НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Попътно сравнение – българските партии преди изборите от 2013 и 2014 г.

Време за четене: 6 мин.

Две години са и малко, и много време. За две години политическата ситуация в България се промени толкова много пъти, че понякога беше трудно да се следи. За да се върне накрая почти там, където беше в началото…

ГЕРБ 2013: Умора и провал

Беше най-тежката година в политическата биография на Бойко Борисов, откакто изгря звездата му. След 3,5 години в изпълнителната власт генералът пожарникар изглеждаше уморен, а легендарната му харизма – помръкнала. В ГЕРБ осъзнаха, че са изпаднали в политическа изолация. На практика всяка партия се чувстваше длъжна да декларира, че няма да влиза в коалиция с тях. И тогава дойдоха хората факли – крайността, която показа, че ножът е опрял до кокала. Усещането за безпътица, високите сметки за тока и бедността изведоха гражданите навън в калейдоскоп от протести, барикади и масова истерия. Борисов беше изправен пред избор – да продължи да управлява с желязна хватка или да се измъкне от властта, а заедно с това и от позицията на основна мишена на недоволството. В подобна ситуация през 2001 г. Иван Костов избра първото. И в крайна сметка бе разгромен на изборите през юни с.г. Борисов избра второто. Сдаде доброволно властта и предизвика предсрочни избори, надявайки се да ги спечели. 

БСП 2013: Бляскав хоризонт

Предишната есен Сергей Станишев беше станал пълноправен председател на ПЕС. Пред него се очертаваше сериозна европейска кариера; споменаваха се дори вариантите председател на Европарламента или на Европейската комисия. На червения лидер се налагаше първо да се докаже на родна почва и да отстрани Борисов от властта. Навремето това изглеждаше най-малкото трудно. През януари БСП започна да опипва почвата и да се готви за скок. Някъде тогава лидерът на БСП ще да е сключил мръсна сделка с т.нар. задкулисие – за него шанс да реализира бляновете си. През февруари Борисов подаде оставка, а протестите наложиха тезата за смяна на политическия модел и експертно управление. През март Станишев извади скрит „експертен“ коз – номинацията на технократа Пламен Орешарски. 

ДПС 2013: Планирани загуби

За движението годината бе подготвяна отдавна. Като първокласен стратег Доган знаеше, че понякога трябва да загубиш, за да спечелиш, и си набеляза график от знакови политически загуби. През 2009-а остана извън властта, през 2011-а подкрепян от ДПС кандидат загуби президентски избори, а за 2013-а Доган беше приготвил немислимото – личното си оттегляне от лидерския пост. Всяка от тези загуби беше предварително изчислена, а целта – ДПС да убеди обществото, че вече не е онази всесилна партия, която на всяка цена трябва да бъде държана извън властта. Оттеглянето на Доган извади на преден план далеч по-лесно за коалиционно преглъщане лице. С обиграния си изказ и интелектуален имидж Лютви Местан можеше да позволи на ДПС да играе отново любимата си роля на балансьор. 

„Автентичната десница“ 2013: Обреченост

За старите десни годината започна с чувство за обреченост. В средите им отношението към ГЕРБ се беше превърнало в болезнена точка, която притъпяваше дори инстинкта за самосъхранение. Синята коалиция се беше разпаднала, СДС – умряло, а Иван Костов напомняше обезумял античен автократ, следван към пропастта от оредяващо воинство. Единственото свежо нещо беше партията на Меглена Кунева, която загряваше в очакване да излезе на терена. А единственият проблем пред бившата еврокомисарка беше пълното й неумение да действа в критична ситуация. И когато протестите ескалираха, тя зае позата на втренчен в приближаващите фарове заек, вярвайки, че се снишава, докато бурята премине. Ала заедно с нея се снишиха и процентите й.

Антисистемните партии 2013: Задушени в прегръдка

Един от големите таланти на Бойко Борисов беше умението да убива с прегръдка. Именно това се беше случило с РЗС и „Атака“ по време на мандата на ГЕРБ. През януари политическият край на Яне Янев и Волен Сидеров изглеждаше неизбежен. През февруари и двамата се опитаха да яхнат вълната на протестите, за да се изстрелят пак в парламента. През март социолозите вече регистрираха кой се е оказал поопитният сърфист. А партийката на Янев се търкаляше някъде по морското дъно.

