„Тиха нощ, свята нощ“ – една от най-популярните песнички, с които търговците ни предразполагат към потребяване на празнични стоки и услуги, и която тананикат с тънки електронни гласчета клатушкащите се пред магазините пластмасови китайски дядомразовци. За да ни стане тихо и свято, специални усилия полагат вестници и сайтове, телевизии и радиостанции. Усърдно ни информират за коледните неща и го правят всяка година с почти едни и същи изречения.
Има за всекиго по нещо. Патриотично настроените, привържениците на консервативната битова романтика могат да опреснят знанията си, пък и да научат нещо ново за народните обичаи и традиции. Как задължително се коли шопарът и как млад мъж носи в къщи дъбов пън, за да се гадае по горенето му. Рождество Христово не може да мине и без чесън против уроки и без хляб, умесен с „мълчана вода“ и украсен с фигурки от тесто за предизвикване на богата реколта.
Твърди се, че е редно децата да обикалят къщята с песни за берекет, но няма да сбъркат и ако проверят в интернет как различните зодии посрещат Коледа.
Полага се грижа и за модерните космополитни граждани – практичните и рационалните, умните и красивите, включително и за тъй наречените „жълтопаветници“. За тях са предвидени най-различни съвети. Например, как да поставят пазаруването на научна основа: не пазарувайте гладни или нервни; пазарувайте с кошница, а не с количка; внимавайте със стоките, които са подредени на нивото на очите ви (средно 1,60 м), защото там лукавите търговци слагат най-скъпите продукти…
Друг съвет: коледната украса предотвратява семейните конфликти. Особено важно е как ще подберете цветовете. Ние сме като животните – твърди американската психоложка д-р Сали Огюстин. – в саваната, откъдето произлизаме, топлата светлина обикновено се свързва с вечеря и затова поражда у съвременния човек положителни емоции. По-сръчните могат дори сами да си изработят украса, например „магическо кристално дърво, което постепенно се покрива със сняг“ от картон и прах за пране.
Ако нямате свободен интелектуален ресурс, но пък ви напира да изпращате празнични есемеси, можете да ползвате готови благопожелания от интернет, например: „Успехи на целия персонал на фирмата, от клиенти да не се отървете и по-често да имате поводи за банкети!“, „Нека снежната виелица натрупа пред прага на твоя живот само здраве, щастие и късмет!“ и т.н.
Но най-важните съвети към модерните, практичните и рационалните граждани са тези какво да се яде. Храненето е гръбнакът на цивилизацията. То е не само потребност, но и изкуство, начин на живот. Публичното пространство предлага цели готови менюта: традиционно, икономично, диетично, бързо, богато, необичайно, с пуйка, пъстри салати, тиквеници, меденки, торти, кюфтенца, капами… Разбира се, има съвети и как да се яде здравословно, защото това е идеалът на модерния свят – да ядеш непрекъснато и да си вечно млад.
И не само това. По празниците са задоволени информационните нужди и на най-интелектуално извисените и взискателните. За тях ежегодно се припомнят любопитни факти от света на науката като например този, че Дядо Коледа не съществува; че Христос е измислен от Йосиф Флавий, но въпреки това не е роден на 25 декември – дата, изсмукана от пръстите на западните богослови през IV век и приета у нас заедно с новоюлианския календар; и въпреки че Христос не съществува, Той всъщност е Тит Флавий, синът на Веспасиан, а авторите на евангелията са били чиновници в императорската канцелария – теория, която мило ни припомня въпроса на Уди Алън: „Шекспир – не са ли това четири жени?“
За интелектуално взискателните има и други важни научни факти. Например, защо еленът Рудолф има червен нос. Знаете ли защо? Защото червеният нос е „своеобразна топлинна лампа, която помага на необичайните очи на северния елен, способни да различават ултравиолетовата светлина, да откриват препятствията по пътя си, когато прелита през мъгла и облаци“ – обяснява американският биолог Натаниъл Домини, цитиран от РИА „Новости“.
