fbpx

Случаят „Кирил Петков“ между върховенството на закона и върховенството на правдата

Време за четене: 7 мин.

Видяхте ли сега колко струва върховенството на закона? През тази седмица станахме свидетели на истинска човешка драма. Какво говоря! Станахме свидетели на възел от човешки драми около това пусто канадско гражданство на Кирил Петков. Конституционният съд се произнесе, че указът на Президента в частта му за назначаването на Кирил Петков като министър на икономиката е противоконституционен, следователно всички актове на Петков като министър могат да се подложат под съмнение, без, разбира се, да се унищожат автоматично, което би било крайно глупаво. Това няма да му попречи да се кандидатира за депутат от ПППП, но ще опетни имиджа му, показвайки го като човек, който смело издава документи с невярно съдържание, за което май се носеше някаква наказателна отговорност, но не това е важното. Човекът ще си стане депутат и ще се сдобие с имунитет, преди машината по дирене на наказателни отговорности да се е задвижила, скърцайки с ръждивия си механизъм. А пък Румен Радев надали ще подаде оставка за нарушаване на конституцията часове преди изборите. Следователно светът няма да стане по-невинен и цялата тази шумотевица няма да донесе нищо друго, освен допълнително омерзение.

И наистина, какво отношение може да има гражданството на един човек към неговите качества? Не разбирам какво е било съображението на законодателя, когато е поставял такова изискване в Конституцията.

Изискването за уседналост, да речем, можем да се опитаме да го разберем – кандидатът не е живял тук, скъсал е пъпната си връв с народната душа, не е в течение на клюките, не знае вече кой кой е, къде е силен и на кого за какво може да се разчита. Но двойното гражданство? Какви опасности може да крие то? Да не би законодателят да предполага, че човек с двойно гражданство има две родини и към всяка от тях изпитва едни и същи чувства, на всяка дължи една и съща лоялност, тъй че ако между двете му родини един ден избухне война, човекът ще изпадне в циклофрения и ще се чуди за коя от тях да положи живота си? Това ли предполага законодателят? Или че ако някой има двойно гражданство, той е потенциален двоен шпионин? С какво двойното гражданство прави някого негоден да бъде министър? Интересно, докато беше с двойно гражданство, Кирил Петков имаше ли право да е служебен министър на икономиката на Канада? Трябвало е да се пробва.

И вижте как е устроен човешкият ум! Сега всеки ще си каже: срамота! Толкова талантлив, толкова всеотдаен! Толкова компетентен и загрижен човек! Такова национално богатство ще се похаби заради някакъв глупав закон! И прогресивните сили скачат в защита на националното богатство – Конституционният съд веднага става лош, само защото е казал как стоят нещата по закон, което е и неговата работа. Ама какво му става на този Конституционен съд?! Не стига че изкара Кирил Петков лъжец, който подава документи с невярно съдържание, ами се произнесе и по сексуалните въпроси – рече, че „пол“ трябва да се разбира само в биологичен смисъл. Извън кръга на шегата, в какъв друг смисъл трябва да се разбира полът? В какъв смисъл трябва да се разбира електрическият заряд на частиците, освен във физически, колкото и да им се ще на някои електрони да са положителни, а на някои протони – отрицателни? Ами полския конституционен съд, дето Европейският парламент го обяви за незаконен?

Доживяхме да видим как либералите, които цял живот са врещели за върховенство на закона като за някаква светиня, като за нещо извън всякакво съмнение, като гаранция за свобода и справедливост, за прогрес на човечеството, доживяхме да ги видим как обявяват конституционни съдилища за незаконни, как в България оспорват решенията на българския Конституционен съд.

Ало, либералите! Какво стана с върховенството на закона? Какво стана със заклинанието dura lex sed lex? Или lex-ът е lex, само докато ни отърва, след което веднага се превръща в „език на омразата“ и „политическа некоректност“? Това ми напомня за един стар виц от времето на Иън Смит. В Родезия решили вече да няма черни и бели, а всички да бъдат зелени. Така се появили автобуси за светлозелени и автобуси за тъмнозелени. Dura lex sed lex.

