– Г-н Станчев, 18 години след банковата криза в България по време на управлението на БСП начело с Виденов отново се извиха опашки пред кредитна институция. Този път пред банката на властта, както стана общоприето да се нарича Корпоративна търговска банка (КТБ). Какъв е вашият анализ, това очаквано ли беше?
– И да, и не. През месец март 2013 г. в. Капитал” излезе с един анализ на кредитния портфейл на КТБ и беше ясно, че има кредитиране на свързани лица. Поставянето й под особен надзор от БНБ не беше очаквано, тъй като последните отчети показваха (за 2012 г.) показваха добро състояние.
Банковият надзор може би се e включил по информацията в пресата, но това не би трябвало да е станало с много шум. През последните години имаше различни случаи с проблеми на банки, при които Банковият надзор оставяше нещата някак си да се „наместят” без излишна паника и това е нормално.
Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.
В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.
Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.
Очевидно също така, че Пеевски си е изтеглил депозитите от банката и че в изпълнение на решения на предишни правителства сегашният кабинет е изтеглил от КТБ депозитите на част от държавните предприятия. Споменава се, че става дума за сума от около 1,4 млрд. лева. Това естествено е поставило банката в ликвидна криза. По отчета й за 2012 г. това горе-долу е сумата, с която депозитите са надвишавали раздадените от КТБ кредити.
– Как това обаче се вписва в състоянието на разпад на властта, на управлението на БСП и ДПС. А също така и след като стана публичен конфликтът между банкера Цветан Василев и депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски?
– Самият факт на поставянето на тази банка под особен надзор подрежда цялата картина доста години назад. Аз не съм съгласен, че банката е банка на властта. Властта е абстракция. Става дума за очевидно тясна връзка между Пеевски и Василев и няколко души в правителството и в парламента. Очевидно е, че правителството е било приватизирано от тези хора, а когато те започват да се карат, това се отразява на настроенията спрямо банката.
Целият процес в България от 14 юни 2013 г. (началото на гражданските протести срещу кабинета Орешарски, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, бел. ред.) досега е свързан с обществената оценка, че зад парламентарните и останалите процедури се крият други цели за невидимо влияние.
Но онова, което се вижда е, че законодателната дейност на сегашното мнозинство е било опит да се облагодетелстват КТБ, Пеевски и други неявни приятели. Това може да се види дори в такива странни идеи като реиндустриализацията – създаването на държавни предприятия, изкупуването от държавата на активите на вече фалирали предприятия, които са станали собственост на други частно-правни субекти, например „Кремиковци” и „Химко”. Всичко това е имало за цел поддръжка на тази банка (като по традиция сметките им се съсредоточат в именно в нея).
Очевидно е също така, че инициативите Румен Гечев (БСП) и другите около него в парламента за утежняване на условията на договорите в банковата система говори за преразпределяне на влияние в банковия сектор.
Очевидно е също така, че действията в областта на енергетиката са били в интерес на КТБ, тъй като тя държи сметките на държавните предприятия в енергетиката, а политиката на ДКЕВР удря частните чуждестранни инвеститори.
Фрапантното в този случай е, че политиката на едно правителство и един парламент за относително дълъг период от време е диктуван от интересите на една банка, по-скоро от двама души. Дали това е в интерес на хората? Очевидно не е. И това се вижда по обстоятелството, че, след като са изтеглени държавните депозити, главоболията са за сметка на частните спестители. Но те сами са поели този риск, никой не ги е завел там насила.
– Доколко важно е днес хората да разберат, че няма проблем в банковата система, а случилото се с КТБ е в резултат на битка между частни интереси, които управляващите допуснаха да се уреждат чрез възможностите на държавата?
– Важно е да се знае, че няма системен проблем в банковия сектор. Второ, има относително бързи действия на централната банка. От БНБ вероятно са изчакали, разчитайки проблемите да се уредят на договорна основа и без много шум.