И задоволени от тези научни узнавания, взискателните и информираните вече могат да си зададат и следващия въпрос: „Да подарим ли секс играчка на любимата жена за Коледа?“. Ще се окаже, че „всъщност всичко зависи от настроението на двамата партньори във връзката,… но закупуването на вибратор, дилдо или друг интересен секс аксесоар не е никак лоша идея“. Защото иначе, както твърди друга публикация, ни застрашава „депресията – тъмната страна на Коледа“. Но и това не е непоправимо: „Ваксината срещу стреса и тъгата в края на декември е да се откажем от амбицията за „перфектния празник“ – съветва същата авторитетна публикация.
Всички тези, а и много като тях безценни неща научаваме всяка година, когато наближи да се празнува Рождество Христово.
Аз пък всеки път се сещам за една мисъл на Честъртън, онзи с веселите и поучителни разкази за отец Браун:
„Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко – нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка“.
Каква е тази битка, която е спечелена? Каква победа празнуваме на Коледа? За жалост, в потока на масовата информация тези неща рядко се казват, за тях рядко се говори и то не за друго, а защото истината, както винаги, е скучна, не е атрактивна, даже е някак уморително да се чете и мисли за нея.
Извън целия прекрасен уют на празника, извън вълните на извънредна доброта и обич към ближния, които ни обливат, Коледа е християнски празник. Независимо на кого харесва и на кого не харесва това. От богословска гледна точка Коледа отбелязва едно от четирите велики и маркиращи събития в историята на човека: Грехопадението, Боговъплъщението, Възкресението и Страшния съд. С първото и последното започва и свършва историята, а заедно с нея и времето, каквото го познават физиката и логиката. Боговъплъщението е актът на съчетаване на човешката и божествената природа в едно лице – това на Христос. Възкресението е възстановяването и поправянето на творението след увреждането му от нахлуването на злото в него. Възкресението е отваряне на вратата към богоуподобяването на човека, към възвръщането в първоначалното достойнство и затова Великден е празникът на празниците. Тези четири събития са толкова съдбоносни, че мнозина са склонни да ги разглеждат извън обикновеното време (хронос) и да приемат, че се случват непрекъснато във вечността, която е естественото състояние на творението.
Дори и сред най-добронамерените християни има такива, които вярват, че на Коледа на Бог (кой знае защо) му се ражда дете. Може би за да ни се даде пример как трябва да се държи добрият човек? Да, Христос е образец за човек, единственият човек без никакъв грях. Но не само това. Всъщност, Бог Син (Слово) „е роден от Отца преди всички векове“, на Коледа той само приема човешка плът и човешката природа, за да я обожи. Така Бог от една природа в три лица става едно лице с две природи – божествена и човешка. Когато християните се кръстят, първите три пръста означават Отец, Син и Дух, а вторите два – Син като човек и Бог.
Та, ето значи, коя битка е спечелена на Рождество – ни повече, ни по-малко битката между доброто и злото. Това празнуваме на Коледа: победата на доброто над злото. Вечната и окончателна победа. Затова и постим преди Коледа (40 дни, не само последната вечер), защото по този начин показваме желанието си, порива си да загърбим земното и да се обърнем към небесата, където е нашето истинско обиталище. За жалост, много малко хора гледат на Коледа по този начин, защото почти никой не говори публично (имам предвид медиите, а не храмовете) за това.
Ето защо, когато наближи този празник, започваме да се чудим дилдо ли да подарим на любимата или вибратор, защо носът на елена Рудолф е червен, Христос – не са ли това четири жени, как да се тъпчем непрекъснато и същевременно да сме вечно млади и как да гадаем бъдещето по зодиите и по онзи дъбов или крушов пън, който пращи в огнището.
Ето защо, в крайна сметка, по Коледа хората се хвърлят с всички сили да вършат онова, от което Бог е дошъл да ги спаси, въплъщавайки се в Христос – култа към материята. Ама хайде да не ви развалям „коледната магия“ и да не тровя „духа на Коледа“…
И все пак, ако ще информираме обществеността за всички аспекти на празника, известен като Коледа, нека да я информираме и за онова, от което тръгва всичко останало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Оригинална публикация в sulla.bg
