fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Украйна връща дебата за шистовия газ в България

Време за четене: 4 мин.

Задълбочаващата се криза между Русия и Украйна ще върне в предизборния дневен ред на България болезнения въпрос за шистовия газ.

Мерките за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз и на отделните му държави от Русия изглеждат все по-актуални с натрупването на руски войски около украинската граница и с предупрежденията на Брюксел и Вашингтон, че при по-нататъшна ескалация на кризата, от визови забрани и замразяване на активи на отделни руснаци ще преминат към мащабни търговски санкции. Това би означавало Русия да отвърне с реципрочни мерки.

Когато става дума за Европа и НАТО, най-силните дивизии на руския президент Владимир Путин не са Кантемирската и Таманската, а газовият монопол „Газпром“, който осигурява една трета от доставките в ЕС.

Той не може да се лиши от най-доходоносния си пазар – на 505-те милиона европейци. Но може да се опита за използва слабите звена в него, за да вбие клин между европейските партньори, да разколебае единството и решимостта им.

България например, която зависи почти 100 процента от руските доставки, има микроскопичен дял в общия им обем, но равен глас с другите страни, що се отнася до налагането и поддържането на санкции. То изисква единодушие. Ние, Гърция, Кипър, Италия, Словакия сме много по-лесни за поставяне на колене да речем от Великобритания, Франция, Испания, които зависят в малка или в никаква степен от „Газпром“.

Затова въпросът за разнообразяването на енергийните източници на Европа и нейната енергийна независимост от Русия стана централен на днешната среща на върха ЕС-САЩ в Брюксел.

Америка вече е напълно енергийно независима от каквито и да са външни доставчици. Тя дължи това на шистовия газ, една бурно развила се през последните години в САЩ индустрия, към която Европа продължава да гледа с подозрение. Тя обаче осигури на американците не само независивмост, но и конкурентоспособност, защото свали цените на синьото гориво четири пъти под европейските. Освен това САЩ се превърнаха в износители на газ. Обама съобщи, че правителството му оторизира дневно толкова износ на втечнен шистов газ, колкото ЕС потребява за един ден.

ЕС обаче тепърва трябва да изгражда скъпо струваща инфраструктура да разтоварва презморските танкери за втечнен газ. Вашингтон не може да се разпореди на частните износители да предпочитат Европа заради обтегнатите отношения с Русия. Те го предлагат на свободния пазар и доставките текат натам, накъдето е най-изогдно.

“Мисля, че цялото това събитие сочи към нуждата Европа да погледне как може още да разнообрази своите енергийни източници,” каза Обама, след като обсъди темата в Брюксел с лидерите на ЕС.

„Няма лесен, безплатен, прост начин да се защитим, няма съвършени, безплатни, идеални , евтини енергийни източници. Всички възможни енергийни източници имат неудобства или обратни страни”, добави той. „Мисля, че Европа ще трябва колективно да прегледа енергийните си политики в светлината на това, което се случи, за да намери допълнителни начини за разнообразяване и за ускоряване на енергийната им независимост”.

Лесно е да се каже. Трудно е да се направи.

За разлика от САЩ Европа е по-гъсто населена, с по-малко обработваева земя на глава от населението и затова страхът от евентуални екологични последици е по-остър. Според геолозите структурата на земните недра на нашия континент е различна от американската и извличането на шистовия газ може да се окаже не толкова евтино. В САЩ собственикът на земята владее и разполага и с природните богатства под нея. В Европа правният режим е различен, което усложнява юридически и проучването, и добива. Липсва специфично европейско законодателство за шистовия газ, държавите-членки са свободни сами да определят своя т.нар. енергиен микс, тоест съотношението на различтните енергийни източнцици в общото потребление. Най-сетне, в някои от страните има силни движения и обществени настроения против шистовия газ, с които политическата класа се съобразява независимо от основанията им.

Тази национална енергийна свобода и суверенитет обаче е на път да се окаже слабост на общия европейска проект, също както 27-те различни начина на управление на икономиките се оказаха слабост за еврото.

Отделни уязвими звена като България се оказват причина Европа обективно да не може да защитава своята сигурност и установения на континента международен ред, по същия начин, по който отделни слаби звена като Гърция преди няколко години позволяваха международните финансови пазари да атакуват еврото.

По всички досегашни оценки на Европейската комисия ЕС в обозримото бъдеще не може да мине без руския газ, но украинската криза кара европейците все повече да осъзнават, че степента на сегашната им зависимост от него е неприемлива.

По начин, напомнящ най-мрачните години от Студената война, тази криза показва как суровинната зависимост може да се превърне в политическа.

И тъй като България е класически пример за такава ситуация, сме осъдени този европейски дебат да стане и български. Всички „кандидати за Хамама“, включително и Бареков, ще трябва да се определят спрямо шистовия газ. Още един повод за национално разделение, но и още един лакмус за интересите, които стоят зад претендентите за доверието ни.

Подтема на този дебат, която ще е жалко да пропуснем, е кой е отговорен за това страната ни да е енергийно най-неефективната в ЕС и най-енергийно зависимата от Русия.

Прогнозата ми е, че всички управлявали ще посочат към историята, географията и към предшествениците си и така ще стигнат вероятно до Тодор Живков.

От clubz.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