В продължение на много години Швеция е модел, на който се завижда заради качеството на живот, благосъстоянието и скъпата, но щедра социална държава. Смятана за рай на благосъстоянието , скандинавската монархия, наследник на могъщата империя на крал Густав Адолф, през последните десетилетия изгради ефективна административна машина, която успя да съчетае икономическия растеж и социалната сигурност за около десетте милиона жители на страната.
Не-свободен рай
Скандинавската страна, както вече споменахме, не получи всичко това безплатно, но постиженията, постигнати чрез обръщането на този модел, което се осъществи до голяма степен благодарение на правителствата на Социалдемократическата партия на Швеция (Sveriges Socialdemokratiska Arbetareparti), включваха силна намеса от страна на държавата, както в икономическата, така и в етичната и социалната сфера. Макар че Швеция е известна като родината на правата (Стокхолм е първият в света, който предоставя правото на глас на жените още през 1862 г.), важно е да се отбележи, че това състояние всъщност е рожба на един проект, доста далечен от това, което днес наричаме класически разбирана либерална демокрация.
Демокрация – да, но на повърхността
През последните два века Швеция, управлявана от 1818 г. от фамилията Бернадот, потомци на наполеоновия генерал и бивш якобинец Жан-Батист Бернадот, който се възкачва на трона под името Карл XIV, се превръща от пруска държава-казарма в своеобразна дирижирано -демократична държава, в която демократизацията, оформена в типично лутеранско-протестантски патерналистичен дух, се среща с революционните идеи, внесени от Франция и смекчени от ролята на суверена и кралския дом. По този начин силната етична валентност на държавата, характерна за лютеранските страни, в Швеция се понижава в един вид демократизация отгоре, не без известен морализъм (Швеция е единствената европейска страна, която се опитва да наложи забрана на алкохола по американски образец) с намерения, дори не твърде широки, насочени към истинска пайдея на държавата. В този смисъл трябва да се четат и шокиращите евгенични закони, приети в скандинавската страна през ХХ век (и подкрепяни от нобелови лауреати като г-н и г-жа Мирдал), които предвиждаха, наред с другото, принудителна стерилизация и отнемане на деца от самотни майки.
Етична държава в името на правата
Подкрепяна и от етичната роля, която й е отредена от лутеранството (което губи статута си на държавна религия, ръководена от суверена, едва през 2000 г.), държавата в Швеция винаги е разполагала с морален и педагогически авторитет, непознат на страните от континентална Европа и САЩ. Ето защо и днес е много трудно държавата да се възприеме като гарант на индивидуалните свободи, а не като педагогическа структура, стояща над самите индивиди. Фактът, че подобен контекст е дал началото на една от най-силните и популярни социалдемократически партии в света, не бива да ни учудва, като се има предвид сходството между чисто протестантската концепция за преместването на Небесния Йерусалим в човешкия контекст и тази на социалдемокрацията, която се стреми да достигне до социализма чрез поредица от реформи и усъвършенстване на несправедливите договорености на Земята.
Швеция като жертва на собствения си успех
Приликите с протестантския месианизъм в САЩ също са очевидни и не е случайно, че Швеция, също като Щатите, е едно от светилищата на политическата коректност и истинско културно “пробуждане”. Резултатите са видими за всички, като се започне от тези, които се наблюдават в една страна, която е жертва на собствения си успех: най-щедрото и всеобхватно социално осигуряване в света е станало толкова известно, че е привлякло от целия Трети свят (и не само) маси мъже и жени, които искат само да живеят в сянката му – амбиция, която в Германия, друга страна с някои сходства със Стокхолм, биха нарекли Sozialtourismus (социален туризъм).
В страната на приобщаването цъфтят гета
Масовата имиграция, на която Швеция е била (и все още е, въпреки сегашното дясноцентристко правителство) жертва, в продължение на няколко десетилетия допринася за шведския просперитет, тъй като голям брой имигранти, които на ниска цена, допринасят за експоненциалното нарастване на печалбите на големите индустриални центрове в Гьотеборг (Volvo, Ericsson) и Малмьо. Много високият процент на имигрантите от Близкия изток и мюсюлманите от Африканския рог обаче е допринесъл за появата на истински „гета“, подобни в много отношения на френските banlieues , с висок криминогенен потенциал. Изнасилванията, в частност, изглежда представляват истинско национално извънредно положение в страна, която винаги е издигала правата на жените като свое знаме.
Столица на феминизма, столица на изнасилванията: шведският парадокс
Статистическите данни говорят сами за себе си – Швеция всъщност е на челно място сред европейските страни в мрачната класация на изнасилванията, в процентно изражение и по начин, който, предвид географското съответствие на престъпленията с основните райони на миграция, не оставя съмнение за връзката между двете явления. Съзнавайки обаче своята педагогическа и приобщаваща роля, шведската държава, опитвайки се да проучи и потисне явлението, многократно е алармирала, когато някой, било то политик или социолог, се е опитвал да свърже изнасилванията и масовата имиграция.
Запушените усти на учените
Изследвания като това на Ардаван Хошнуд, професор в университета в Малмьо, Хенрик Олсон, Ян Сундквист и Кристина Сундквист, публикувано в списание Forensic Sciences Research през 2021 г., веднага попадат под прицела на държавните педагози. Тревожни за тях бяха данните, които, макар и да не бяха изрично изследвани от учените, показваха недвусмислената връзка между миграционния феномен и изнасилванията в шведските градове. Всъщност Комисията за етичен контрол (ÖNEP), истинският политически страж на държавата, говори за „нарушаване на неприкосновеността на личния живот и личните данни“ на извършителите на изнасилвания, чиято „поверителност“ учените уж са нарушили при провеждането на изследването си; „престъпление“, което, ако бъде признато за такова, може да доведе до опасни наказателни и трудови последици в Швеция.
Това изолиран случай ли е? Вече не
Изнасилванията са налице, но по същество не бива да се казва кой ги извършва, дали извършителят е чужденец или, както се използва днес, „с мигрантски произход“. Лесно е да си представим последствията както за свободата на изразяване и изследване, така и за самата достоверност на средствата за масова информация, които общественото мнение все повече възприема като ненадеждни и лъжливи, и няма голямо значение, че в крайна сметка учените, които са автори на изследването, са оправдани. Всъщност тенденцията изглежда се очертава и на европейско равнище: в Обединеното кралство, за да избегнат бунтове и размирици, властите почти винаги избягват да разкриват етническата принадлежност на извършителите; във Франция това дори е забранено, а в Германия активистката на Alternative Für Deutschland Мари-Терез Кайзер беше осъдена на глоба от шест хиляди евро за това, че е оповестила официални данни на германското правителство и статистика, според която в тевтонската страна почти 90 процента от сексуалните посегателства се извършват от чужденци, по-специално алжирци, тунизийци, сомалийци и афганистанци, и само 10 процента от европейски граждани (от които само 3 процента са германски граждани).
Търси се либерализъм
Пред лицето на тази политически коректна офанзива, която дори вече не се крие,може ли да твърдим, че все още живеем в либерални демокрации? И какво, ако приемем, че те все още съществуват, ще кажат истинските либерали пред лицето на подобно отричане на всеки най-основен либерален постулат?