НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Украйна връща дебата за шистовия газ в България

Време за четене: 4 мин.

Задълбочаващата се криза между Русия и Украйна ще върне в предизборния дневен ред на България болезнения въпрос за шистовия газ.

Мерките за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз и на отделните му държави от Русия изглеждат все по-актуални с натрупването на руски войски около украинската граница и с предупрежденията на Брюксел и Вашингтон, че при по-нататъшна ескалация на кризата, от визови забрани и замразяване на активи на отделни руснаци ще преминат към мащабни търговски санкции. Това би означавало Русия да отвърне с реципрочни мерки.

Когато става дума за Европа и НАТО, най-силните дивизии на руския президент Владимир Путин не са Кантемирската и Таманската, а газовият монопол „Газпром“, който осигурява една трета от доставките в ЕС.

Той не може да се лиши от най-доходоносния си пазар – на 505-те милиона европейци. Но може да се опита за използва слабите звена в него, за да вбие клин между европейските партньори, да разколебае единството и решимостта им.

България например, която зависи почти 100 процента от руските доставки, има микроскопичен дял в общия им обем, но равен глас с другите страни, що се отнася до налагането и поддържането на санкции. То изисква единодушие. Ние, Гърция, Кипър, Италия, Словакия сме много по-лесни за поставяне на колене да речем от Великобритания, Франция, Испания, които зависят в малка или в никаква степен от „Газпром“.

Затова въпросът за разнообразяването на енергийните източници на Европа и нейната енергийна независимост от Русия стана централен на днешната среща на върха ЕС-САЩ в Брюксел.

Америка вече е напълно енергийно независима от каквито и да са външни доставчици. Тя дължи това на шистовия газ, една бурно развила се през последните години в САЩ индустрия, към която Европа продължава да гледа с подозрение. Тя обаче осигури на американците не само независивмост, но и конкурентоспособност, защото свали цените на синьото гориво четири пъти под европейските. Освен това САЩ се превърнаха в износители на газ. Обама съобщи, че правителството му оторизира дневно толкова износ на втечнен шистов газ, колкото ЕС потребява за един ден.

ЕС обаче тепърва трябва да изгражда скъпо струваща инфраструктура да разтоварва презморските танкери за втечнен газ. Вашингтон не може да се разпореди на частните износители да предпочитат Европа заради обтегнатите отношения с Русия. Те го предлагат на свободния пазар и доставките текат натам, накъдето е най-изогдно.

“Мисля, че цялото това събитие сочи към нуждата Европа да погледне как може още да разнообрази своите енергийни източници,” каза Обама, след като обсъди темата в Брюксел с лидерите на ЕС.

„Няма лесен, безплатен, прост начин да се защитим, няма съвършени, безплатни, идеални , евтини енергийни източници. Всички възможни енергийни източници имат неудобства или обратни страни”, добави той. „Мисля, че Европа ще трябва колективно да прегледа енергийните си политики в светлината на това, което се случи, за да намери допълнителни начини за разнообразяване и за ускоряване на енергийната им независимост”.

Лесно е да се каже. Трудно е да се направи.

За разлика от САЩ Европа е по-гъсто населена, с по-малко обработваева земя на глава от населението и затова страхът от евентуални екологични последици е по-остър. Според геолозите структурата на земните недра на нашия континент е различна от американската и извличането на шистовия газ може да се окаже не толкова евтино. В САЩ собственикът на земята владее и разполага и с природните богатства под нея. В Европа правният режим е различен, което усложнява юридически и проучването, и добива. Липсва специфично европейско законодателство за шистовия газ, държавите-членки са свободни сами да определят своя т.нар. енергиен микс, тоест съотношението на различтните енергийни източнцици в общото потребление. Най-сетне, в някои от страните има силни движения и обществени настроения против шистовия газ, с които политическата класа се съобразява независимо от основанията им.

Тази национална енергийна свобода и суверенитет обаче е на път да се окаже слабост на общия европейска проект, също както 27-те различни начина на управление на икономиките се оказаха слабост за еврото.

Отделни уязвими звена като България се оказват причина Европа обективно да не може да защитава своята сигурност и установения на континента международен ред, по същия начин, по който отделни слаби звена като Гърция преди няколко години позволяваха международните финансови пазари да атакуват еврото.

По всички досегашни оценки на Европейската комисия ЕС в обозримото бъдеще не може да мине без руския газ, но украинската криза кара европейците все повече да осъзнават, че степента на сегашната им зависимост от него е неприемлива.

По начин, напомнящ най-мрачните години от Студената война, тази криза показва как суровинната зависимост може да се превърне в политическа.

И тъй като България е класически пример за такава ситуация, сме осъдени този европейски дебат да стане и български. Всички „кандидати за Хамама“, включително и Бареков, ще трябва да се определят спрямо шистовия газ. Още един повод за национално разделение, но и още един лакмус за интересите, които стоят зад претендентите за доверието ни.

Подтема на този дебат, която ще е жалко да пропуснем, е кой е отговорен за това страната ни да е енергийно най-неефективната в ЕС и най-енергийно зависимата от Русия.

Прогнозата ми е, че всички управлявали ще посочат към историята, географията и към предшествениците си и така ще стигнат вероятно до Тодор Живков.

От clubz.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!