“Като освободител на пленници
Тропар на Св. Георги, гл. 4
и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.”
Живелият и пострадал за православната вяра по времето на гоненията, организирани от император Диоклетиан (284-305 г.) свети Георги, наречен Победоносец е тясно свързан с нашият български народ не само поради факта, че е покровител и застъпник за българските войни, “паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество” (за чиято памет се молим на всяка света Литургия), но и поради личният му житейски път – изпълнен с милост и състрадание към угнетените и отстояване на истината и любовта към ближния без страх от силните на деня.
Свети Георги произхождал от областта Кападокия, като голяма част от живота си прекарва и в Палестина. Известен с благият си нрав и повлиян от своята християнска вяра, младежът Георги раздал имуществото, което получил в наследство починалият си също чрез мъченически подвиг баща и освободил робите си.
Едва 20 годишен, свети Георги бил достигнал до големия военен чин трибун – бил му поверен цял римски легион.
Без да е известен за християнската вяра на младежа, императорът го повикал в своя дворец в град Никомидия за да го направи част от висшият държавен съвет.
Каква била изненадата на императора, когато светецът се застъпил за гонените си братя християни и сам изповядал без страх своята вяра в Спасителя. За смелостта си понесъл множество мъчения, които изтърпял стоически – жестокостта на античният езичник била ненадмината. Според преданието Сам Господ Бог се явявал на светеца и лекувал раните му. В житието на светеца е упоменато, че в отговор на увещаванията на мъчителя си, свети Георги отговарял:
“По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.”
Свети Георги приключва земният си път бидейки обезглавен на 23 април 306 година, но паметта му е жива и до днес, а подвигът му като воин Христов послужил за пример на мнозина.
С делото си, светецът е пленявал сърцата и на нашите предци, страдащи от гнета на друговерското робство и подложени на гонения от силните на деня, но коравосърдечни нехристиянски владетели. С името на светеца – значещо в превод “Земеделец” са просияли и мнозина светци – българи по своя род, като например свети Георги Софийски. Неслучайно името Георги е и сред най-разпространените в страната ни и до днес – по данни от Националния Статистически Институт от 2018 година това име носят 163 109 българи.
Много храмове носят името на свети Георги, а иконата му бди над домовете на много българи.
Светецът – Победоносец по правило се изобразява с воинските си доспехи, на кон и пронизващ змей – символ на злото.
Със свой указ от 1880 година младият тогава български княз Александър военен орден за храброст, а с последващ го указ установява честването на празника на светеца и като ден на нашата храбра и христолюбива войска. Независимо дали в дъжд и пек, на фронта или на площадите, денят се отбелязва без прекъсване като празник чак до болшевишката окупация на страната ни, когато през 1946 година марионетната власт преустановява родолюбивата практика, наред с отмяната и на други наши народни празници. 6 май е възстановен като празничен за войската ни ден отново чак през 1993 година с постановление на Министерският съвет.
Свети Георги е считан за покровител също така и от народите на грузинци и англичани, като неслучайно знамената на техните държави си приличат – съдържат в себе си така популярният Кръст на свети Георги, представляващ прав червен кръст на бял фон. Намираме този кръст и на герба на италианският град Милано. По този начин чрез споделената християнска вяра, изразяваще се и чрез паметта за подвига на светеца Европа придобива общ своят общ духовен идеал, а народите – от грузинци, през българи, гърци, португалци, сърби, испанци, италианци, англичани и всички останали, споделящи вярата ни – стават братя, чиито защитници имат своят общ Небесен Главнокомандващ.
