НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Сабленият удар на софийската улица

Време за четене: 3 мин.

Снощи правителството падна. Не, не бъркате. През нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. правителството на Пламен Орешарски падна. Преди това се обзаложих с един приятел, че това ще се случи и сега съм длъжен да защитя „прогнозата“ си.

Всъщност историята прилича на онзи стар виц, при който самурай казва, че може да отреже главата на свой приятел с един замах. Замахва… и нищо. Приятелят му се смее и вика: „Не успя.“ А нашият човек отвръща: „Така ли? Я кимни!“

Сабленият удар на софийската улица беше нанесен снощи. Независимо как ще я наричаме – дали гражданско общество, дали интернет-лумпени, дали красивите, умните и богатите от жълтите плочки – софийската улица е била, е и ще продължава да бъде активен участник в българската политика. Тя, а не аритметичният сбор на тази и онази партия слагат и свалят правителствата на България. Тя, а не парламентарните или президентски избори обръщат ефективно хода на историята. Софийската улица е българската агора, а парламентът на жълтите плочки е легитимен само тогава, когато улицата си почива.

А като говорим за почивка – замислете се. Сега сме в края на юли. Температурите са високи, беломорският бриз подухва примамливо и носи със себе си ухание на море, пясък и добре изстудено узо. Всъщност София не е в София. Тя е на Ситония, Касандра и Тасос, в Созопол, Варвара и Синеморец. София в момента е на море, точно така, както социалистите очакваха да се случи през последните 40 дена.

И все пак, в София ротационно се въртят неколцина, само няколко хиляди души, които за десет часа поставиха столетницата на колене и накараха депутатите и министрите й да се въртят като плъхове в капан около жълтата сграда на жълтите павета. Оказа се, че в най- неподходящия момент, в момента, който Орешарски, Станишев и сие отдавна чакаха, улицата доминира над тях, смее им се и ги унижава.

Какво, при това положение предстои оттук нататък и защо твърдя, че самурайският меч вече е свършил своята работа и остава само червените да кимнат? Предстои анализ. Днес, утре или в другиден, социалистическите влъхви ще се съберат на Позитано 20 за да умуват какво се е случило. И ще стигнат до неизбежното заключение, че е по-добре да си ходят. Защото вече, това за тях наистина е по-малкото зло.

Нека само си представим, че в упорството си да стоят в министерските кресла, тези хора оцелеят до есента. Когато хората се приберат от морето, скандалите се подновят с всички сили, синдикатите се включат волю-неволю в протестите. Нека си представим, че към кроткия естетски флашмоб се присъединят стачкуващи учители, миньори, лекари, таксиметрови шофьори и пр. И че неусетно от 10 – 20 хиляди, протестиращите набъбнат на 50 или 60.

А сега, нека си представим началото на януари. Минала е Коледа, хората са изхарчили за подаръци и пуйки целите си заплати и изведнъж им идват сметките за тока. Намален, както обеща правителството с цели 5%. Усещате ли, как изведнъж, сред подиграваната днес компания на умните, красивите и богатите, с псувни и ругатни се появят и хората, които едва свързват двата края… Протестът отново набъбва. И вече никой не иска да чуе, че не трябва да троши прозорци, да пали коли и да бие депутати…

Дори вие да не го усещате, в БСП го усещат с кожата си. Защото са леви и имат инстинкти за „вековната злоба на роба, този гибелен гняв величав“. Вашият мамещ беломорски бриз, за старите комунистически влъхви е леденият дъх на приближаващото цунами.

Точно затова кабинетът вече падна. Главата беше отделена от тялото и остава само да бъде търкулната. Случи се снощи, на 23 срещу 24 юли 2013 г. Който бил – бил.

От livenews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!