fbpx

НОВО

Посяга ли Демократична България към “престола” на ДПС?

Aнализ на случващото се през последната седмица. Една тезите, които си заслужават допълнителна дискусия е, че Демократична България, чрез поведението на Христо Иванов през последните седмици, посяга към “престола” на ДПС на балансьор в българската политика. Ако успее...

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Сабленият удар на софийската улица

Време за четене: 3 мин.

Снощи правителството падна. Не, не бъркате. През нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. правителството на Пламен Орешарски падна. Преди това се обзаложих с един приятел, че това ще се случи и сега съм длъжен да защитя „прогнозата“ си.

Всъщност историята прилича на онзи стар виц, при който самурай казва, че може да отреже главата на свой приятел с един замах. Замахва… и нищо. Приятелят му се смее и вика: „Не успя.“ А нашият човек отвръща: „Така ли? Я кимни!“

Сабленият удар на софийската улица беше нанесен снощи. Независимо как ще я наричаме – дали гражданско общество, дали интернет-лумпени, дали красивите, умните и богатите от жълтите плочки – софийската улица е била, е и ще продължава да бъде активен участник в българската политика. Тя, а не аритметичният сбор на тази и онази партия слагат и свалят правителствата на България. Тя, а не парламентарните или президентски избори обръщат ефективно хода на историята. Софийската улица е българската агора, а парламентът на жълтите плочки е легитимен само тогава, когато улицата си почива.

А като говорим за почивка – замислете се. Сега сме в края на юли. Температурите са високи, беломорският бриз подухва примамливо и носи със себе си ухание на море, пясък и добре изстудено узо. Всъщност София не е в София. Тя е на Ситония, Касандра и Тасос, в Созопол, Варвара и Синеморец. София в момента е на море, точно така, както социалистите очакваха да се случи през последните 40 дена.

И все пак, в София ротационно се въртят неколцина, само няколко хиляди души, които за десет часа поставиха столетницата на колене и накараха депутатите и министрите й да се въртят като плъхове в капан около жълтата сграда на жълтите павета. Оказа се, че в най- неподходящия момент, в момента, който Орешарски, Станишев и сие отдавна чакаха, улицата доминира над тях, смее им се и ги унижава.

Какво, при това положение предстои оттук нататък и защо твърдя, че самурайският меч вече е свършил своята работа и остава само червените да кимнат? Предстои анализ. Днес, утре или в другиден, социалистическите влъхви ще се съберат на Позитано 20 за да умуват какво се е случило. И ще стигнат до неизбежното заключение, че е по-добре да си ходят. Защото вече, това за тях наистина е по-малкото зло.

Нека само си представим, че в упорството си да стоят в министерските кресла, тези хора оцелеят до есента. Когато хората се приберат от морето, скандалите се подновят с всички сили, синдикатите се включат волю-неволю в протестите. Нека си представим, че към кроткия естетски флашмоб се присъединят стачкуващи учители, миньори, лекари, таксиметрови шофьори и пр. И че неусетно от 10 – 20 хиляди, протестиращите набъбнат на 50 или 60.

А сега, нека си представим началото на януари. Минала е Коледа, хората са изхарчили за подаръци и пуйки целите си заплати и изведнъж им идват сметките за тока. Намален, както обеща правителството с цели 5%. Усещате ли, как изведнъж, сред подиграваната днес компания на умните, красивите и богатите, с псувни и ругатни се появят и хората, които едва свързват двата края… Протестът отново набъбва. И вече никой не иска да чуе, че не трябва да троши прозорци, да пали коли и да бие депутати…

Дори вие да не го усещате, в БСП го усещат с кожата си. Защото са леви и имат инстинкти за „вековната злоба на роба, този гибелен гняв величав“. Вашият мамещ беломорски бриз, за старите комунистически влъхви е леденият дъх на приближаващото цунами.

Точно затова кабинетът вече падна. Главата беше отделена от тялото и остава само да бъде търкулната. Случи се снощи, на 23 срещу 24 юли 2013 г. Който бил – бил.

От livenews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