Социологията е наука, която се мъчи да опише как хората взимат лоши решения на базата на погрешни предпоставки. Тя работи с много въпроси, но почти никога не задава въпроса „Защо?“, а той е много важен и от отговорите му могат да се направят поучителни заключения. Например:
– Кой български политик одобрявате най-много?
– Йорданка Фандъкова.
– Защо?
Защо в национално проучване (Екзакта, 24.02.-04.03.2015) на първо място застава кметът на един от градовете, пък бил той и столицата? С какво неговите политически или административни действия са подобрили живота на един бургазлия, например, та да предизвикат одобрението му? Или пък:
– За коя партия бихте гласували?
– За ГЕРБ.
– Защо?
Защото познавате нейната програма и харесвате секторните ѝ политики? Защото познавате водача си на листа и вярвате в твърдата му решимост да брани интересите ви?
Защо Петър Москов е първи по одобрение сред министрите? Очевидно единствено заради това, че се озъби на циганите в защита на лекарите. Тоест, защото показа ясна и лесна за разбиране позиция, все едно каква. На хората им е писнало от „обли“ приказки, които гледат да не засегнат никого. Защо тогава не одобряват чак толкова Даниел Митов, който също показва твърда и категорична позиция и то не по екзотични теми като циганите и линейките, а по фундаментални международни въпроси? В крайна сметка, защо изобщо одобряват или не одобряват министрите в класацията? Може би единствено заради това дали се държат добре по телевизията и дали изглеждат възпитани и разбрани. Тоест, класират ги по симпатичност и по нещо неопределено, което витае във въздуха. В анкетата е трябвало да има въпрос „Заради кое тяхно конкретно действие, изказване или позиция ги одобрявате или не ги одобрявате?“. Или накратко:
– Одобрявате ли ги?
– Да.
– Защо?
На базата на цялото това немотивирано и необяснимо одобряване или неодобряване на личности и политически организации хората оформят своето мнение и взимат решение как да се държат на избори, на кого да гласуват доверие и на кого да дадат властта. Това е може би едно от най-важните решения, които има да взима човек, защото от него зависи живота му – работата му, здравето му, сигурността му. Вероятно осъзнавайки това, повече от половината анкетирани се обявяват за задължително гласуване. Лично мен това много ме радва, защото отдавна съм предложил лесна формула, описваща принципа на гласуване в едно изречение: който не е завършил гимназия няма право да гласува; който е завършил е длъжен да гласува. Интересно обаче защо в процентно отношение хората, които действително отиват до урните са по-малко от хората, които настояват за задължително гласуване. Вероятно това е израз на националното разбиране на понятието „задължение“ като нещо, което засяга другите, но не и нас.
Най-важният извод от проучването на Екзакта обаче е следният: въпреки че Парламентът е най-неодобряваната институция в България (67%), то само около 1/5 от анкетираните искат да се отърват от него чрез предсрочни парламентарни избори (20,8%). Защо хората хем не са доволни от властта, хем не искат да я сменят? Може би защото не се вижда никаква алтернатива и властта най-вероятно ще се възпроизведе в същия вид и на следващите избори. Но защо не се вижда алтернатива? Ами, защото няма истинска опозиция. А защо няма истинска опозиция? Защо няма автентичен политически субект, който да предложи нова визия и нов път, истински реформи, а не празни наукоподобни приказки? Защо няма сила, която да показва интерес от промяна на статуквото, а напротив – всички изглеждат в една или друга степен доволни от него? Ето как стигаме до единствения въпрос в нашето импровизирано социологическо проучване:
Защо в България няма истинска опозиция?
Защо властта напоследък попада у един от двама големи играчи, а останалите пърхат около тях в различни конфигурации и непрекъснато оформят безпринципни парламентарни мнозинства по най-различни въпроси? Както във всяка анкета, ще ви предложа няколко варианта на отговори, пък вие ще си изберете онзи, който ви се стори най-правдоподобен:
Отговор 1. В България няма опозиция, защото е избита и изпратена в лагери. Няма свобода на словото и „хейтенето“ в интернет е забранено.
Отговор 2. Няма опозиция, защото страдаме от една особена национална психопатия. От една страна сме вечно недоволни от всичко, но недоволството ни никога не се превръща в енергия за промяна, а се ограничава в това кисело да мърморим и да се зъбим на тирана от хладни механи, както проникновено е забелязал поетът още във втората половина на 19 век. От друга страна изпитваме необяснима любов към статуквото и революциите не са в кръвта ни, колкото и да ни се иска да вярваме в нещо друго. Ние предпочитаме да добруваме в сянката на падишаха, а на всяка промяна в историческата си съдба гледаме като на нова сянка, по-злачна от предишната, под която да добруваме още по-пълноценно.
Отговор 3. Няма опозиция, защото има само една олигархия. При двуполюсните модели олигархиите са две, групирани около двата политически полюса. Там има истински политически и икономически сблъсък в борбата за властта. Има истинска критика, истински контрол и ежедневно се предлагат смислени алтернативи. У нас олигарсите са неколцина, знаят се кои са и очевидно вече са договорили помежду си далаверата и сферите на влияние. Те плащат на всяка партия, която покаже шанс да се класира в парламента, и после търсят осребряване на инвестицията си. Големите пазари и големите обществени поръчки се държат от едни и същи хора и фирми, независимо кой формално е на власт.
Отговор 4. Няма опозиция, защото няма истинско недоволство. България нито е малка, нито е бедна страна. В световните класации по брутен продукт и икономически растеж винаги е някъде в първата половина. Тоест, държавите, които са по-зле от нас, са доста повече от държавите, които са по-добре от нас. Като цяло трендът в обозримото историческо минало е положителен. Днес, въпреки мрачните картини, които се чертаят, сме по-богати в сравнение с периода 1987-89, от секването на съветските субсидии до рухването на социалистическата система поради непригодност и несъстоятелност. Днес само БВП е няколко пъти по-голям от тогава, каквито и вопли да надигат критиците на този факт.
Отговор 6. Всичко това, дето нямало било истинска опозиция, са глупости. Опозиция има.
Отговор 7. Не мога да преценя.
И така, изберете си един от горните 7 варианта на отговор и ще можете да кажете, че сте участвали в импровизираната анкета с един въпрос „Защо в България няма опозиция?“. Ако пък ви се прииска да отговорите писмено, можете да изпратите отговора си на някоя от социологическите агенции с пожеланието по-често да обследват общественото мнение посредством въпроса „Защо?“. Така ще можем, ако не до истината, да се докоснем до много интересни гледни точки и спиращи дъха хипотези. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. “Труд“
