Споделена мусака с малък въглероден отпечатък

Изчисляването на въглеродния отпечатък започва да прилича на анорексия. Както анорексичките болнаво пресмятат всяка калория, която влиза или излиза от скелетоподобните им тела, така и затоплистите – тези ляволиберални джуджета на мисълта и духа – мерят въглеродния отпечатък на всичко, което им попадне пред очите, включително и на храната. Не мерят може би единствено отпечатъка,  който оставя производството на електромобили, ветрогенератори и фотоволтаици, както и отпечатъка, свързан с изваждането им от употреба.

Между Коледа и Нова година България е мусака. Темата така е окупирала интернет, че е трудно да се каже откъде тръгва. Може би все пак от една публикация на Уебкафе, която завършва с обобщението, че „при борбата с глобалното затопляне и целта за намаляване на въглеродните емисии всички ще трябва да правим жертви, включително и с начина, по който се храним“. Публикацията е кратка и я прочетох два пъти, за да видя дали все пак някой не си прави майтап, празнично подпийнал, но текстът изглежда съвсем сериозен – малко задъхан, леко напрегнат и много компетентен. Ако е имало някаква закачка, някакво чувство за хумор, то е било толкова тънко, че за мен поне се е оказало незабележимо.

Кратката статия разказва как проучване на BBC Good Food (това е стар и утвърден „хранителен бранд“ за манджи, който включва месечно списание, сайт, мобилно приложение и серия от книги) стигнал до извода, че мусаката е „най-въглеродно интензивният специалитет в Европа“, тоест оставя най-голям въглероден отпечатък, изчисляван на почти 12 грама на порция. „Да, храната ни може да се измери в изразходвана вода и енергия, както и със своя въглероден отпечатък при нейното отглеждане, преработка, транспорт, съхранение и приготвяне“ – авторитетно отбеляза по този повод новопоявилият се министър на околната среда Борислав Сандов.

Защо мусаката е тъй зловеща, защо е толкова вредна и застрашава планетата?

Много просто: защото в нея има много месо. В такъв случай т-бон стекът не е ли по-планетоунищожаващ, питам се, при положение че е чисто месо с кокал, без картофи, заливка и други простотии? Може би не, защото т-бонът го мяташ на скарата, цър-пър и – готово!, докато при мусаката се изисква дълго време за приготовление, при което не сме сигурни дали цялата използвана енергия е от възобновяеми източници. И вижте какви възможности изведнъж разкриват стековете! Колкото по-отговорен към климата е един гражданин, толкова неговият стек ще бъде по-алангле, по rare. Обратно, безотговорните си поръчват well-done стекове, където разходът на електроенергия е няколко пъти по-голям в сравнение с rare стековете. Тук не говорим за стековете на дървени въглища, които са чист вандализъм по отношение на въглеродния отпечатък.

Но електроенергията е само една от заплахите в дадена манджа. Месото, месото е разковничето! Защо месото да е толкова опасно? Ами защото данните на ООН за вредата от земеделието и селското стопанство сочели, че „на отглеждането на едър рогат добитък се дължат 15% от парниковите газове в атмосферата“. Ха така! Ето, че земеделието и селското стопанство вече са вредни! Време ли е да се връщаме към лова и събирачеството?

Вредата от селското стопанство е следната.

Едрият рогат добитък се тъпче с растителна храна и пърди. Това отива в атмосферата и добавя въпросните 15%. Остава да стои въпросът дали дребният рогат добитък, който също се тъпче с растителна храна, не пърди и той. Не пърди ли и свинята, която няма рога, не пърдят ли и кокошките, които също нямат рога? Не пърдят ли най-сетне всички вегани, които са компетентни по екологичните въпроси, но също се тъпчат с растителна храна? Те колко процента от всички парникови газове отделят? Успокоително поне е, че рибите, октоподите и калмарите най-вероятно не пърдят. Но ако пърдят, със сигурност затоплят световния океан и топят полярните ледове.

