Правото на самозащита в България

Събота, 3 март, национален празник. Хората се събират заедно със семейства и приятели или спорят за политика. След краткия последен удар на зимата температурите рязко се вдигат и виждаме слънце, от което настроението рязко се покачва. И точно в тази идилична картинка научаваме за един крайно несправедлив и жесток случай, който шокира България.

Става дума за опита за кражба с взлом, завършил с един ранен и един убит в Пловдив.

Двама мъже, свикнали да изкарват хляба си с най-нечестната професия на света искат да оберат дома на млад лекар, съпруг и баща на две деца. И по време на обира цялото семейство е вътре в дома. Единият от крадците ранява с нож д-р Иван Димитров, който е принуден да защитава от злодеите своя живот, живота на любимата си  и на двете си малки деца. Благодарение на своя героизъм в тази ситуация, той успява да надвие престъпниците, да простреля единия и да ги прогони, защитавайки живота и здравето на най-важните хора в света си.

И след като му се е наложило да изтърпи целия ужас на тази ситуация, на лекаря от историята му се налага да бъде арестуван и съден за убийство. Подобно отношение на държавата и обществото е крайно несправедливо. Ние, мъжете, по природа сме пазителите на семейството си от подобни опасности. Ние носим отговорност за здравето на нашите близки в застрашаващи живота ситуации, а настоящият вид на Наказателния кодекс на Република България не осигурява нужната правна рамка, която да ни защитава в такива ситуации:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 28/82 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Законовата рамка, както и съдебната практика обаче водят до огромна несправедливост и се стига до ситуацията в момента, при която защитилият своя живот, семейство и дом човек бива съден и има реална възможност да влезе в затвора. Законодателят умишлено е направил този текст неясен. „Съответства на заплахата“ ще рече да не убиваш някого, който е дошъл с идеята, да речем, да ти отреже крака.

Неизбежната отбрана днес се определя от съвременната наказателно-правна теория като „оправдателна“ защита.

Нейният принцип е, че е оправдано да се отблъсне непосредствено противоправно нападение спрямо себе си или спрямо другиго (остатък от комунистическата правна доктрина са вметките за държавния или обществен интерес) чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. За разлика от „извинителната“ защита, каквато е, например, невменяемостта, когато деянието, причинило вреда, е укоримо, но ние като общество го „извиняваме“, защото деецът е действал без да съзнава какво прави поради психично разстройство.

Исторически, неизбежната отбрана черпи основание от няколко морални принципа:

  • естествената предразположеност на човека да причини вместо да претърпи вреда, когато е нападнат;
  • предпочитанието към по-малката от двете злини в хода на нападението;
  • необходимостта от утвърждаване във всеки момент на обществения ред като безусловно благо;
  • необходимостта от безусловно отстояване на собствената автономия.

Последният принцип е най-стар и най-ерозирал в нашето общество, заради годините марксистко философско влияние върху правоприемането и правоприлагането в България. Принципът бива формулиран от английския философ Джон Лок с неговата теория за агресора като създаващ ситуация на война, състояние, при което той сам се поставя извън закона и, следователно, може напълно легитимно да му бъде причинена всякаква вреда, включително да бъде убит, при което няма никаква необходимост от преценка на съразмерността на употребената за това сила и причинените чрез нея вреди.

Този принцип заляга в правната система на страни като Великобритания и САЩ и спомага за създаването на проспериращи и справедливи общества, в които човек може да разчита едновременно на държавата и на себе си, за да защити своя живот, живота на близките си и своята частна собственост. В България днес тази обществена нагласа сякаш също е масова и съвпада с мисленето на мнозинството от българите, които искат, но не могат адекватно да защитават себе си, без после да бъдат съдени и дамгосани като престъпници.

Ако искаме да имаме справедливо общество, ние трябва да поискаме и да извоюваме няколко неща – разширяване на института за неизбежна самоотбрана до нивото му в САЩ с т.нар. stand your ground – възможността да се защитиш с всички средства при опасност за живота или имуществото си, както и пълноценна и адекватна реформа в МВР, която да доведе до намаляване на огромната битова престъпност в страната.

А в този конкретен случай, моето мнение е, че обществото трябва твърдо да застане зад д-р Иван Димитров от Пловдив и да дадем цялата материална и морална подкрепа, от която той и семейството му имат нужда в този тежък за тях момент.

Защото и на теб може да се случи.

Защото всички имаме дълг към хората, които обичаме и трябва да имаме възможността да ги защитим от злодеятели.


Оригинална публикация – “Война и Мир”

Споделете:
Георги Драганов
Георги Драганов

Завършил Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил като учител и журналист, в момента работи в съвсем друга сфера. Политически се определя като либертарианец. Никога не е членувал в партии, но се интересува активно от гражданското общество.