Попътно сравнение – българските партии преди изборите от 2013 и 2014 г.

Две години са и малко, и много време. За две години политическата ситуация в България се промени толкова много пъти, че понякога беше трудно да се следи. За да се върне накрая почти там, където беше в началото…

ГЕРБ 2013: Умора и провал

Беше най-тежката година в политическата биография на Бойко Борисов, откакто изгря звездата му. След 3,5 години в изпълнителната власт генералът пожарникар изглеждаше уморен, а легендарната му харизма – помръкнала. В ГЕРБ осъзнаха, че са изпаднали в политическа изолация. На практика всяка партия се чувстваше длъжна да декларира, че няма да влиза в коалиция с тях. И тогава дойдоха хората факли – крайността, която показа, че ножът е опрял до кокала. Усещането за безпътица, високите сметки за тока и бедността изведоха гражданите навън в калейдоскоп от протести, барикади и масова истерия. Борисов беше изправен пред избор – да продължи да управлява с желязна хватка или да се измъкне от властта, а заедно с това и от позицията на основна мишена на недоволството. В подобна ситуация през 2001 г. Иван Костов избра първото. И в крайна сметка бе разгромен на изборите през юни с.г. Борисов избра второто. Сдаде доброволно властта и предизвика предсрочни избори, надявайки се да ги спечели. 

БСП 2013: Бляскав хоризонт

Предишната есен Сергей Станишев беше станал пълноправен председател на ПЕС. Пред него се очертаваше сериозна европейска кариера; споменаваха се дори вариантите председател на Европарламента или на Европейската комисия. На червения лидер се налагаше първо да се докаже на родна почва и да отстрани Борисов от властта. Навремето това изглеждаше най-малкото трудно. През януари БСП започна да опипва почвата и да се готви за скок. Някъде тогава лидерът на БСП ще да е сключил мръсна сделка с т.нар. задкулисие – за него шанс да реализира бляновете си. През февруари Борисов подаде оставка, а протестите наложиха тезата за смяна на политическия модел и експертно управление. През март Станишев извади скрит „експертен“ коз – номинацията на технократа Пламен Орешарски. 

ДПС 2013: Планирани загуби

За движението годината бе подготвяна отдавна. Като първокласен стратег Доган знаеше, че понякога трябва да загубиш, за да спечелиш, и си набеляза график от знакови политически загуби. През 2009-а остана извън властта, през 2011-а подкрепян от ДПС кандидат загуби президентски избори, а за 2013-а Доган беше приготвил немислимото – личното си оттегляне от лидерския пост. Всяка от тези загуби беше предварително изчислена, а целта – ДПС да убеди обществото, че вече не е онази всесилна партия, която на всяка цена трябва да бъде държана извън властта. Оттеглянето на Доган извади на преден план далеч по-лесно за коалиционно преглъщане лице. С обиграния си изказ и интелектуален имидж Лютви Местан можеше да позволи на ДПС да играе отново любимата си роля на балансьор. 

„Автентичната десница“ 2013: Обреченост

За старите десни годината започна с чувство за обреченост. В средите им отношението към ГЕРБ се беше превърнало в болезнена точка, която притъпяваше дори инстинкта за самосъхранение. Синята коалиция се беше разпаднала, СДС – умряло, а Иван Костов напомняше обезумял античен автократ, следван към пропастта от оредяващо воинство. Единственото свежо нещо беше партията на Меглена Кунева, която загряваше в очакване да излезе на терена. А единственият проблем пред бившата еврокомисарка беше пълното й неумение да действа в критична ситуация. И когато протестите ескалираха, тя зае позата на втренчен в приближаващите фарове заек, вярвайки, че се снишава, докато бурята премине. Ала заедно с нея се снишиха и процентите й.

Антисистемните партии 2013: Задушени в прегръдка

Един от големите таланти на Бойко Борисов беше умението да убива с прегръдка. Именно това се беше случило с РЗС и „Атака“ по време на мандата на ГЕРБ. През януари политическият край на Яне Янев и Волен Сидеров изглеждаше неизбежен. През февруари и двамата се опитаха да яхнат вълната на протестите, за да се изстрелят пак в парламента. През март социолозите вече регистрираха кой се е оказал поопитният сърфист. А партийката на Янев се търкаляше някъде по морското дъно.

