НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Притча за предизборните коалиции

Време за четене: 5 мин.

Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши.

Предизборните коалиции трябва да бъдат забранени, защото са нелогични и уронват нравите. Една партия се създава около някакъв мироглед, който поражда някаква идеология. Избирателите, които видят своя мироглед и своята идеология в мирогледа и идеологията на партията, гласуват за нея с надеждата тя да спечели изборите. Затова партиите трябва да се явяват сами: ако ги изберат – изберат; ако не ги изберат – следващия път. Това е логиката. Що се отнася до нравите, те се уронват тогава, когато избирателят заподозре партията си, че е готова на всякакви шашми, унижения и пазарлъци, само и само да влезе в парламента, пък после „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“. Макар че в конкретния случай да се говори за чест, граничи със сюрреализъм, при който мюсюлмани се борят за християндемократически ценности, подкрепяни от корумпирани екотерористи и пръскащи пестициди земеделци, които с пот по космати гърди сеят и жънат ГМО.

Предизборната коалиция прилича на смотан жених, който прави предложение. Изправя се пред момата в гордите си метър и петдесет и я пита:

– Шъ мъ земеш ли?

– Ама, погледни се на какво приличаш! Чеп за зеле не става от теб! Нито заплата ще ми носиш, нито крушките и бушоните ще сменяш, нито радост ще ми предизвикваш в спалнята!

– Не е вярно! – ще се докачи пършивият жених. – Мога да правя всичко това, макар че досега не съм го правил. Ти само ми гласувай доверието си!

Момата обаче не е вчерашна – и други такива изтърсаци са я лъгали. Ще напъди жениха и той ще си иде. Но на другия ден ще се върне с още двама като него – от утрепани по-утрепани.

– Направихме коалиция! – гордо ще се похвали мизерният жених. – Стойчо ще ти носи заплата, Благой ще сменя крушките и бушоните. Аз пък ще ти предизвиквам радост и наслада в спалнята!

Да, такава коалиция изглежда донякъде смислена. Ако се съберат три партии с различни, но допълващи се програми – защо не. Едната ще е добра в икономиката, другата в социалната политика, а третата, да речем, в екологията. Но на практика се получава нещо съвсем различно. Ако съберете всички партии в един читалищен салони и ги попитате:

– Ще увеличите ли пенсиите?

– Даааааааааааааа! – ще изреват те в един глас.

– Ще намалите ли данъците?

– Даааааааааааааа!

– Ще се грижите ли за бизнеса?

– Даааааааааааааа!

– А за работниците ще се грижите ли?

– Даааааааааааааа!

– Ще разкриете ли нови работни места?

– Даааааааааааааа!

– Ще спрете ли корупцията и контрабандата?

– Даааааааааааааа!

– Ще реформирате ли образованието и здравеопазването?

– Даааааааааааааа!

И така нататък, и така нататък. Всички ще кажат едно и също, защото са решили, че знаят какво искате да чуете. Единствената разлика между партиите ще е тая, че на някоя от тях лидерът ще е по-нахален и вместо пет хиляди лева средна заплата ще обещае десет хиляди.

Ако пренесем това наблюдение върху притчата с гърчавия жених и невестата, ще получим следното:

– Ние сме коалиция! – гордо ще се изпъчи женихът, след като другите двама убитаци са го избрали за свой лидер. – За заплата не знам, а и бушоните можеш да си сменяш сама, но пък и тримата ще пием бира пред телевизора и ще те уважаваме в леглото!

Всъщност не съм прав, защото коалицията на годежарите ще обещае да носи заплата и да сменя крушки, а ще седне пред телевизора чак след изборите (сватбата). Тогава невестата може да излезе на улицата и да протестира под прозореца на семейното гнездо колкото си ще.

Ето този модел на предизборна коалиция е много по-адекватен къмто действителността ни, колкото и тази действителност да се опитва да приеме какви ли не причудливи форми, за да ни се представи за нещо друго. Няма истински вододели като монархия-република, социализъм-демокрация, национализация-приватизация и т.н. Няма, защото никой не се интересува от това, а щом никой не се интересува, никой не го предлага. Истински избор няма. В момента има отбори от професионални политици, които се състезават за възможността в една или друга степен да се разпореждат с държавния бюджет. И тези отбори са разпределени в лиги с трансфери, сливания и разцепвания. Вярно, има „Левски“ и ЦСКА и винаги ще има под някаква форма, за да не изчезне тръпката у публиката, но това не променя общата картина. Всичко се прави в името на шампионата и купата. Човек вече гласува, не защото вярва или не вярва в демокрацията, а защото иска да го назначат за шеф на пощата. Като дойдат другите, сигурно ще го уволнят, но като се върната „нашите“, ще го назначат отново. Така на поста шеф на пощата вечно ще се редуват човекът на „Левски“ и човекът на ЦСКА, но никога няма да го заеме човекът, който наистина става за шеф на пощата.

Какво е общото между шефа на пощата и предизборната коалиция ли? Нищо. Единствено може би опасението, че някой ден можем да осъмнем с трима или петима шефове на единствената ни поща, за да са удовлетворени интересите на всички коалиционни партньори. Ще се събудим с петима шефове на пощата и с един пощальон. Този единствен пощальон съм аз, вие, тези, които четат, онези, които пишат и всички, които вярват, че все пак някаква работа трябва да се върши, по възможност с малка доза почтеност и не толкова егоизъм. Един пощальон крачи, превит под тежката си чанта, и си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!