Така или иначе новината за мусаката мълниеносно обходи медиите и разбуни духовете. Предизвика възмущение и възмущение от възмущението. Популярни интелектуалци, сред които бившият служебен екоминистър и изтъкнат НПО деец Юлиан Попов и Чавдар Гюзелев, който не спира да страда от простотията на „булгар“ (неговият национален срам е по-изгарящ дори от онзи на Ивайло Дичев), от олющената мазилка в софийските задни дворове и климатиците по фасадите на сградите, казаха в общи линии следното: ама че сте глупави!

Защо се хващате за тая мусака! Никой не иска да ви я отнеме, селяндури със селяндурите! Пак не разбрахте, тъпаци такива! Това го е написал някакъв идиот от „второразряден сайт (правописните и правоговорни грешки са от оригинала), за сравнение на цени на телеком и други услуги“. Ама, разбира се бе, г-да интелектуалци, разбира се, че е идиот! Идиот като всеки, комуто хрумне да мери въглеродните отпечатъци на манджите.

Новопоявилият се министър на околната среда обаче взе нещата по-насериозно.

В свое министерско обръщение от фейсбук той защити българската мусака (споменахме ли, че тя е най-опасната от всички мусаки?), като каза, че тя не е с най-голям въглероден отпечатък измежду популярни европейски ястия и доказа защо е така, а именно защото „един класически телешки стек (белгийски например, или испански), съдържа много повече месо, което води до по-високо ниво емисии парникови газове на порция“, пропускайки да отбележи времето за приготовление, вложената в него енергия и нейния произход, както сторихме ние по-горе. Освен това, допълни министърът, „българската мусака съвсем не се прави с кайма само от телешко месо, а най-често е от смес на свинска и телешка, което също намалява нивото на емисиите“. От всичко това аз разбрах, че шкембе чорбата е по-щадяща по отношение на природата, отколкото телешкото варено. Стига, разбира се, шкембето да не е телешко или (недай, Боже!) говеждо.

След като отхвърли обвиненията по адрес на българската мусака, екоминистърът премина към друга, по-важна тема – здравето. „Всеки диетолог ще ви каже – написа той, – че никак не е полезно смесването на месо, яйца, мляко, картофи и брашно, особено пък ако се ядат и с хляб“. В обобщение той каза: „грижата за планетата Земя и за личното Ви здраве е една и съща задача. И тази задача започва с премахване на отричането и отлагането“.

Разбира се, един министър е министър именно заради това, че знае не само един път, борави не само с един инструмент. Ако не успеем да спасим планетата, разделяйки се с досегашните си хранителни навици, както би ни посъветвал не само всеки еколог, но и всеки диетолог, има и  друго, което да се направи. Сандов е едва в началото на своя неизвестно колко дълъг мандат, но бъдещето предстои:

„Аз ще опитвам да давам и препоръки, които да компенсират. Ето например споделения душ пести вода, а с това и електроенергия, с което пък се ограничават емисии“ (отново не пипам правописните грешки от уважение към оригинала).

Как пестенето на вода пести електроенергия аз не успях да разбера, но то е може би защото не съм държавник. Може би, ако се къпете двама и повече души едновременно, ще се къпете по-кратко време и за по-кратко ще осветявате банята си, която вероятно няма прозорец. Е, сигурно за по-малко време няма да се изкъпете така добре, както за повече, вероятно ще останат някои неизтъркани места, но какво е това в сравнение със съдбата на планетата! Защо направо не спрем да се къпем? Природата ще си отдъхне.

И защо, щом сме казали „а“, да не кажем и „б“? Защо да има споделена баня, а да няма споделена тоалетна? Колко хубаво би било всички, живеещи под един покрив – мъже, жени, трансджендъри и куиъри – да акаме на тъмно и да пускаме по половин казанче на всеки три акания, които, дет’ се вика, може и да са споделени! Така планетата ще преживее катарзис и току-виж динозаврите се появили отново.

Не е важно до колко историята с българската мусака е сериозна по произход, важното е, че е сериозна по реакция и отзвук. Да премериш въглеродния отпечатък на чиния мусака! Това, господа, моят светъл ум не може да го побере (както се твърди, че бил казал Буров по отношение на селяците в Парламента)! Нещата не отиват на добре. Довчерашни чудаци (и извратеняци) днес вече официално са в световните правителства. Не, никак на добре не отиват нещата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.