fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Слави Трифонов като огледалото на Прехода

Започвам с важното уточнение, че съм последният човек, който би тръгнал да защитава политики тип „няма ляво-няма дясно“ и в тази връзка потенциален гласоподавател на партия „Няма Такава Държава“.

Ключовата дума тук, обаче, е „политика“. Защото около гологлавия шоумен (excusez moi за журналистическото клише) се говори за всичко друго, но не и за политика. В навечерието на 30-годишнината от началото на прехода, аналогията, която можем да направим е повече от очевидна. Защото и през тези тридесет години говорим за всякакви конюнктурни проблеми, но рядко за реална политика.

Звездата на Трифонов изгря малко след падането на комунизма, точно както на повечето хора в активна възраст днес.

След това сваляше Виденов – точно както мнозинството от българските граждани. Защото всички помним студа на протестите, независимо дали сме били още деца, младежи или възрастни.

Последва рязко намразване на Иван Костов – точно както мнозинството (за съжаление) от българските граждани. За разлика от тях, той поне имаше по-персонални причини. А дали действително е мнозинството (отново – за съжаление) е социологически доказан факт.

Междувременно в тези времена се появиха и слухове за връзки с подземния свят – но тези, които бяхме съзнателни по тези времена помним какви бяха и че рядко можеше да се намери някого без такива. Независимо дали са верни или не.

В следващите години както повечето българи и той повярва на Симеон Сакскобурготски. И точно толкова бързо го разлюби. Точно както…знаете какво следва.

В тези времена, мутренски или не, бедни или да, българите имахме ясна и дефинирана цел и по-важното, като следствие – надежда и посока. След като ги постигнахме – влизането в НАТО и ЕС и ние, точно като Трифонов загубихме фокус – „и сега какво?“.

Нека да отдадем това, което се дължи – защото навсякъде по света, ако си приблизително 30 години в ефир заслужаваш поне капка уважение. Повечето време – дори лидер по рейтинг.

Ако си способен да напълниш стадион „Васил Левски“ след тях – също.

Дребнобуржоазната атака относно чалгата, обикновено се води от редовни посетители в (кажете-някое-чалга-заведение) и възхищаващи се в „социалните послания в музиката на Азис“, така че подобна парвенющина едва ли може да бъде вземана насериозно. Особено забавен беше воят на фейсбук инфлуенсърите и либералните медии относно „лошия старт“ на телевизия 7/8, което беше опровергано само ден по-късно от данни за около милион и половина зрители.

Изключително неприятен синдром, особено сред ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ е остракирането и отричането на всичко, свързано с дадена личност, само на базата на един фактор. Това определено е симптом на фанатизирана секта, но срещу Слави Трифонов се обявяват далеч не само те – а абсолютно всички от политическия спектър. На първо място ГЕРБ и БСП, поради застрашеното им лидерско политическо място. На второ патриотичните формации, поради естественото навлизане в тяхното пространство.

„Няма такава държава“ може да бъде критикувана политически – с политически аргументи. Този дебат отсъства от българската сцена като цяло, а сме свикнали да се фокусираме върху дребнотемията. И така 30 години.

И заради това Слави Трифонов е огледалото на българския преход – малко чалга, малко рап, малко рок, малко етно, с разделящо минало, с уморено настояще и неясно бъдеще. Точно като целия ни народ през последните тридесет години.

 

Слави – „Политикът на Шрьодингер“

В политиката на България в момента витае един „призрак“: призракът на политическата партия на Слави Трифонов. Обсъжда се каква ще бъде тя, с кого ще се коалира, колко ще вземе на избори. Всички са притаили дъх, особено в партийните централи, и от всякъде се носят слухове, понякога граничещи с конспиративното. В повечето случаи този разговор се свежда до чисто партийното и конюнктурното – кого би подкрепил и кому опонирал, евентуално, бъдещият политически проект на Слави. Аз ще направя нещо различно – ще заема позиция от напълно теоретична и идеологична гледна точка. Не срещу Слави, или дори партията му, а срещу нещо, което ме притеснява, че може да е част от бъдещия му проект. А именно тежката липса на ясна и отчетлива идеология в българските политически субекти, партии и политици.

Обликът на Слави като бъдещ политик, и на неговата партия, към момента изглежда тъкмо обратното на това, което аз вярвам, че трябва да се превърне в норма в българската политика. Този облик за сега изглежда по-скоро деидеологизиран, популистки и олицетворяващ антисистемност, отколкото нещо, което да заема ясна и смела позиция на политическия компас. Ако някой ви попита като какъв виждате политика Слави Трифонов и неговата партия, какво ще му отговорите? Националист – Глобалист? Евроатлантик – Евразиец? Прогресист – Консерватор? Религиозен – Антирелигиозен? За еврото – против еврото? Про-пазарен – социалистически?

Имаме ли към момента дори беглата представа в коя насока по тези основни разделителни линии ще се развие неговия проект? Аз поне нямам, а смея да твърдя, че следя от близо както личността на Трифонов, така и последните развития около проекта му. Ако до момента не съм получил отговор на тези фундаментални въпроси, това ме кара да получавам една „червена лампичка“ в главата. Предупреждение да не си давам подкрепата за нещо, чиито идеологичен, геополитически, икономически и социален курс не мога да предвидя. След като не мога да го предвидя то това значи, че би било крайно рисковано за всеки човек със силни позиции по фундаменталните политически въпроси да застава на позицията „За“ Слави Трифонов в политиката. По простата причина, че утре може да се окаже, че това ще ви вкара в позицията да се обяснявате защо подкрепяте проект и политик, който е заел крайно противоположна за вашите идеи и твърдения страна. Аз решавам да напиша този текст сега, с който не подкрепям текущия проект на Слави Трифонов преди да съм видял ясно заети позиции по основните идеологични и политически раздвоения, тъкмо за да не ми се налага в бъдеще да оправдавам подобно действие.

Всичко това, разбира се, би могло да се промени на даден етап. Утре Слави би могъл да излезе с ярки, категорични и добре обосновани позиции по основните теми в политиката и идеологията. Това би улеснило избора на всеки от нас, но тук идва въпроса дали изобщо има причина да очакваме нещо подобно. Немалко партии и политици в модерната история на Европа са избирали да не правят подобно нещо, а да изграждат себе си изцяло върху амплоато на анти-статуквото и изпразнената от съдържание демагогия. Аз се надявам искрено това да не се случи с проекта на Трифонов, тъй като то само би допринесло за вече наболялата липса на ясни идеологически граници в българската политика. Следователно към момента политическият проект на Слави е в ситуацията на нещо като „Котката на Шрьодингер“ – едновременно съдържащ идеология и смисъл, както и изпразнен от такава популизъм. До момента, в който „кутията“ се отвори и разберем кое от двете „състояния на котката“ е валидно. За мен най-далновидната позиция на човек, преди това отваряне, е да не подкрепя сляпо нещо, което може да се окаже както напълно отговарящо на неговите възгледи и идеи, така и тъкмо обратното.

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на дясната платформа "Консерваторъ". Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Кристиян Шкварек

Кристиян Шкварек

колумнист

Следва “История” в Ковънтри, Англия, както и “Европеистика и политика” в Католическият университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания, публичен говорител на Европейските Консерватори и Реформисти (ЕКР).

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!