ГЕРБ 2014: Триумфално завръщане

Изборите на 12 май 2013 г. вкараха ГЕРБ в политическата преизподня. Макар и първа сила, те се озоваха в парламентарна изолация и с ужас видяха как кошмарите им се сбъдват. Новата власт обеща реваншизъм и изглежда се готвеше да смаже Борисов с всички позволени и непозволени средства. Скандалното назначение на Делян Пеевски пренареди картите още преди да са раздадени докрай. Избухнаха нови протести, насочени срещу новите управляващи. И Борисов успя да си поеме глътка въздух. През следващите няколко месеца с опериран след спортна травма крак бившият премиер започна операция „Триумфално завръщане“. Първата стъпка беше да излезе от изолацията, за което помогна новосъздаденият Реформаторски блок (РБ). Втората – да нанесе тежко поражение на БСП на евроизборите. Третата – да разхлаби стратегическия съюз на БСП с ДПС и да предизвика предсрочни избори. В рамките на година Борисов постигна и трите набелязани цели с ритъма, с който питон поглъща плъх. Оттук нататък му оставаше само да оседлае белия кон. 

БСП 2014: Посока – трайна опозиция

Моментът, в който БСП трябваше да се сепне и да спре, беше веднага след „нощта на белия автобус“. Тогава червените депутати обикаляха около сградата на НС, а побеснелият народ ги замеряше с павета. Власт обаче трудно се дава… През лятото на 2013 г. изглеждаше, че Станишев е онзи умел картоиграч, който ще надхитри всички останали. Къщичката от карти обаче рухна. След скандала „Пеевски“ всеки ден оставане във властта изсмукваше допълнително силата на БСП. Последваха разривът с Първанов и АБВ, загубата на евроизборите и скъсването с ДПС. След всичко това БСП е заплашена да остане за дълги години сама и извън властта. 

ДПС 2014: Трудна любов

Без стария си лидер начело движението успяваше да си докара вид на почти симпатична, възпитана и загрижена за демокрацията формация. Но неочаквано цялата дълга стратегия, завършила с оттеглянето на Доган, се оказа безсмислена. Фокусът на недоволството се насочи към Пеевски и ДПС за часове си върна името на най-мразена партия. Резултатът не закъсня. Коалиционните партньори от БСП бяха принудени да се разграничават на всяка стъпка и дългогодишните им отношения охладняха. ДПС затърси нови приятели и ги откри в лицето на „възкръсналия“ генерал вдясно. Каквото и да стане на изборите, се очертава несподелена любов. ДПС ще декларира на Борисов подкрепа, а той ще я омаловажава или директно ще бяга от нея. Поне до президентските избори през 2016-а.

„Автентичната десница“ 2014: Липса на съгласие

Вдясно през лятото на 2013 г. се случиха чудеса. На улицата симпатизантите на ДСБ, ДБГ и СДС се срещнаха и си припомниха, че имат много повече общо, отколкото различно. Последва създаването на РБ, който показваше достатъчен потенциал да се върне на сцената. Последва мъчителен период, в който традиционната десница традиционно се занимаваше предимно със себе си. След евроизборите, оставили горчив вкус (на тях партньорите си дадоха сражение, жертва на което падна Меглена Кунева), започнаха още по-трудни месеци, с усилия счупените парчета на взаимното доверие да бъдат слепени отново. Днес старата десница отново е изправена пред болезнения въпрос за отношението си към ГЕРБ, който разделя сините на две несъвместими фракции. От това доколко успешно ще отговори на въпроса, ще зависи и политическото бъдеще на РБ.

Антисистемните партии 2014: Нови играчи

Като оцеляха на изборите през 2013 г., в „Атака“ решиха, че са безсмъртни и им е позволено всичко. Не може иначе да бъде обяснена подкрепата на националистите към управление с участието на ДПС. Последва електорална смърт на евроизборите, след която дори за необикновен политически „сървайвър“ като Сидеров възкресение няма да има. Между двата предсрочни парламентарни вота българите видяха и възхода, и упадъка на още една формация. Създадена с шум и големи претенции, партията на Николай Бареков премина успешно европейския тест, за да рухне малко след това в момента, в който спонсорът й се оттегли. Засега най-вероятно изглежда на антисистемния терен да излязат съвсем нови играчи в лицето на свежата коалиция НФСБ-ВМРО. И неочаквано да изместят всички останали мераклии от битката кой да бъде политическата патерица на ГЕРБ през следващите няколко години.

От pressadaily.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!