Спете спокойно: Не „изяждаме планетата“!

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Днес, 2 август 2017г., медиите по цял свят обявяват поредния годишен Ден на прекаляването или Ден на екологичния дълг (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден, разбира се, настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Всички ще умрем!“.

Без да навлизам в технически подробности, ще се опитам ясно да покажа просто логическо несъответствие в резултатите, което ме кара да се съмнявам в цялата концепция. Долу виждате как Global Footprint Network представя крайния резултат от изчисленията си на собствения си уебсайт.

[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/GlobalFootprintNetwork20171.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Графиката се основава на две криви. Зелената показва т. нар. „биологичен капацитет“ или (накратко казано) ресурсите, които природата на Земята е в състояние да предостави на човечеството за една година. Той се сравнява с лихвите, които генерира капиталът в една банка за една година. Червената крива показва т. нар. „екологичен отпечатък“ или ресурсите, които човечеството усвоява от планетата за една година. Двете криви се пресичат около 1970 г. и  според изследователите оттогава екологичният отпечатък надхвърля биологичния капацитет, тоест лихвите не ни стигат и „човечеството изяжда от природния капитал на Земята“. През 2013 г. (последната, за която има пълни данни към средата на 2017 г.) разликата между тях вече достига 70%, тоест „използваме 1.7 планети годишно“.

Ако приемем, че „го изяждаме“, то от 1970 г. насам природният капитал на планетата би трябвало да намалява. Следователно, годишните лихви или биологичният й капацитет също би трябвало да намаляват. Само че зелената крива на графиката не само не слиза надолу, а даже продължава да расте – за 50 г. наблюдаваме 30% ръст. Това изобщо не се връзва с елементарната логика и посланията на медиите. Но всъщност е вярно, защото планетата наистина става все по-зелена и по-способна да ни предоставя ресурси за увеличаване на благоденствието на цялото човечество. Очевидно в изчисленията на червената линия има сериозни грешки, но няма да навлизам в методологически обяснения за тях. Иронията е, че в опитите си да покажат колко зле е положението, Global Footprint Network и участниците в тази мрежа всъщност онагледяват обратното! Цялата концепция за „планетарните граници“, тоест че човечеството разполага с крайно количество ресурси на Земята, всъщност е дълбоко погрешна. Това e един от най-устойчивите митове за „устойчивото развитие“.

Така че, спете спокойно и Честита Нова най-зелена 2017!

[/et_pb_text][et_pb_button _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в Sustainability.bg” button_url=”https://www.sustainability.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.