fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Свети Георги Победоносец

Време за четене: 3 мин.

“Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.”

Тропар на Св. Георги, гл. 4


Живелият и пострадал за православната вяра по времето на гоненията, организирани от император Диоклетиан (284-305 г.) свети Георги, наречен Победоносец е тясно свързан с нашият български народ не само поради факта, че е покровител и застъпник за българските войни, “паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество” (за чиято памет се молим на всяка света Литургия), но и поради личният му житейски път – изпълнен с милост и състрадание към угнетените и отстояване на истината и любовта към ближния без страх от силните на деня.

Свети Георги произхождал от областта Кападокия, като голяма част от живота си прекарва и в Палестина. Известен с благият си нрав и повлиян от своята християнска вяра, младежът Георги раздал имуществото, което получил в наследство починалият си също чрез мъченически подвиг баща и освободил робите си.

Едва 20 годишен, свети Георги бил достигнал до големия военен чин трибун – бил му поверен цял римски легион.

Без да е известен за християнската вяра на младежа, императорът го повикал в своя дворец в град Никомидия за да го направи част от висшият държавен съвет.

Каква била изненадата на императора, когато светецът се застъпил за гонените си братя християни и сам изповядал без страх своята вяра в Спасителя. За смелостта си понесъл множество мъчения, които изтърпял стоически – жестокостта на античният езичник била ненадмината. Според преданието Сам Господ Бог се явявал на светеца и лекувал раните му. В житието на светеца е упоменато, че в отговор на увещаванията на мъчителя си, свети Георги отговарял:

“По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.”

Свети Георги приключва земният си път бидейки обезглавен на 23 април 306 година, но паметта му е жива и до днес, а подвигът му като воин Христов послужил за пример на мнозина.

С делото си, светецът е пленявал сърцата и на нашите предци, страдащи от гнета на друговерското робство и подложени на гонения от силните на деня, но коравосърдечни нехристиянски владетели. С името на светеца – значещо в превод “Земеделец” са просияли и мнозина светци – българи по своя род, като например свети Георги Софийски. Неслучайно името Георги е и сред най-разпространените в страната ни и до днес – по данни от Националния Статистически Институт от 2018 година това име носят 163 109 българи.

Много храмове носят името на свети Георги, а иконата му бди над домовете на много българи.

Светецът – Победоносец по правило се изобразява с воинските си доспехи, на кон и пронизващ змей – символ на злото.

Със свой указ от 1880 година младият тогава български княз Александър военен орден за храброст, а с последващ го указ установява честването на празника на светеца и като ден на нашата храбра и христолюбива войска. Независимо дали в дъжд и пек, на фронта или на площадите, денят се отбелязва без прекъсване като празник чак до болшевишката окупация на страната ни, когато през 1946 година марионетната власт преустановява родолюбивата практика, наред с отмяната и на други наши народни празници. 6 май е възстановен като празничен за войската ни ден отново чак през 1993 година с постановление на Министерският съвет.

Свети Георги е считан за покровител също така и от народите на грузинци и англичани, като неслучайно знамената на техните държави си приличат – съдържат в себе си така популярният Кръст на свети Георги, представляващ прав червен кръст на бял фон. Намираме този кръст и на герба на италианският град Милано. По този начин чрез споделената християнска вяра, изразяваще се и чрез паметта за подвига на светеца Европа придобива общ своят общ духовен идеал, а народите – от грузинци, през българи, гърци, португалци, сърби, испанци, италианци, англичани и всички останали, споделящи вярата ни – стават братя, чиито защитници имат своят общ Небесен Главнокомандващ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