НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Слави Трифонов като огледалото на Прехода

Започвам с важното уточнение, че съм последният човек, който би тръгнал да защитава политики тип „няма ляво-няма дясно“ и в тази връзка потенциален гласоподавател на партия „Няма Такава Държава“.

Ключовата дума тук, обаче, е „политика“. Защото около гологлавия шоумен (excusez moi за журналистическото клише) се говори за всичко друго, но не и за политика. В навечерието на 30-годишнината от началото на прехода, аналогията, която можем да направим е повече от очевидна. Защото и през тези тридесет години говорим за всякакви конюнктурни проблеми, но рядко за реална политика.

Звездата на Трифонов изгря малко след падането на комунизма, точно както на повечето хора в активна възраст днес.

След това сваляше Виденов – точно както мнозинството от българските граждани. Защото всички помним студа на протестите, независимо дали сме били още деца, младежи или възрастни.

Последва рязко намразване на Иван Костов – точно както мнозинството (за съжаление) от българските граждани. За разлика от тях, той поне имаше по-персонални причини. А дали действително е мнозинството (отново – за съжаление) е социологически доказан факт.

Междувременно в тези времена се появиха и слухове за връзки с подземния свят – но тези, които бяхме съзнателни по тези времена помним какви бяха и че рядко можеше да се намери някого без такива. Независимо дали са верни или не.

В следващите години както повечето българи и той повярва на Симеон Сакскобурготски. И точно толкова бързо го разлюби. Точно както…знаете какво следва.

В тези времена, мутренски или не, бедни или да, българите имахме ясна и дефинирана цел и по-важното, като следствие – надежда и посока. След като ги постигнахме – влизането в НАТО и ЕС и ние, точно като Трифонов загубихме фокус – „и сега какво?“.

Нека да отдадем това, което се дължи – защото навсякъде по света, ако си приблизително 30 години в ефир заслужаваш поне капка уважение. Повечето време – дори лидер по рейтинг.

Ако си способен да напълниш стадион „Васил Левски“ след тях – също.

Дребнобуржоазната атака относно чалгата, обикновено се води от редовни посетители в (кажете-някое-чалга-заведение) и възхищаващи се в „социалните послания в музиката на Азис“, така че подобна парвенющина едва ли може да бъде вземана насериозно. Особено забавен беше воят на фейсбук инфлуенсърите и либералните медии относно „лошия старт“ на телевизия 7/8, което беше опровергано само ден по-късно от данни за около милион и половина зрители.

Изключително неприятен синдром, особено сред ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ е остракирането и отричането на всичко, свързано с дадена личност, само на базата на един фактор. Това определено е симптом на фанатизирана секта, но срещу Слави Трифонов се обявяват далеч не само те – а абсолютно всички от политическия спектър. На първо място ГЕРБ и БСП, поради застрашеното им лидерско политическо място. На второ патриотичните формации, поради естественото навлизане в тяхното пространство.

„Няма такава държава“ може да бъде критикувана политически – с политически аргументи. Този дебат отсъства от българската сцена като цяло, а сме свикнали да се фокусираме върху дребнотемията. И така 30 години.

И заради това Слави Трифонов е огледалото на българския преход – малко чалга, малко рап, малко рок, малко етно, с разделящо минало, с уморено настояще и неясно бъдеще. Точно като целия ни народ през последните тридесет години.

 

Слави – „Политикът на Шрьодингер“

В политиката на България в момента витае един „призрак“: призракът на политическата партия на Слави Трифонов. Обсъжда се каква ще бъде тя, с кого ще се коалира, колко ще вземе на избори. Всички са притаили дъх, особено в партийните централи, и от всякъде се носят слухове, понякога граничещи с конспиративното. В повечето случаи този разговор се свежда до чисто партийното и конюнктурното – кого би подкрепил и кому опонирал, евентуално, бъдещият политически проект на Слави. Аз ще направя нещо различно – ще заема позиция от напълно теоретична и идеологична гледна точка. Не срещу Слави, или дори партията му, а срещу нещо, което ме притеснява, че може да е част от бъдещия му проект. А именно тежката липса на ясна и отчетлива идеология в българските политически субекти, партии и политици.

Обликът на Слави като бъдещ политик, и на неговата партия, към момента изглежда тъкмо обратното на това, което аз вярвам, че трябва да се превърне в норма в българската политика. Този облик за сега изглежда по-скоро деидеологизиран, популистки и олицетворяващ антисистемност, отколкото нещо, което да заема ясна и смела позиция на политическия компас. Ако някой ви попита като какъв виждате политика Слави Трифонов и неговата партия, какво ще му отговорите? Националист – Глобалист? Евроатлантик – Евразиец? Прогресист – Консерватор? Религиозен – Антирелигиозен? За еврото – против еврото? Про-пазарен – социалистически?

Имаме ли към момента дори беглата представа в коя насока по тези основни разделителни линии ще се развие неговия проект? Аз поне нямам, а смея да твърдя, че следя от близо както личността на Трифонов, така и последните развития около проекта му. Ако до момента не съм получил отговор на тези фундаментални въпроси, това ме кара да получавам една „червена лампичка“ в главата. Предупреждение да не си давам подкрепата за нещо, чиито идеологичен, геополитически, икономически и социален курс не мога да предвидя. След като не мога да го предвидя то това значи, че би било крайно рисковано за всеки човек със силни позиции по фундаменталните политически въпроси да застава на позицията „За“ Слави Трифонов в политиката. По простата причина, че утре може да се окаже, че това ще ви вкара в позицията да се обяснявате защо подкрепяте проект и политик, който е заел крайно противоположна за вашите идеи и твърдения страна. Аз решавам да напиша този текст сега, с който не подкрепям текущия проект на Слави Трифонов преди да съм видял ясно заети позиции по основните идеологични и политически раздвоения, тъкмо за да не ми се налага в бъдеще да оправдавам подобно действие.

Всичко това, разбира се, би могло да се промени на даден етап. Утре Слави би могъл да излезе с ярки, категорични и добре обосновани позиции по основните теми в политиката и идеологията. Това би улеснило избора на всеки от нас, но тук идва въпроса дали изобщо има причина да очакваме нещо подобно. Немалко партии и политици в модерната история на Европа са избирали да не правят подобно нещо, а да изграждат себе си изцяло върху амплоато на анти-статуквото и изпразнената от съдържание демагогия. Аз се надявам искрено това да не се случи с проекта на Трифонов, тъй като то само би допринесло за вече наболялата липса на ясни идеологически граници в българската политика. Следователно към момента политическият проект на Слави е в ситуацията на нещо като „Котката на Шрьодингер“ – едновременно съдържащ идеология и смисъл, както и изпразнен от такава популизъм. До момента, в който „кутията“ се отвори и разберем кое от двете „състояния на котката“ е валидно. За мен най-далновидната позиция на човек, преди това отваряне, е да не подкрепя сляпо нещо, което може да се окаже както напълно отговарящо на неговите възгледи и идеи, така и тъкмо обратното.

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на дясната платформа "Консерваторъ". Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Кристиян Шкварек

Кристиян Шкварек

колумнист

Следва “История” в Ковънтри, Англия, както и “Европеистика и политика” в Католическият университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания, публичен говорител на Европейските Консерватори и Реформисти (ЕКР).

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!