В шеги, закачки и патриотични песни измина един месец, откакто Република България си има функциониращ 43-ти парламент. С осем парламентарни групи, съставени от над 30 партии (само ГЕРБ и АТАКА са самостоятелни партийни субекти, всички останали са коалиции с по над 5 партии) той се явява уникално явление в най-новата ни история. Още по-уникално е, че това разнообразно народно представителство успя да избере и правителство. И най-уникално е, че въпреки всичките си, включително и културни, различия представителите на всичките тези партии успяват да водят някакъв диалог.
Качеството на този диалог няма да го обсъждам сега. Само примерът на някои от партиите в Реформаторския блок е достатъчен за учебник по комуникация „Как не се прави”. Искрено се надявам, че това са „грешки на растежа”. Друго би означавало идейна и политическа импотентност, заради която занимават своите избиратели, а и цялото общество, с иначе прекрасните си хора, които са или не са назначени някъде, със страха да излъчат единно лидерство и да започнат да изпълняват заявените си намерения. За начало не е лошо и да си ги припомнят.
Та така. Три пъти „Ура” за нашите първи държавни и партийни ръководители. И да караме нататък.
Да, от това правителство очакваме реформи. Болезнено ясно е, че те са наложителни. В обществото съществува известен спор коя е по-наложителна, но откровено казано аз не го разбирам. Реформите в съдебната система и здравеопазването трябва да започнат веднага. В образованието – също.
От правителството очакваме поне до някаква степен прозрачност и яснота на вземаните решения.Същото изискваме и от Народното събрание. Доверието в институциите трябва да бъде върнато и то в кризисен порядък. Защото без него всяко усилие в една или друга посока е напълно безсмислено. За това е нужно и добрият тон, който се демонстрира до момента, с изключения като Ташева, Чуколов и онзи третия, да се запази. Независимо дали извън кадър продължава да съществува. Обществото не следва да се занимава от с кухнята на политиката.
Но освен реформи, аз лично, очаквам и ревизия. Истинска. Без прикриване на този и онзи човек, независимо колко е прекрасен и/ли колко е наш. Крайно време е да се разбере кой какво е направил или не е направил, за да се свърши с безкрайната неясността, в която живеем в последните години. Без ревизия, истинска, никога няма да се отървем от усещането за задкулисие, тайни договорки и сделки, против интереса на данъкоплатеца. Непрестанното подозрение спира растежа – и моралния, и икономическия. Докато се чудим постоянно дали някой не ни лъже и краде, озъртаме се през рамо и дебнем околните в издънка, както и те нас, нищо полезно и градивно не можем да свършим.
Лично аз искам да знам какво е вършил Делян Пеевски в 48-те часа, в които беше председател на ДАНС. Искам да знам кои и защо са консултантите по Белене и Южен поток. Искам да знам кой дърпа конците в съдебната власт. Но да се посочат механизмите, а не само имената. За да бъдат преустановени.
Просто искам да знам.
От ревизията не очаквам в политиката изведнъж да се навъдят чистички, новички, прекрасни хора. Но очаквам да има яснота. Да се знае. За да можем най-после, и то без сарказъм, да кажем „Продължаваме напред”