Върховенството на закона е ялова мантра като всяка друга измислица на модерния секуларен свят. Принципът за върховенство на закона не гарантира справедливостта, а напротив – в състояние е да я задуши до окончателна леталност. Какво са законите, откъде произлизат? Законите са системи от правила за уреждане на отношения. Тях ги измислят хора. В условията на демокрация, в каквато божем живеем и ние, законите идват от парламента, от депутатите. Да припомням ли какво е ширещото се у нас мнение за депутатите?

Дори и вие сте ги ругали, дори и вие сте ги псували. Наричали сте ги тъпи и крадливи подмазвачи, слуги на олигархията и задкулисието, алчни тарикати на дребно и какво ли още не. Е, знаете много добре, че точно тези хора определят правилата, наречени закони, и пак, въпреки всичко, викате за върховенство на закона. Ако една престъпна шайка завземе властта, какви правила според вас ще наложи под името „закони“? И искате да дадете върховенство на тези правила като израз на висша справедливост? Jus primae noctis също е закон с претенция за върховенство. Нюрнбергските закони на NSDAP от 1935 за чистота на расата – също. Я се позамислете малко…

Законът може да претендира за върховенство, само когато е в абсолютна симфония с правдата, със справедливостта. А що е правда, що е справедливост? Трудно ми е да го обясня на хора с атеистично мислене, но нека кажем, че това е нравствена система, ориентирана по посока на безспорните, общоприетите понятия за добро и зло, доколкото такива съществуват в условията на победилия релативизъм. Всеки човек, дори и Ричард Докинс, се появява на този свят с вроден естествен нравствен закон (проявяващ се под формата на съвест) и има понятия за добро и зло, за правда и за справедливост. Когато кажем правда, всички сме съгласни, че имаме предвид горе-долу едно и също нещо. И на това нещо трябва да дадем върховенство, а не на закона, защото законите ги пишат всякакви, включително и рафинирани изроди.

Но дори и да не е облечен във върховенство, законът трябва да се спазва, иначе ще настане анархия (атаксия), а дори и най-лошият ред е по-добър от безредието.

Така че щом Румен Радев и Кирил Петков са нарушили закона и особено Конституцията, те са извършили престъпление. А дали са нарушили Конституцията може да се изкаже всеки, но последната и решаваща дума има Конституционният съд. Нали така, г-да демократи?

Кирил Петков трябва да е донякъде благодарен. Сега той изглежда жертва на бюрократична недомислица, на законодателна неадекватност, а вероятно би могъл да бъде критикуван и за много други неща, повечето от които така и няма да достигнат до нас, защото няма да остане място в медиите от лакърдии за канадското му гражданство. Дори само реакцията му говори много за неговата личност. Започна да разпространява свои снимки с гръмки фрази, написани на картон, и публикува сърцераздирателни глупости в социалните мрежи, толкова плоски, банални и изкуствени, че може да ти се догади – видите ли, той следвал дълга си, не можел да остане безучастен, не можел да гледа, не можел да понася той, който се отказал и предал паспорта си в името на Родината! Не знам за вас, но на мен всичко това ми идва малко в повече. Уморих се всевъзможни мъченици да жертват заради мен звездните си кариери по ситита и банки, да зарязват процъфтяващите си милиардни бизнеси, да напущат цивилизования свят, който се прекланя пред талантите им, за да се върнат тук, при косматия и нечистоплътен Българин.

Хванаха Петков не заради спектакъла (няма по кой закон), а заради банална предумишлена заблуда. Какво пък! Ако не можеш да хванеш някого за лицемерие, ще го хванеш за документи с невярно съдържание. И Ал Капоне го прибраха не за убийства, не за контрабанда, а за данъци. Там е работата обаче, че за съжаление, такива случаи са изключение. Иначе керванът си върви по познатия начин. Всичко, което се случва е нормално и очаквано.

Докато върховенството е на закона, а не на правдата, животът ни ще бъде такъв, каквито са ни законите и каквото е искреното ни желание да се съобразяваме с тях, независимо дали са сурови или благи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, защото е справедливо, дори да не е съвсем законно.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