fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Сурогатизиране, ерзациране, анестезиране

Време за четене: 4 мин.

Сутрешна София в най-изрядно историческия си център, който, като се замислим, е трогателно малък, ми предлага вседневно следната безутешна гледка – хора с каменни изражения,  които обаче следва да изглеждат авторитетно и достопочтено, мразещи себе си и всичко, отиват на работа…  Машината на псевдообществото се задвижва – то не е съобщност, а принудителна и мъчителна заедност… Предъвкват банички, някои разнасят ретроградна боза, в най-добрия случай някой фреш. Не се гледат един другиго, а ако го направят, то е с всички огорчителни белези на омраза и презрение, които изглеждат по-достоверно от усмивка и доброжелателност.  Понякога минава огромен мегаломански джип и всички се подмокрят от омраза и лъбововъзхищение… Улиците преливат от боклук – празни бутилки от всевъзможен евтин алкохол, картончета от пица на парче, фасове, капачки, презервативи, касови бележки от автомати и много-много кучешки и не само кучешки лайна. От електротаблата гледат нагримосани Лепа Брена, Лили Иванова и каквото можем там да си представим, доведени с грим и фотошоп до степен на неузнаваемост… Клоунадата им е абсолютно равностойна на тази по улицата, ала в сферата на големото звездно щастие, което си е едно хедонистично нещастие… Поразлепили са се, защото ги лепят на слоеве, един над друг, и те тръгват към сриване… Звездното щастие като ваденка… Сутрешните клошари спят по градинки, под гигантския ордер на Военно издателство, по пейки, снабдени с бохчи, завивки и друго подвижно имущество. Циганки не насмогват да изчистят боклука от предновечерната алкохолна вакханалия. Ранобудни бабички заемат местата си по пейките… и гледат безсмислено… Минава бивш министър на финансите и гледа фискално строго…

По обед чиновничеството се излива от учреждения с лицемерни изражения и предъвква поредната блудкава баничка, пица на парче или някоя претоплена гозба от Billa. Сервитьорите от доста скъпи локали и ресторанти припалват цигара встрани от парадния вход и също предъвкват евтина храна, докато баровците се тъпчат, като повече внимават да бъдат забелязани от пасантите. Една и съща мизерия в понятията на недояждането и преяждането… Появяват се на пръв гастрол бабички реститутки, които събират на колички стъклен амбалаж и друга разна хартия. Някои от тях имат по два апартамента на изисканата улица „Добруджа“, но го правят ей така, за спорт. Мизерията се е загнездила в евтините им душици…

Ранно късен следобед – клошарите в градината на „Кристал“ са се справили с махмурлука и си спретват един два скандала, просто така, по навик. Отвсякъде мирише на пикня и мизерия. Първите кибици заглеждат клиентите в опиканите от тях и заплюти барове като нежелани пришълци. Всеки от тях има претенцията за най-чист софиянец и плюе провинциалистите. Витае всебща неудовлетвореност и се търси на кого да се вмени вина…

Свършва работното време, хукват пак едни тълпи, за да употребят края на деня за съмнително удоволствие. Псевдолибертинна паплач размества пейки и ги покрива със спиритуози. Дрънчат се цигари, преливат се чаши, всеки си пуска музика от джиесема с малки тонколони… говорят се големи приказки и хвалби… Производството на шум иде да заглуши възможността за смислен разговор… Минава правителствен кортеж – всички попържат, ала са тайно обзети от мисълта да попаднат там, във властта. С напредването на нощта всичко става все по-налудно – едни се кикотят, други се пипат, на някого му открадват телефона, другиму съобщават какво са писали за него в жълтата преса… , трети се надлъгват „Ти знаеш ли кой съм аз???“, „Това си е мойта махала!“ и друг махленски хвалипръц… Бабички-реститутки минават за втора реколта стъклен амбалаж… Изглеждат свирепо… Възможно е да се появят неонацисти и да спретнат бой…

Някой плюе Симеон, друг мечтае за цените от Живково време, трети казва, че ако му падне Цветанка Ризова, ще я скъса… Други мизерабли търкат цифри от картончета на държавната лотария… По-други си правят селфи след селфи… Появява се полиция – някого пребили, всички изглеждат гузно, сякаш са им паднали гащите… Откровено психиатрични случаи кълнат и заплашват с ядрен апокалипс.

До другия ден – мрачни хора отиват отново на работа… Не разбират, докато са взрени в мобилните си апарати в метрото, че са биомаса, акредитирана към мобилните си оператори, че са човешки шлак, извозван с метрото, че в Била, Лидъл и така нататък са просто евтина статистика на потреблението, че заболяванията им са само перо в печалбите на фармацевтичните компании, че докато гледат телевизия, правят рейтинг на поредната убога медия, че по културни събития просто консумират „стойностното“, че когато останат сами, пак не са сами, че общностното им битие е напълно механично и им предлага невъзможност за докосване до оригинал, а само до безопасен сурогат, че на всеки ъгъл на тяхното безпокойство ги дебне заблудителен ерзац, и за да не страдат, системата се е погрижила за пълна анестезия и безчувственост. Последната е така всевластна, че не им позволява да проумеят, че неслучилата се съобщност е не повече от канализационна система, по която се движат фекалии, мисловни, медийни, политически, продоволствени и отпадъчни… Всичко онова, което истинската култура и съобщност е отредила на съкритие и подземие, в тази кошмарна схема е самоцел… Като полуразлепен афиш за юбилея на повехнала социалистическа естрадна звезда… Като сметището, което с всеки изминат ден става все по-трудно да се изчисти, като графит на малоумник връз току-що изреставрирана старинна сграда, като евтина обява за хамалски услуги на каменния зид на Софийския университет, или непоносим политически блудкаж във вулгарните телевизионни студия. Чиста повърхност, чиста ваденка… Безболезнено и готово за боклук… Ден след ден…

*Снимка – “Decadence” от Gérard Rancinan

Споделете чрез

Предишен

Следващ