НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

„За“ или „Против“ избора на Доналд Туск?

Време за четене: 8 мин.

Европейският Доналд

Николай Облаков

 

Избирането на Доналд Туск за лидер на Европейската народна партия протече в най-добрите традиции на използването на „демократичен“ в абревиатури като КНДР – единствен кандидат и 93% подкрепа. Ако използваме цитат от Тодор Живков – „Само гледайте да не ги изкарате повече от 100%“. Въпреки това в България не последваха масови протести от по стотина човека, коленичене, кланяне или каквито и да е други „флашмобове“ или „арт-перформанси“.

Извън кръга на шегата да видим защо изборът на Доналд Туск може всъщност да е добър. Да започнем с…България. Оказва се, че новият лидер на ЕНП е универсално обичан в България – като започнем с ГЕРБ, СДС и ДСБ, членовете на ЕНП от България (плюс двамата човека от ДБГ). Освен това, ние имаме способността да се впечатляваме за дълго от елементарни жестове. Един такъв беше рецитирането на „Отечество любезно, как хубаво си ти“ при началото на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз миналата година. Така че, дори народонаселението поне уважава Туск.

Извън елементарния популизъм, очевидното е, че управляващата партия в България е член на ЕНП, а ЕНП (условно казано) е управляващата партия в ЕС с всички произтичащи от това предимства. Допълнителен бонус е това, че Мария Габриел стана вицепрезидент на ЕНП в екипа на Туск. Доколкото е възможно в безкрайно бавната и скучна паневропейска политика, това определено може да бъде отчетено като частично увеличение на влиянието на страната в нея.

За ужас на друга партия член на ЕНП от България, чийто представител в ЕП – Радан Кънев изпадна в див възторг от избора на Доналд Туск, (вероятно без все още да го осъзнава) това почти сигурно означава, че страната ни няма да последва изолацията и „ловът на вещици“, на когото е подложена Унгария и Виктор Орбан.

Темата за унгарския премиер е неизбежна – и най-големият проблем за решаване пред Доналд Туск. Мнозина подценяват Виктор Орбан и неговата тежест в европейската политика на базата на неголямата абсолютна бройка евродепутати от страната, и цялостната големина на Унгария. Стойността на Орбан, обаче, е далеч по-голяма – и тя е чисто символна, дори може да се определи като вододел – накъде ще тръгне ЕНП – наляво или надясно.

Нека направим важното уточнение – ЕНП в момента може да бъде определена като „дясна“ или „консервативна“ само ако я сравняваме с ПЕС, Групата на Макрон или Зелените. В класически политически смисъл народната партия е точно такава – народняшка. Аналогията с ГЕРБ в България е повече от очевидна. Още по-очевидна е тази с ХДС/ХСС в Германия, където в момента управлява поредната нечестива коалиция. Новоизлюпената „християндемокрация“ на Туск, който винаги е бил в либерални коалиции и среда изглежда куха.

Двата варианта пред Туск са ситуация win-win – не за ЕНП, но за европейската политика.

Вариант Едно: Помирение

Този вариант всъщност минава през поне частично помирение между Туск и Орбан и приемане част от реториката на унгареца по отношение на миграцията например и по овладяване на НПО сектора, който заплашва да подмени изцяло демократичната система в западния свят. Втвърдяване позицията спрямо зелените и макроновските икономически идеи също е задължителна, ако Туск реши да поеме по този път. Поради широката коалиция в ЕП, това изглежда още по-малко вероятно. Още по-невъзможно е с оглед, че това минава и през частично помирение с полското правителство, срещу което Доналд Туск е повел личен кръстоносен поход.

Вариант Две: Акселерация

При този вариант имаме все по-голямо задълбаване в размиването на ЕНП и превръщайки я в нещо, което буквално не може да се различи от ПЕС, либералите и Зелените. Първите индикации за това са налице, разбира се. По-какъв начин това може да бъде положително, ще попитате? Само по един – акселерация. Колкото по-бързо се разбере, че ЕНП има малко общо с дясното, консерватизма или християндемокрацията толкова по-добре. Нека маските паднат и не се лъжем, а коалицията, управляваща в момента Европа, просто да се слее в една партия, която да отделя не 20%, а 50% за борба с вятърни мелници (или по-скоро За вятърни мелници).

Естествен политически процес – ниша и алтернатива винаги ще се намери, когато тези в центъра не се различават по абсолютно нищо.

Заради това никой (освен самата ЕНП) няма да загуби от Доналд Туск – или Европейската народна партия ще дефинира политическата си посока или ще бъде подменена. Също както Туск или ще остане в историята като отделна глава или само като бележка под линия.

Накъде ще бъде, Доналд?