Подобни трудности имаше в други банки през последните години, свързани с известни личности. Например известен е случаят с един голям депозит на правителството (т.е. с пари на данъкоплатците) в края на 2008 г. в една от големите банки в страната в размер – половин милиард лева. Той бе по специална програма и в рамките на правилата на ЕС и спаси тази банка. След това има още два-три подобни случая, които също са преодолени. Възможно е БНБ да е очаквала, че набирането на депозити от физически лица ще стабилизира КТБ след реално изтегляне на депозитите на държавните предприятия от нея.
Не на последно място обаче бих желал да отбележа, че случаят с КТБ показва натрупани системни недостатъци при управлението на икономиката. Ако се върнем назад във времето, ще открием няколко интересни факта. Първообразът на тази банка е дъщерно дружество на Българската външнотърговска банка (БВТБ) да обслужва плащанията по външния дълг с Руската федерация. При приватизацията на БВТБ – „Булбанк” това дъщерно дружество е извадено то активите на банката и започва да функционира самостоятелно. В малко по-късен период, през 2003 г., с промени в Закона за приватизацията бяха въведени т. нар. негативни списъци на предприятия, които няма да се приватизират (каквито имаше по времето на Виденов и Гечев).
Това е новият закон приватизацията, действащ от 2004 г. Когато в една икономика има толкова много държавни предприятия рано или късно те се превръщат в изкушение. Точно това се случи и с КТБ. Собствениците на банката, в частност Цветан Василев, подпомогнат от Пеевски, се изкушават да използва политически връзки, за да привлича клиенти на банката – и това са държавните предприятия.
Това не противоречи на възгледите на г-н Василев, който е известен със защита на примата на държавното над частното (когато контролираш „държавното” това, разбира се, е в частна изгода). Двамата виждат управлението на тройната коалиция силата на едно „политбюро”, което взима решенията. С негова помощ те започват на примъкват държавни предприятия в КТБ. Това започва да се случва особено често към 2008 г.
Разцветът на тази политическа стратегия, използвана от банката, е в периода след 2008 г. когато повечето от държавните предприятия в енергетиката – НЕК, БЕХ и АЕЦ „Козлодуй” внасят депозитите си в банката.
Накратко тази стратегия може да се нарече „банкиране чрез политбюро”. Това че собственикът й се е поддал на изкушението не е проблем. Проблем е, че има такъв голям държавен сегмент, който независимо кой ще е на власт може да се превърне и почти винаги се превръща в изкушение.
Това че КТБ успява да привлече държавните предприятия като свои клиенти не означава, че те са обслужвани лошо. Условията, които КТБ дава на своите клиенти са относително добри. Но първоначалните предимства на банката пред останалите се дължат на политически връзки. Това което се случва след това, е че когато има такова голямо съсредоточаване на държавни активи в една единствена банка, тя се превръща в особена банка дотолкова доколкото концепцията за управление на икономиката започва да става нещо като приятелски капитализъм.
Имате банка, която чрез присъствието на толкова държавни предприятия, я поставя в особено положение и придава политическа сила на собствениците й спрямо която и да е власт, която и да е партия. Те самите стават част от политическото бюро. Това се разбира от историята на тези отношения, които не са изградени само върху една специфична партийна структура, създаваща или поддържаща тези привилегии на КТБ по метода „банкиране чрез политбюро”.
– Какви са причините да се стигне до такъв тежък конфликт между двама доскорошни партньори като Цветан Василев и Дилян Пеевски?
– Естествено, всичко е свързано с властта и разпределението на печалбите от нея. Според мен в основата на това влияние, което КТБ имаше върху настоящото правителство, на влиянието на Цветан Василев и съответно на Пеевски върху кабинета, специфичната структура на клиентите на банка за разлика от всички останали кредитни институции.
– Как ще коментирате позицията на правителството Орешарски по случая?
– Възможни са две обяснения. Формално то, правителството, изпълнява в крайна сметка решенията на служебния кабинет за диверсификация на банките, които обслужват държавните предприятия. Това обаче съвпада с конфликта между двете влиятелни лица в консорциума – собственикът и политическият брокер – по повод контрола върху клиенти на банката, например „Булгартабак”.
