигентните хора с които съм се срещал в Москва и реакцията му ме изненада. Не толкова като единична закачка в Туитър – това дори е добре, че толкова високопоставен държавен чиновник общува в социалните мрежи, а като дребнотемие. Винаги съм си мислил, че господни Рогозин е по-широко скроен и мисли в по-мащабни пропорции. Зная, че се ползва се доверието както на Путин така и на службите – наследство по семейна линия и по линия на първата си съпруга. Съвсем не случайно беше изпратен да представлява Русия в НАТО.
Напоследък се изживява като острие на информационната и пропагандна война на Русия – особено чрез Туитър.
Тези Туитър “замашки” на Рогозин са класически аналог на това което в дипломацията се нарича “бряцание оружием” – дрънкане на оръжие с цел сплашване. В дадения случай е “бряцание словами” защото закачките на Рогозин нямат друг контекст.
Бил съм свидетел на редица случаи, особено в контекста на негативната реакция на Русия срещу плановете на НАТО да разположат елементи на ПРО на територията на страни от Изтчона Европа, а преди това по повод на възможно разполагане на бази на НАТО на територията на наши страни на многократно по-отявлени и неприкрити заплахи за сериозни “ответни мерки” и критични последствия за сигурността ни. Поредица от информационни “утечки” в медиите дадоха хляб на българските проводници на официалната руска политика да затръбят, че колчем руските ракети се насочат и към България и ни е в кърпа вързан Армагедон. Един от българите, които отдавна живеят в Русия в желанието си да се помогне на руската теза беше дори обърнал внимание на катастрофичното съчетание руски ракети насочени срещу стратегически цели като АЕЦ” Козлодуй”. Добре, че руските домакини бързо го успокоиха – нали в този момент се опитваха да “продадат” нова ядрена мощност в АЕЦ “Белене”, някак не върви от една страна да продаваш ядрена технология, а от друга да я вкарваш в листата на стратегическите си цели.
Темата за страшните и съдбоносни последствия за България в случай на изливане на свещенния гняв на Кремъл върху “малка България” продължава да техне над информационното пространствто, като от време на време се освежава с актуален контекст. Понастоящем резонира във вида, че не трябва да се присъединяваме към икономически и политически санкции срещу русия защото небето ще се сгромоляса върху нас. Опитах се вече да докажа с цифри и факти, че това не е така, но изглежда вече сме на етап религиозни вярвания и аргументите нямат стойност. Туризмът щеше да пострада, а не забелязват круизните кораби които акостират на пристанищата във Варна и Бургас, тъй като са отпаднали дестинации в Русия и особено Крим. .
В тази връзка си позволих да направя следния коментар във фейсбук по повод на поредните Рогозинови закачки с България и Румъния /този път се е фокусирал върху президента Бъсеску при това с език, който не подхожда за висш държавен чиновник по отношение на чужд държавен глава, но кой днес гледа професионалните стандарти. Дмитрий великодушно е спестил коментарите са българския президент, които ги е отнесъл към своя “работодател”./
.
Та коментарът ми е:
“Не му обръщайте внимание, той се заиграва с идеята да води инфопрестрелки в туитър и да “разлайва” кучетата. Досега толкова пъти се е изказвал агресивно, но след това нищо не е последвало. Всичко което прави е съгласувано с “работодателя” му – играе ролята на словесен “ястреб”, за да изглежда на неговия фон Путин като “гълъб”. Така, че Бъсеску правилно е отказал да го коментира. В спор преди години в Москва по повод на заплаха, че в отговор на разполагане на сили на НАТО на наша територия, това ще усили риска от “изпреварващ” ядрен удар /тогава още не ставаше въпрос за ПРО/ им казах: Господа, Западна Европа и САЩ вече 60 години живеят с подобна заплаха и изглежда им се отразява много добре – процъфтяват. Така, че изглежда си струва да насочите ракетите си за да помогнете на развитието ни.”
Както можете да се досетите дискусионната част на разговорите не продължаваше. Но за времето си в Москва никога не съм бил свидетел на неуважително отношение, в това число и след подобни коментари, особено във връзка с членството ни в НАТО и преговорите с ЕС.
Напълно погрешна е тезата, че ако умилостивяваме Москва ще спечелим уважение и доверие, а вероятно и икономически изгоди. Точно противоположната тенденция се наблюдава в отношенията на Кремъл с близки и далечни партньори . колкото по безропотно и сервилно е отношението, толкова по-високи са цените на природния газ, толкова по-неравноправни са икономическите и търговския условия по договори и проекти. Единственият вариант за нетен финансов позитив са т.н. страни замразени конфликти или “васали” – които нямат самостоятелен статут и напълно зависят от финансовите субсидии на Москва за своето съществуване. Но при това има две условия и едно следствие – условията са отказ от самостоятелна политика и второ, копиране на модела на управление от “центъра” и следствието, че ако Москва дава в едно направление, винаги взема двойно повече в друго. Все пак Путин не е Брежнев, той стои начело на корпорацията “Кремъл”, а акционерите и са безмилостни по отношение на печалбите си.
Много силно бих посъветвал господин Рогозин да се съсредоточи върху вота на капитала за политиката на Русия в последно време, защото тези санкции са много по-страшни от наложената му забрана да посещава страните от ЕС и САЩ.
По данни на ЕЦБ от началото на украинската криза страната са напуснали над 160 милиарда евро (!?). Рускатата Централна Банка излезна със своя версия – 51 милиарда долара. Вие на чии математически способности вярвате?
И това е само началото…
* Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия.
