НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

20 декември: Димитър Списаревски – спасителят на София

Време за четене: 7 мин.

На днешния ден си спомняме за героичната смърт и подвигът на един велик българин. Неговото име остава в историята на България със саможертвата, която прави в името на отечеството ни. Това е великият български капитан Димитър Списаревски, един от пилотите, които защитават страната ни по време на англо-американските бомбардировки през Втората световна война. Годините на социализма обаче изпращат името му в праха на историята. Българският пилот е яростен противник на комунистическата партия и затова, след като взима властта през 1944 г, тя се погрижва името му да бъде забравено. Едва през последните години започнахме да научаваме за неговия велик подвиг.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спаич е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, точно 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Потомък е на известен с националното си самосъзнание и патриотизъм български род. Баща му е офицер от запаса, а чичо му е известният тогава дипломат – Коста Списаревски.

След подписването на Ньойския договор през 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Това принуждава семейството на Списаревски да напусне града и да се премести първо в Лом, след това в Белоградчик и накрая да се установи в София. През 1934 г. Димитър завършва елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III”. Мечтата му да стане летец се заражда още докато е ученик и заедно със свои другари в гимназията построяват безмоторен самолет.

Димитър расте, като здраво и буйно момче, но освен това е отличен гимнастик, плувец и футболист. Около две години е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи, но заменя спорта и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради бурния си нрав и непокорността си още преди да завърши първата си година е командирован и изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За добро поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и след негова молба към командира на полка са възстановени правата му на юнкер и е върнат в училището, което успява да завърши през 1938 г. След това е обявен конкурс за летци, в които Списаревски е един от първите кандидати за специалността. По-късно е командирован за обучение в Германия и Полша. В рамките на една година се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург, а през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.

След завръщането си в България през лятото на 1939 г. Списаревски е включен в състава на  ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк, които е разположен в близост до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. В края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

След това младият офицер е изпратен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето според тогавашните предвиждания на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България. Там, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище. За кратко е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле.

През лятото на 1943 г. Списаревски е избран и изпратен като офицер с още един български пилот да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея, за което заминава на обучение край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България е изпратен отново на летището в Карлово като ротен командир, скоро след това е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, намиращ се на Летище Божурище за отбраната на столицата.

На 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски.  Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна и влиза в битката със страхотен хъс.

Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, които успяват да се отскубнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София. Тогава към края на битката се случва нещо, което ще отекне по целия свят. Без никакво колебание и свалил два вражески самолета, Списаревски остава без муниции и с повредена машина, след което следва нещо нечувано до този момент. Героят забива самолета си в един от измъкващите се към София бомбардировачи и бомбите предназначени за столицата падат в полето, заедно с ударената Летяща крепост. Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години.

Поручик Списаревски (вторият отляво на пейката) сред другари в декемврийска утрин на 1943 г.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките, а на другия край на селото е открит и подофицер Робърт Хенри Ренър, на който хората помагат въпреки, че е от врага.

Има различни свидетелства за саможертвата на българския летец, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!”

Друг участник във въздушния бой говори за българските летци така:

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.

Намереният заедно с българския летец, подофицер Ренър е изпратен в болница и докато се възстановява, моли да се види с майката на Списаревски, за да предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища.

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан. След 1994 г. в Добрич ежегодно започват да почитат деня на рождението и гибелта му. Из цялата страна се кръщават улици на негово име. След Васил Левски той е един от най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои. През 2009 г. му е присвоен чин полковник от ВВС на България.

За своята любима България, Списаревски казва:

„Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“

Героите не умират и не се забравят и въпреки, че комунизмът опита да го заличи от българската история, той остана вечен, защото безсмъртният подвиг на „ живата торпила“  винаги ще свети гордо в историята ни. Заради такива хора днес не се налага да умираме в истински войни, но тези подвизи ни задължават смело и твърдо да се борим за държавата и народа си. Днес се иска много малко, за да бъдем достойни българи, стига само да се трудим здраво, да спазваме закона, да уважаваме ближните си и да правим ежедневните си избори с мисъл за обществото ни и поколенията след нас. Всеки един от нас може да бъде герой. Достатъчно е само да бъде отговорен гражданин. Поклон пред паметта ти, България винаги ще те помни – Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски е погребан в Централни софийски гробища.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!