Такъв един конфликт е очевиден, обяснява извеждането на клиенти от КТБ, а слюнките на двамата се разпръскват от медийния се разпръскват от медийния вентилатор. Особеното тук е, че КТБ не може да изпълняна никаква пазарна стратегия, а разчита на политическо влияние. Разликата от преди 1989 г. е, че политическото бюро не е постоянно, членовете му се менят и за да работиш по модела „банкиране чрез политбюро” трябва да финансираш много, а не една партии. Когато политбюрото се разпадне, стратегията и предимствата ти като политически банкер отиват по дяволите.
Възможно е банката да фалира и съответно продадена на някой от миноритарните акционери, в частност на Външнотърговската банка (ВТБ) на Руската федерация или митичния т. нар. Омански фонд. Това е нормална търговска практика. Проблемът с КТБ се състои в това, че тогава, когато станете собственик на тази банка вие почти автоматично ставате собственик на НЕК и вероятно на БЕХ. Защото доколкото може да се съди по публикации в пресата, кредитите, отпуснати от КТБ на НЕК са около 400 млн. евро и при трудности при изпълнение на дълговите ангажименти на БЕХ там вероятно става дума за още 300 млн. евро заем на БЕХ по „Южен поток”.
Тогава, когато някой, например ВТБ, придобие собственост върху КТБ, тя поема всички нейни права и задължения, т.е. новият собственик на КТБ става собственик на евентуално фалиралите държавни дружества в енергетиката, а те са в състояние на фалит поради политиката на същото това правителство и влиянието му върху ДКЕВР.
– Какво ще означава за България промяната на собствеността върху такива стратегически дружества в областта на енергетиката?
– Това ще означава, че банка, която е близка до сегашното управление на Русия ще стане собственик на ключови активи в България. Някои от тези активи, портфейлът на БЕХ, са просто златна кокошка. Имам предвид мрежата „високо напрежение” и водните централи. Според мен, ако така се развие сценарият и ако отношенията на КТБ и енергийните дружества наистина са такива, икономиката на България ще бъде поставена в директна зависимост от Руската федерация. Т.е. страната ще стане нещо като Белорусия, но „сделката” ще е покрита със средства на българските данъкоплатци (върнали дълговете на Руската Федерация през ВТБ).
Ако състоянието на КТБ действително е лошо, то тогава онези резерви, които БНБ може да използва в случая има вероятност да се окажат недостатъчни за оздравяването й. Ако това е така, най-близката стратегия е приватизацията на банката, но предстои да видим дали при евентуална такава приватизация кои ще бъдат купувачите. Възможно е това да стратегически инвеститор. От ВТБ казват, че нямат намерение да купуват КТБ. Тук трябва да се отчете и малкото време и напрежението в енергийния сектор. Възможно е текущият собственик БНБ да потърси най-бързата възможна приватизация.
Тук има един много важен фактор и това е репутацията на БНБ. За разлика за от други напрежения в банковия сектор от 2008 г. насам, това ще бъде първият случай, когато сериозни държавни активи от системен характер на българската икономика с акт на приватизация на банкова институция биха станали собственост на друга страна, от която България е зависима над 76% от вноса на енергийни ресурси като природен газ, нефт, въглища и ядрено гориво и други дейности по АЕЦ. Ако Русия явно или не, придобие и положението на кредитор, тя ще има уникално привилегировано положение да държи „кранчето” и на входа (вноса), и на изхода (износа на нефтопродукти и преноса на природен газ – при предполагаемите монополни права върху тръбите), и на финансирането. Тогава придобиването на преносната мрежа и водните централи (активи на НЕК и БЕХ) е въпрос на време.
– Този въпрос не засяга ли националната сигурност на България?
– Историята на банковия сектор през последните години показва, че чуждите собственици на банки се държат много по-добре от българските собственици на банки. Самият факт, че дадена институция става чужда собственост не е притеснителен. Но фактът, че тази банка може да стане собственост на руска банка или техни подставени лица е притеснително. Може да се предполага, че ВТБ е в тясно сътрудничество със сегашното управление на Русия. Тя е банката, която е агент по уреждането на дълговете отношения между България и Русия. Това вече е проблем на националната сигурност. Т.е. при такъв контрол националната сигурност просто не съществува.
