НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Украйна връща дебата за шистовия газ в България

Време за четене: 4 мин.

Задълбочаващата се криза между Русия и Украйна ще върне в предизборния дневен ред на България болезнения въпрос за шистовия газ.

Мерките за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз и на отделните му държави от Русия изглеждат все по-актуални с натрупването на руски войски около украинската граница и с предупрежденията на Брюксел и Вашингтон, че при по-нататъшна ескалация на кризата, от визови забрани и замразяване на активи на отделни руснаци ще преминат към мащабни търговски санкции. Това би означавало Русия да отвърне с реципрочни мерки.

Когато става дума за Европа и НАТО, най-силните дивизии на руския президент Владимир Путин не са Кантемирската и Таманската, а газовият монопол „Газпром“, който осигурява една трета от доставките в ЕС.

Той не може да се лиши от най-доходоносния си пазар – на 505-те милиона европейци. Но може да се опита за използва слабите звена в него, за да вбие клин между европейските партньори, да разколебае единството и решимостта им.

България например, която зависи почти 100 процента от руските доставки, има микроскопичен дял в общия им обем, но равен глас с другите страни, що се отнася до налагането и поддържането на санкции. То изисква единодушие. Ние, Гърция, Кипър, Италия, Словакия сме много по-лесни за поставяне на колене да речем от Великобритания, Франция, Испания, които зависят в малка или в никаква степен от „Газпром“.

Затова въпросът за разнообразяването на енергийните източници на Европа и нейната енергийна независимост от Русия стана централен на днешната среща на върха ЕС-САЩ в Брюксел.

Америка вече е напълно енергийно независима от каквито и да са външни доставчици. Тя дължи това на шистовия газ, една бурно развила се през последните години в САЩ индустрия, към която Европа продължава да гледа с подозрение. Тя обаче осигури на американците не само независивмост, но и конкурентоспособност, защото свали цените на синьото гориво четири пъти под европейските. Освен това САЩ се превърнаха в износители на газ. Обама съобщи, че правителството му оторизира дневно толкова износ на втечнен шистов газ, колкото ЕС потребява за един ден.

ЕС обаче тепърва трябва да изгражда скъпо струваща инфраструктура да разтоварва презморските танкери за втечнен газ. Вашингтон не може да се разпореди на частните износители да предпочитат Европа заради обтегнатите отношения с Русия. Те го предлагат на свободния пазар и доставките текат натам, накъдето е най-изогдно.

“Мисля, че цялото това събитие сочи към нуждата Европа да погледне как може още да разнообрази своите енергийни източници,” каза Обама, след като обсъди темата в Брюксел с лидерите на ЕС.

„Няма лесен, безплатен, прост начин да се защитим, няма съвършени, безплатни, идеални , евтини енергийни източници. Всички възможни енергийни източници имат неудобства или обратни страни”, добави той. „Мисля, че Европа ще трябва колективно да прегледа енергийните си политики в светлината на това, което се случи, за да намери допълнителни начини за разнообразяване и за ускоряване на енергийната им независимост”.

Лесно е да се каже. Трудно е да се направи.

За разлика от САЩ Европа е по-гъсто населена, с по-малко обработваева земя на глава от населението и затова страхът от евентуални екологични последици е по-остър. Според геолозите структурата на земните недра на нашия континент е различна от американската и извличането на шистовия газ може да се окаже не толкова евтино. В САЩ собственикът на земята владее и разполага и с природните богатства под нея. В Европа правният режим е различен, което усложнява юридически и проучването, и добива. Липсва специфично европейско законодателство за шистовия газ, държавите-членки са свободни сами да определят своя т.нар. енергиен микс, тоест съотношението на различтните енергийни източнцици в общото потребление. Най-сетне, в някои от страните има силни движения и обществени настроения против шистовия газ, с които политическата класа се съобразява независимо от основанията им.

Тази национална енергийна свобода и суверенитет обаче е на път да се окаже слабост на общия европейска проект, също както 27-те различни начина на управление на икономиките се оказаха слабост за еврото.

Отделни уязвими звена като България се оказват причина Европа обективно да не може да защитава своята сигурност и установения на континента международен ред, по същия начин, по който отделни слаби звена като Гърция преди няколко години позволяваха международните финансови пазари да атакуват еврото.

По всички досегашни оценки на Европейската комисия ЕС в обозримото бъдеще не може да мине без руския газ, но украинската криза кара европейците все повече да осъзнават, че степента на сегашната им зависимост от него е неприемлива.

По начин, напомнящ най-мрачните години от Студената война, тази криза показва как суровинната зависимост може да се превърне в политическа.

И тъй като България е класически пример за такава ситуация, сме осъдени този европейски дебат да стане и български. Всички „кандидати за Хамама“, включително и Бареков, ще трябва да се определят спрямо шистовия газ. Още един повод за национално разделение, но и още един лакмус за интересите, които стоят зад претендентите за доверието ни.

Подтема на този дебат, която ще е жалко да пропуснем, е кой е отговорен за това страната ни да е енергийно най-неефективната в ЕС и най-енергийно зависимата от Русия.

Прогнозата ми е, че всички управлявали ще посочат към историята, географията и към предшествениците си и така ще стигнат вероятно до Тодор Живков.

От clubz.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!