ГЕРБ 2014: Триумфално завръщане

Изборите на 12 май 2013 г. вкараха ГЕРБ в политическата преизподня. Макар и първа сила, те се озоваха в парламентарна изолация и с ужас видяха как кошмарите им се сбъдват. Новата власт обеща реваншизъм и изглежда се готвеше да смаже Борисов с всички позволени и непозволени средства. Скандалното назначение на Делян Пеевски пренареди картите още преди да са раздадени докрай. Избухнаха нови протести, насочени срещу новите управляващи. И Борисов успя да си поеме глътка въздух. През следващите няколко месеца с опериран след спортна травма крак бившият премиер започна операция „Триумфално завръщане“. Първата стъпка беше да излезе от изолацията, за което помогна новосъздаденият Реформаторски блок (РБ). Втората – да нанесе тежко поражение на БСП на евроизборите. Третата – да разхлаби стратегическия съюз на БСП с ДПС и да предизвика предсрочни избори. В рамките на година Борисов постигна и трите набелязани цели с ритъма, с който питон поглъща плъх. Оттук нататък му оставаше само да оседлае белия кон. 

БСП 2014: Посока – трайна опозиция

Моментът, в който БСП трябваше да се сепне и да спре, беше веднага след „нощта на белия автобус“. Тогава червените депутати обикаляха около сградата на НС, а побеснелият народ ги замеряше с павета. Власт обаче трудно се дава… През лятото на 2013 г. изглеждаше, че Станишев е онзи умел картоиграч, който ще надхитри всички останали. Къщичката от карти обаче рухна. След скандала „Пеевски“ всеки ден оставане във властта изсмукваше допълнително силата на БСП. Последваха разривът с Първанов и АБВ, загубата на евроизборите и скъсването с ДПС. След всичко това БСП е заплашена да остане за дълги години сама и извън властта. 

ДПС 2014: Трудна любов

Без стария си лидер начело движението успяваше да си докара вид на почти симпатична, възпитана и загрижена за демокрацията формация. Но неочаквано цялата дълга стратегия, завършила с оттеглянето на Доган, се оказа безсмислена. Фокусът на недоволството се насочи към Пеевски и ДПС за часове си върна името на най-мразена партия. Резултатът не закъсня. Коалиционните партньори от БСП бяха принудени да се разграничават на всяка стъпка и дългогодишните им отношения охладняха. ДПС затърси нови приятели и ги откри в лицето на „възкръсналия“ генерал вдясно. Каквото и да стане на изборите, се очертава несподелена любов. ДПС ще декларира на Борисов подкрепа, а той ще я омаловажава или директно ще бяга от нея. Поне до президентските избори през 2016-а.

„Автентичната десница“ 2014: Липса на съгласие

Вдясно през лятото на 2013 г. се случиха чудеса. На улицата симпатизантите на ДСБ, ДБГ и СДС се срещнаха и си припомниха, че имат много повече общо, отколкото различно. Последва създаването на РБ, който показваше достатъчен потенциал да се върне на сцената. Последва мъчителен период, в който традиционната десница традиционно се занимаваше предимно със себе си. След евроизборите, оставили горчив вкус (на тях партньорите си дадоха сражение, жертва на което падна Меглена Кунева), започнаха още по-трудни месеци, с усилия счупените парчета на взаимното доверие да бъдат слепени отново. Днес старата десница отново е изправена пред болезнения въпрос за отношението си към ГЕРБ, който разделя сините на две несъвместими фракции. От това доколко успешно ще отговори на въпроса, ще зависи и политическото бъдеще на РБ.

Антисистемните партии 2014: Нови играчи

Като оцеляха на изборите през 2013 г., в „Атака“ решиха, че са безсмъртни и им е позволено всичко. Не може иначе да бъде обяснена подкрепата на националистите към управление с участието на ДПС. Последва електорална смърт на евроизборите, след която дори за необикновен политически „сървайвър“ като Сидеров възкресение няма да има. Между двата предсрочни парламентарни вота българите видяха и възхода, и упадъка на още една формация. Създадена с шум и големи претенции, партията на Николай Бареков премина успешно европейския тест, за да рухне малко след това в момента, в който спонсорът й се оттегли. Засега най-вероятно изглежда на антисистемния терен да излязат съвсем нови играчи в лицето на свежата коалиция НФСБ-ВМРО. И неочаквано да изместят всички останали мераклии от битката кой да бъде политическата патерица на ГЕРБ през следващите няколко години.

От pressadaily.bg

Споделете:
Петър Николов
Петър Николов

В някои кръгове е известен и като Петър Николов-Зиков. Бакалавър по Политология, магистър по Политически мениджмънт и доктор по История. Преподавател в Нов български университет, Автор на книгите „Раждането на българския консерватизъм“, „Династията на Срацимировци“,„Истинската история на Видинското княжество“ и съавтор на „Политическият консерватизъм“. Заместник-министър на образованието.