НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Сурогатизиране, ерзациране, анестезиране

Време за четене: 4 мин.

Сутрешна София в най-изрядно историческия си център, който, като се замислим, е трогателно малък, ми предлага вседневно следната безутешна гледка – хора с каменни изражения,  които обаче следва да изглеждат авторитетно и достопочтено, мразещи себе си и всичко, отиват на работа…  Машината на псевдообществото се задвижва – то не е съобщност, а принудителна и мъчителна заедност… Предъвкват банички, някои разнасят ретроградна боза, в най-добрия случай някой фреш. Не се гледат един другиго, а ако го направят, то е с всички огорчителни белези на омраза и презрение, които изглеждат по-достоверно от усмивка и доброжелателност.  Понякога минава огромен мегаломански джип и всички се подмокрят от омраза и лъбововъзхищение… Улиците преливат от боклук – празни бутилки от всевъзможен евтин алкохол, картончета от пица на парче, фасове, капачки, презервативи, касови бележки от автомати и много-много кучешки и не само кучешки лайна. От електротаблата гледат нагримосани Лепа Брена, Лили Иванова и каквото можем там да си представим, доведени с грим и фотошоп до степен на неузнаваемост… Клоунадата им е абсолютно равностойна на тази по улицата, ала в сферата на големото звездно щастие, което си е едно хедонистично нещастие… Поразлепили са се, защото ги лепят на слоеве, един над друг, и те тръгват към сриване… Звездното щастие като ваденка… Сутрешните клошари спят по градинки, под гигантския ордер на Военно издателство, по пейки, снабдени с бохчи, завивки и друго подвижно имущество. Циганки не насмогват да изчистят боклука от предновечерната алкохолна вакханалия. Ранобудни бабички заемат местата си по пейките… и гледат безсмислено… Минава бивш министър на финансите и гледа фискално строго…

По обед чиновничеството се излива от учреждения с лицемерни изражения и предъвква поредната блудкава баничка, пица на парче или някоя претоплена гозба от Billa. Сервитьорите от доста скъпи локали и ресторанти припалват цигара встрани от парадния вход и също предъвкват евтина храна, докато баровците се тъпчат, като повече внимават да бъдат забелязани от пасантите. Една и съща мизерия в понятията на недояждането и преяждането… Появяват се на пръв гастрол бабички реститутки, които събират на колички стъклен амбалаж и друга разна хартия. Някои от тях имат по два апартамента на изисканата улица „Добруджа“, но го правят ей така, за спорт. Мизерията се е загнездила в евтините им душици…

Ранно късен следобед – клошарите в градината на „Кристал“ са се справили с махмурлука и си спретват един два скандала, просто така, по навик. Отвсякъде мирише на пикня и мизерия. Първите кибици заглеждат клиентите в опиканите от тях и заплюти барове като нежелани пришълци. Всеки от тях има претенцията за най-чист софиянец и плюе провинциалистите. Витае всебща неудовлетвореност и се търси на кого да се вмени вина…

Свършва работното време, хукват пак едни тълпи, за да употребят края на деня за съмнително удоволствие. Псевдолибертинна паплач размества пейки и ги покрива със спиритуози. Дрънчат се цигари, преливат се чаши, всеки си пуска музика от джиесема с малки тонколони… говорят се големи приказки и хвалби… Производството на шум иде да заглуши възможността за смислен разговор… Минава правителствен кортеж – всички попържат, ала са тайно обзети от мисълта да попаднат там, във властта. С напредването на нощта всичко става все по-налудно – едни се кикотят, други се пипат, на някого му открадват телефона, другиму съобщават какво са писали за него в жълтата преса… , трети се надлъгват „Ти знаеш ли кой съм аз???“, „Това си е мойта махала!“ и друг махленски хвалипръц… Бабички-реститутки минават за втора реколта стъклен амбалаж… Изглеждат свирепо… Възможно е да се появят неонацисти и да спретнат бой…

Някой плюе Симеон, друг мечтае за цените от Живково време, трети казва, че ако му падне Цветанка Ризова, ще я скъса… Други мизерабли търкат цифри от картончета на държавната лотария… По-други си правят селфи след селфи… Появява се полиция – някого пребили, всички изглеждат гузно, сякаш са им паднали гащите… Откровено психиатрични случаи кълнат и заплашват с ядрен апокалипс.

До другия ден – мрачни хора отиват отново на работа… Не разбират, докато са взрени в мобилните си апарати в метрото, че са биомаса, акредитирана към мобилните си оператори, че са човешки шлак, извозван с метрото, че в Била, Лидъл и така нататък са просто евтина статистика на потреблението, че заболяванията им са само перо в печалбите на фармацевтичните компании, че докато гледат телевизия, правят рейтинг на поредната убога медия, че по културни събития просто консумират „стойностното“, че когато останат сами, пак не са сами, че общностното им битие е напълно механично и им предлага невъзможност за докосване до оригинал, а само до безопасен сурогат, че на всеки ъгъл на тяхното безпокойство ги дебне заблудителен ерзац, и за да не страдат, системата се е погрижила за пълна анестезия и безчувственост. Последната е така всевластна, че не им позволява да проумеят, че неслучилата се съобщност е не повече от канализационна система, по която се движат фекалии, мисловни, медийни, политически, продоволствени и отпадъчни… Всичко онова, което истинската култура и съобщност е отредила на съкритие и подземие, в тази кошмарна схема е самоцел… Като полуразлепен афиш за юбилея на повехнала социалистическа естрадна звезда… Като сметището, което с всеки изминат ден става все по-трудно да се изчисти, като графит на малоумник връз току-що изреставрирана старинна сграда, като евтина обява за хамалски услуги на каменния зид на Софийския университет, или непоносим политически блудкаж във вулгарните телевизионни студия. Чиста повърхност, чиста ваденка… Безболезнено и готово за боклук… Ден след ден…

*Снимка – “Decadence” от Gérard Rancinan

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!