Снощи правителството падна. Не, не бъркате. През нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. правителството на Пламен Орешарски падна. Преди това се обзаложих с един приятел, че това ще се случи и сега съм длъжен да защитя „прогнозата“ си.
Всъщност историята прилича на онзи стар виц, при който самурай казва, че може да отреже главата на свой приятел с един замах. Замахва… и нищо. Приятелят му се смее и вика: „Не успя.“ А нашият човек отвръща: „Така ли? Я кимни!“
Сабленият удар на софийската улица беше нанесен снощи. Независимо как ще я наричаме – дали гражданско общество, дали интернет-лумпени, дали красивите, умните и богатите от жълтите плочки – софийската улица е била, е и ще продължава да бъде активен участник в българската политика. Тя, а не аритметичният сбор на тази и онази партия слагат и свалят правителствата на България. Тя, а не парламентарните или президентски избори обръщат ефективно хода на историята. Софийската улица е българската агора, а парламентът на жълтите плочки е легитимен само тогава, когато улицата си почива.
А като говорим за почивка – замислете се. Сега сме в края на юли. Температурите са високи, беломорският бриз подухва примамливо и носи със себе си ухание на море, пясък и добре изстудено узо. Всъщност София не е в София. Тя е на Ситония, Касандра и Тасос, в Созопол, Варвара и Синеморец. София в момента е на море, точно така, както социалистите очакваха да се случи през последните 40 дена.
И все пак, в София ротационно се въртят неколцина, само няколко хиляди души, които за десет часа поставиха столетницата на колене и накараха депутатите и министрите й да се въртят като плъхове в капан около жълтата сграда на жълтите павета. Оказа се, че в най- неподходящия момент, в момента, който Орешарски, Станишев и сие отдавна чакаха, улицата доминира над тях, смее им се и ги унижава.
Какво, при това положение предстои оттук нататък и защо твърдя, че самурайският меч вече е свършил своята работа и остава само червените да кимнат? Предстои анализ. Днес, утре или в другиден, социалистическите влъхви ще се съберат на Позитано 20 за да умуват какво се е случило. И ще стигнат до неизбежното заключение, че е по-добре да си ходят. Защото вече, това за тях наистина е по-малкото зло.
Нека само си представим, че в упорството си да стоят в министерските кресла, тези хора оцелеят до есента. Когато хората се приберат от морето, скандалите се подновят с всички сили, синдикатите се включат волю-неволю в протестите. Нека си представим, че към кроткия естетски флашмоб се присъединят стачкуващи учители, миньори, лекари, таксиметрови шофьори и пр. И че неусетно от 10 – 20 хиляди, протестиращите набъбнат на 50 или 60.
А сега, нека си представим началото на януари. Минала е Коледа, хората са изхарчили за подаръци и пуйки целите си заплати и изведнъж им идват сметките за тока. Намален, както обеща правителството с цели 5%. Усещате ли, как изведнъж, сред подиграваната днес компания на умните, красивите и богатите, с псувни и ругатни се появят и хората, които едва свързват двата края… Протестът отново набъбва. И вече никой не иска да чуе, че не трябва да троши прозорци, да пали коли и да бие депутати…
Дори вие да не го усещате, в БСП го усещат с кожата си. Защото са леви и имат инстинкти за „вековната злоба на роба, този гибелен гняв величав“. Вашият мамещ беломорски бриз, за старите комунистически влъхви е леденият дъх на приближаващото цунами.
Точно затова кабинетът вече падна. Главата беше отделена от тялото и остава само да бъде търкулната. Случи се снощи, на 23 срещу 24 юли 2013 г. Който бил – бил.
От livenews.bg