Изборът на Доналд Туск е върха на „демократичното“ лицемерие

Кристиян Шкварек

 

Тази седмица Европейската народна партия „избра“ за свой лидер единствения кандидат – бившия полски премиер и председател на Европейския съвет Доналд Туск.  Липсата на друг кандидат и получените 93% от гласовете приличаха повече на пленум на КПСС, отколкото на процесите в една демократична система, но това като че ли не попречи на възторжените реакции по случай избирането му от средите на българските членове и симпатизанти на ЕНП. Поради факта, че голяма част от тях са хора, които се кичат с амплоато „демократи“ и борци срещу корупцията, злоупотребите на властта и авторитаризма, въпросният възторг от избора на Туск бе особено лицемерен.

Бившият полски премиер е с доста печално реноме в родната си държава. По време на неговото управление властта се компрометира с редица скандали, вариращи от корупционни и дори „пирамидални“ схеми, до непотизъм и преследване на опозицията. Опитите за цензура на критиците на Туск и неговото правителство достигнаха нива, невиждани от времето на социализма. През 2014-та, например, изтекоха записи на разговори на висшестоящи политици от кабинета на Туск в ресторант, от които записи се чуха признания в държавно субсидиране на медии близки до правителството, в политически чадъри и в непотизъм. Реакцията на Туск на това бе да прати агенти на службите за сигурност да извършат своеобразен „набез“ срещу централата на опозиционната тогава медия „Wprost”, която публикува записите. По-късно същата година скалъпени обвинения бяха повдигнати срещу опозиционните журналистите Томаш Гзела и Ян Павлицки, занимаващи се с отразяването на протестите пред полската версия на ЦИК. Въпросните протести пък започнаха след разкрития за вмешателство от страна на властите в провелите се същата година избори.  

Това не бяха изолирани случаи, а по-скоро нормата в годините на управление на Доналд Туск. Журналисти и опозиционери бяха рутинно подлагани на следене от страна на службите, на внезапни проверки по офисите и домовете им, както и на други форми на сплашване. Извършена бе своеобразна чистка на опозиционно настроени кадри от всички държавни служби, особено държавните медии. Нивата на цензуриране и упражняване на политически натиск в Полша от Доналд Туск би следвало да погнусят всеки български „демократ“, особено онези, които от години тръбят колко пагубно е положението със свободата на словото в България. Вместо това те възторжено огласяват избора на Туск през последните дни, сякаш нямат представа за кого са гласували в Загреб, или чисто и просто не им пука, когато е „от техните“.

Ако цензурата на медиите от страна на Доналд Туск не беше достатъчна, за да покаже колко лицемерно е човек в родната „демократична десница“ да го подкрепя, то корупционните скандали правят картинката наистина абсурдна.  През 2012-та година в Полша избухна най-големият корупционен скандал за страната от 1989-та насам. Amber Gold, компания основана през 2009-та, се оказа „финансова пирамида“, изпрала над 230 милиона долара от парите на своите над 50,000 инвеститори. На светлина излезе информацията, че Доналд Туск е бил информиран за случващото се от шефа на полските вътрешни служби за сигурност, но е отказал да действа. Причината за това, изглежда, е присъствието на сина му във въпросната схема. Михал Туск е бил служител на авиолинии OLT Express, собственост на Amber Gold, което е служило като форма на политически чадър за компанията. Собственикът на финансовата пирамида Amber Gold, Михал П., е записан да казва следното: “Аз съм работодател на сина на премиера. Докато той работи за нас сме недосегаеми.“ И точно така, изглежда, че е било, защото компанията се е измъкнала от разследване повторно, когато Доналд Туск за пореден път е игнорирал сигнал от собствените си служби, този път от комисията за финансов надзор (KNF). 

Тази статия може да продължи доста дълго ако влезнем в детайлите на всички неща, които Доналд Туск върши по време на управлението си. За непотизма и политическите чистки в назначенията му. За корупционните схеми в редица министерства, или финансовите скандали около фирми като Amber Gold. Може би най-много от всичко за тежката политическа цензура и преследване на медии. Можем и да се абстрахираме от годините му като премиер и да погледнем след тях, като председател на Европейския съвет, за какви назначения на подсъдими или заподозрени в корупция личности като Кристин Лагард и Урсула фон дер Лайен Туск съдейства. Ако поотделно нито едно от тези неща не е достатъчно, то със сигурност заедно те показват профила на един дълбоко компрометиран политик, който на всяка крачка и с всяко ново назначение погазва принципите на демокрацията и върховенството на правото. Подобен човек не само, че не е пригоден да заема толкова високи европейски длъжности – той отдавна трябваше да е зад решетките. Това, че тъкмо българските „демократи“ и борци за демокрация и върховенство на правото го подкрепят следва да изпраща ясен сигнал, че въпросните каузи са просто поза. Когато „нашите хора“, като Туск, ги правят – може.

 

 

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.

Кристиян Шкварек

Кристиян Шкварек

колумнист

Следва “История” в Ковънтри, Англия, както и “Европеистика и политика” в Католическият университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания, публичен говорител на Европейските  Консерватори и Реформисти.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!