В заключение ще кажа, че в тази обстановка, която сме свидетели е, че правителството и вероятно част от депутатите на БСП са решили да досъсипят българската икономика. Те действат в момента на принципа след нас потоп, надявайки се, че колкото повече обеднява населението, толкова повече то олевява.
– Подчертахте, че в банковия сектор няма системен проблем, но виждате какво става. Хората се наредиха пред друг трезор – Първа инвестиционна банка (ПИБ). Като че ли сме на ръба ситуацията да излезе извън контрол.
– След 2008 г. ПИБ е стабилна банка. Не вярвам тя да има дори ликвидни проблеми при нормални условия. Но условията не са нормални. Една банка (КТБ, бел. ред.) по модела на „банкиране чрез политбюро” е затворена и хората предполагат, че има и други такива и подозрението им пада върху ПИБ. Приказките за планирана и организирано проведена атака са наивни.
Както и при КТБ хората знаят, че малките влогове са гарантирани. Но те знаят и че КТБ ще изсмуче всички резерви. Затова и започват да си теглят парите. Дори и да вярват в политическото банкиране, те вече една година не знаят кой управлява страната и че в хазната в резултат от лявото управление няма пари.
Това, което се прави в такива случаи се банкова ваканция. Важно е също да не се спасяват банки с пари на данъкоплатците, защото тогава ще се срине и валутния съвет. Независимо от това, че функционирането му днес е изцяло обезпечено.
– Доколкото случващото се днес в политически и икономически план има аналогия с управлението на БСП през 1995-1997 г., когато банковата система рухна, фалираха банки, а икономиката изпадна в тежка криза?
– Аналогии могат да се направят, но е важното да бъдат точни. С едно изречение – всички проблемите на управлението на икономиката 1995-1997 г. по времето на управлението на правителството на БСП произтичат от лошите идеи. И сега е същото. Имаме същите лица със същите идеи. Те нищо не са научили. Това, което искат и правят е забогатяване на чужда сметка. Говорим за хора, които навремето са ги учили, че капитализмът е преди всичко грабеж. Че този грабеж по Маркс става със средствата на властта и следователно е важно „ние” да сме тези, като има преход през него ние трябва да сме тези, които грабим, т.е. именно „ние” да сме капиталистите. Това е същата житейска и икономическа философия. Тя се държи жива от поддържането на държавна собственост и въвличането й в стопанството. Това е кредото на такива хора в БСП като Румен Гечев.
Но повече прилики с 1995-1997 г. няма. Сега банковата система на България е много по-добра оттогава. По-добра е от средното ниво в Европейския съюз и от банковите система в съседните ни страни. Системата на Валутния съвет е достатъчно добре финансирана. За периода 1995 г. до февруари 1997 г. спестяванията на българското население е свиват три пъти. От 18 % в края на 1994 г. от БВП в началото на 1997 г. те спадат до 6%. Днес, ако не ме лъже паметта, спестяванията на населението в банковата система 46% – седем пъти увеличение.
Повечето хора не знаят, че в основата на кризата в банковата система през 1996-1997 г. е поставена с назначените от БСП управители на държавните предприятия. Онези, които управляват собствеността, са тези, които „вие” сте назначили.
Основата на кризата започва през месец май 1995 г., когато тогавашният министър икономиката Климент Вучев нарежда на държавните предприятия да спрат да обслужват дълговете си към държавни и частни банки. Разбира се, става със знанието на тогавашния вицепремиер по икономическото развитие Румен Гечев. Сега имаме нещо подобно. Имаме тотална защита на държавните предприятия, които са останали. Когато техните сметки са съсредоточени в една банка се получава това срастване, което в един момент се разпада по обяснения по-горе механизъм.
От desebg.com (интервю на Христо Христов)
